Петър бе свещеник. Той бе поканен на погребение и се нуждаеше от тъмен костюм, но нямаше достатъчно пари за такъв.

Посъветваха го:

– Иди в заложната къща.

Там Петър намери костюм с точния размер, черен и много евтин.

Докато плащаше той попита:

– Как можете да си позволите да продавате този костюм толкова евтино?

С кисела усмивка брокерът от заложната къща призна:

– Всичките костюми са собственост на местните морги, които са били върху починалите, …. след което са ги свалили преди погребението.

Петър се почувства малко неудобно в костюма, който някога е бил на мъртвец, но се успокои:

– Никой няма да разбере, това знае само мъжът, който ми го продаде.

Всичко беше наред, докато по средата на проповедта на самото погребение Петър небрежно започна да пъха ръка в джоба на панталона, но ….. там нямаше джоб!

Въпреки всичко той продължи да проповядва за важността да се живее в светлината на вечността днес, докато самият той носеше чифт панталони без джобове, които някога са били на труп.

Музикалните способности на Равел започнали да се проявяват още в ранна детска възраст. Той имал абсолютен  музикален слух. Познава нотите  преди азбуката.
Веднъж с родителите си били на гости, където  не минавало без музициране. Същата вечер малкия Равел влязъл в спор с възрастните. Той твърдял, че нотата, която всички възприемали за „фа диез“ е в действителност чисто „фа“. Баща му го накарал да погледне клавиатурата и да види, че този клавиш е черен, следователно е „диез“. Малчугана настоявал, че това е чисто „фа“ и този клавиш трябва да се пребоядиса в бяло.
По-късно, когато домакинът на тази вечеринка проверявал настройките на пианото си,  установил, че то е настроено с половин тон по ниско…
Коментарите са излишни. Дарбата си е дарба. Но защо, често не и се доверяваме, особено, когато се проявява в едно дете?