Архив за етикет: дъх

Хайде да тръгваме

Валеше дъжд. Температурата се понижи. Една група бе на няколкодневен поход.

Всяка сутрин на групата ставаше все по трудно да напусне топлата хижа и да се впусне в студеното време.

– Хайде да тръгваме, – приканваше ги водачът.

– Нямам търпение времето да се оправи, – мънкаше някой тихо.

– Не се тревожи, – усмихваше му се един дангалак, – ще вървим със тебе.

Тръгвайки в дъжда и мъглата, хората се чувстваха нещастни.

– Струва ми се безсмислено да продължаваме, – махна с ръка Марко. – Какво ще видим в тая мъгла.

Няколко часа вървяха навели глави и мълчаха.

Изведнъж небето се проясни. Разкриха се спиращи дъха гледки към извисяващите върхове в далечината.

– Ето това щяхме да пропуснем, ако бяхме останали, – възкликна Момчил.

Понякога Бог може да ни призове на предизвикателна работа, служение или задача, която изглеждат невъзнаграждаващи, но когато ни помага да Му се доверим и да направим крачка напред с вяра, Той винаги ще бъде до нас.

С нас до финала

Бе 1992 година. Провеждаше се състезание по лека атлетика.

Бегачите летяха по четири стотин овалната писта.

Един от тях спря и закуцука. Беше разтегнал подколянно сухожилие.

Тълпата стоеше затаила дъх.

Един мъж изтича от трибуните към младия атлет. Това беше баща му.

Докато телевизионният екип предаваше трогателната сцена на гледащия свят, микрофоните уловиха думите на бегача:

– Татко, трябва да ми помогнеш да премина финалната линия. Цял живот съм тренирал за това състезание.

Бащата прегърна сина си и заедно те преминаха финалната линия под бурните овации на публиката.

В състезанието на живота, Бог, нашият небесен Отец, е до нас.

И когато си мислим, че не можем да направим нито една крачка повече, Той ни прегръща с вечните Си ръце и нежно върви с нас до финала.

Четири секунди преди края

Какъв невероятен обрат на събитията.

След като бе ударен от автобус Тодор бе откаран в местната болница. Той бе на седемдесет и шест години и знаеше, че няма да е дълго време на този свят.

В последните мигове на живота си Тодор изповяда вяра в Исус, т. е. малко преди последния си дъх.

– Невероятно, – възкликна един ангел.

– Той се спаси, – извика друг ангел, – само четири секунди преди края си.

Светците и ангелите приветстваха Тодор на Небето, без изобщо да се чувстват излъгани от факта, че той е живял живот на грях и е бил изкупен в последния момент.

– Никой от нас не заслужава да бъде тук, Тодоре — каза апостол Павел. – Радваме се, че го направи.

Сатана жестикулираше нервно и мърмореше стиснал зъби:

– Тодор бе толкова близо до живот на вечни мъки. Просто не мога да повярвам, че изигра картата на Исус малко преди края си. Толкова е разочароващо. Ограбиха ни!

Семейството на Тодор бе толкова стреснато от внезапното му обръщане, че започват да изучават Библията сериозно и обяви:

– От днес ще започнем редовно да посещаваме църква.

За тревожността

Ставри не се стърпя и плесна с ръце:

– Гледай Нено пак се тревожи за нещо. Всичко му е изписано на лицето.

– Е, – въздъхна Никола, – тревожността е като метеоритен дъжд от „ами ако“, сякаш, небето пада върху теб.

– Да се тревожи човек, никак не е забавно, – отбеляза Асен.

– Другите смятат, че като сме християни не се тревожим за нищо, – измърмори Краси.

– Нали обикновено цитираме апостол Павел: „Не се тревожете за нищо“, – махна с ръка Слави.

– Да, но тази фраза е написана в сегашно деятелно време, внушавайки продължаващо състояние, – вдигна вежди Петко. – Това може да се възприема като: „Не позволявайте на нищо в живота да ви оставя постоянно без дъх и в тревога“.

Станимир се засмя:

– Наличието на тревожност е неизбежно, но затворът предизвикан от нея е по избор.

– Можем ли да не се тревожим? – въздъхна тежко Стефан. – Разбира се, че бихме могли.

– Всички имаме нужда от утеха и Бог е готов да ни я даде, – добави Миладин.

Всички се съгласиха.

Разсъблечен

Денят привършваше. Симеон се прибра от работа уморен.

– Най- голямото ми желание сега е да сваля тези прашни дрехи от гърба си, – каза си той. – Целият съм в пот. Днес бе доста напрегнато.

Той погледна към дрехите, които току що бе съблякъл и възкликна:

– Сега се чувствам по-лек.

Симеон се замисли, поклати глава и каза:

– Това ми напомня за духа, който е в нас. Колко му е леко, когато не носи бремето на лоши постъпки, повтарящите се вредни навици или желанието да се впиша в средата, където съм попаднали, но тя не е моя, затова и опитите ми са безуспешни. Като си помисля, такава среда само ограничава ума ми и не ми дава да творя с пълния си капацитет.

Той с усмивка грабна съблечените дрехи и ги хвърли в коша за пране, където ги чакаше обновление.

Свободата е да останеш разсъблечен, чист пред себе си и Господа, отхвърлил грешките от вчерашния ден.

Умът ти е освежен от истината и ти започваш да плануваш, кои неща да бъдат отхвърлени от днешния ден за утрешния.