Петър бе свещеник. Той бе поканен на погребение и се нуждаеше от тъмен костюм, но нямаше достатъчно пари за такъв.

Посъветваха го:

– Иди в заложната къща.

Там Петър намери костюм с точния размер, черен и много евтин.

Докато плащаше той попита:

– Как можете да си позволите да продавате този костюм толкова евтино?

С кисела усмивка брокерът от заложната къща призна:

– Всичките костюми са собственост на местните морги, които са били върху починалите, …. след което са ги свалили преди погребението.

Петър се почувства малко неудобно в костюма, който някога е бил на мъртвец, но се успокои:

– Никой няма да разбере, това знае само мъжът, който ми го продаде.

Всичко беше наред, докато по средата на проповедта на самото погребение Петър небрежно започна да пъха ръка в джоба на панталона, но ….. там нямаше джоб!

Въпреки всичко той продължи да проповядва за важността да се живее в светлината на вечността днес, докато самият той носеше чифт панталони без джобове, които някога са били на труп.

Тони и Мила решиха да си купят дом. Те разглеждаха къща след къща и накрая намериха перфектното жилище с точното количество стаи на правилното място.

Това бе домът на мечтите им.

Те направили оферта за дома и тя бе приета.

Когато дойде време да финализират сделката, от тях се изискваше да внесат депозит от десет процента от общата цена. Това не звучеше много.

Попълниха формуляра за заявка на банков превод и натиснаха „Изпрати“.

На следващия ден от фирмата за собственост се обадиха с лоши новини:

– Депозита го няма.

Тони и Мила изпаднаха в паника.

– Какво? Изчезнали? Как е възможно такова нещо? – бунтуваше се Мила.

– Не сме дали пари за обяд, – продължи Тони в същия дух. – Това са десет процента от цената на дома.

Оказа се, че някаква съмнителна група бе прихванала банковия превод и средствата бяха изчезнали.

Тони и Мила бяха съкрушени.

– Ще загубим мечтания си дом, – проплака Мила.

– Нямаме допълнителни средства, за да внесем още десет процента, – размаха ръце Тони.

Отчаяни двамата се свързаха със следовател, техен познат. Въпреки, че възлагаха много надежди на него, той ги предупреди:

– Не очаквайте много. Не се знае дали ще мога да открия нещо.

Един ден следователя им се обади:

– Здравейте! Имам добри новини. Успях да върна средствата ви.

Телефона падна на пода. Тони и Мила загубиха ума и дума от вълнение.

Следователят чу по телефона писъци и радостни възгласи.

Когато се поуспокоиха Тони каза:

– Благодарим ви.

Представете си губите нещо, което е много ценно за вас и след това го намирате отново.

Притчата на Исус за изгубената монета илюстрира подобна ситуация. Чрез нея разбираме какво се случва, когато човек откликне на Евангелието.

Края на тази притча предлага нов поглед относно духовната сфера.

„Също така, казвам ви, има радост пред Божите ангели за един грешник, който се кае“.

Павел се усмихна и попита:

– Какво ви идва на ум, когато чуете думата „наследство“?

– Какво друго освен пари, собственост, инвестиции, – бързо реагира Гошо.

– Еврейската дума“нахала“, превеждана като „наследство“ има много по-богато значение, – поклати глава Павел. – В еврейски смисъл тази дума обхваща земя и териториални владения, семейно наследство, духовно наследство и дори божествена благословия. Бог не ни призовава да оставим само финансови активи на бъдещите поколения, въпреки че и това е необходимо……

– Какво всъщност Бог ни призовава да оставим като наследство? – повдигна вежди въпросително Васко.

– То включва вяра, мъдрост, характер и материално осигуряване, – поясни Павел.

– Това си е точно така, – съгласи се Филип. – Погледнете, 70% от богатите семейства губят богатството си до второто поколение, а 90% го губят до третото. Защо става така?

– Ако няма мъдрост, която да управлява парите, характер, който да ги стопанисва и цел, която да ги насочва води до разрушение и унищожаване, – отговори Валери.

– Вярно е, – съгласи се Митко. – Наследството не е само това, което оставяме след себе си, но и какви ще станат нашите потомци с това, което сме инвестирали в тях.

– Божието желание не е само да прехвърлим финансовите си активи на следващото поколение, но и да предадем нашата вяра, ценности, мъдрост и нашия характер, – допълни Павел. – Пълното наследство отразява Божията щедрост към нас. Господ ни дава не само материални благословения, но и мъдрост, идентичност и цел.

Това съществуваше повече от половин век. Бе голяма битка за парче земя. Враждата се прехвърляше от поколение не колене.

Най-лошото бе, че вместо помирение всеки искаше тази „наследствена собственост“.

Георги бе един от тези наследници. Той получи документ, който силно го раздразни:

– Какво си въобразява Валя? Това си е наше наследство, по бащина линия ми се пада. От къде идват всички тези съчинения и лъжи?

Той се гневеше, но усещаше, сякаш пропадаше в някаква дълбока яма.

Най-сетне се осъзна и падна на колене:

– Прости ми, Господи, …. научи ме какво да направя …

– Помоли се за Валя, – той дочу тих и нежен глас.

Георги започна редовно всеки ден да се моли за роднината си.

Резултата не закъсня. Съдебните разправии бяха избегнати.

Всичко свърши само с един компромис.

Георги спечели много повече земя и това го накара да поиска прошка.

Когато сме в разногласие с друг човек това, което може да ни отклони от гнева и болката, е да се фокусираме на Христос и Той ще разреши конфликта.

Еди не бе израснал в ранчо, но бе отгледан в такава земя.

Един ден той попита баща си:

– Татко, как мога да увелича стойността на ранчото?

– Има два начина, – отговори бащата. – Да откриеш нефт или вода в него.

– За нефта ми е ясно, но за водата не разбирам, – поиска пояснение Еди.

– Ако ранчото има река или поток, минаващ през него или или се изкопае кладенец, който постоянно се пълни с вода, то ще бъде рекламирано като ранчо с „жива вода“, – обясни бащата.

– Жива вода? – попита озадачен Еди.

– Наличието на вода превръща сухите ферми в полезна собственост.

Същото е и с изпълнени с Духа последователи на Христос.

Светият Дух изтича от нас в сухите места на света. По този начин става съживлението.

В света има 2,3 милиарда християни. Да предположим, че всеки един от тях, всеки ден е откликнал на подтика на Духа да благослови някой друг.

Тогава може ли съживление да се случи в наши дни?