Това беше един обикновен разговор. Миглена го наблюдаваше с малко присмехулните си тъмни очи и следеше за реакциите му.

– Когато баща ми изчезна, годините станаха много трудни, – започна тя с малко напевен глас. – Сестра ми по-бързо свикна с мисълта, че е мъртав и бързо се приспособи. За нея беше важно да се утвърди. Учеше упорито, спортуваше, ръководеше разни групи, участваше в различни мероптиятия. Не е лесно да си популярен, когато си беден.

– Парите за сестра ти постоянен проблем ли бяха? – попита Страхилов.

– Не само за нея. Преди да изчезне баща ми, аз не осъзнавах колко сме бедни. Когато навлязах в пубертета,започнаха да ми правят впечатление дрехите, обувките, каква кола кара или каква къща има всеки, който ме заинтригуваше. Майка ми блъсна колата, добре, че поне остана жива, а след това нямахме възможност да си купим друга. Парите не стигаха, можеха да ни спрат тока, а това бе потискащо и кошмарно.

– Сестра ти е искала да бъде популярна, известна, а ти какво точно искаш от живота? – попита Страхилов.

– Свой собствен живот. През първата ми година в гимназията си купих уокмен, с част от парите, които бях искарала на полето през лятото. Живеех със звуците, които постоянно се блъскаха в ушите ми.

– А сестра ти?

– Тя танцуваше с приятели, а аз слушах записи.

– Прилича на идилично детство, – каза Страхилов с разбираща усмивка. – Така ли наистина беше?

– Не точно. Докато другите момичета на моята възраст излизаха с коли извън града и се натискаха на задните седалки, аз правех нещо по-различно.

– И какво беше то?

– Наблюдавах хората, птиците, растенията, прогнилата ограда, голямата локва в задния двор и след това сядах и рисувах. Най-напред не се получаваше, във фигурите нямаше живот, бяха много стегнати и статични. След това ръката ми започна да оформя нещата някак плавно…..

– Да и аз забелязах това, – каза Страхилов. – На една от картините ти имах чувството, че птицата ще излети и ще се удари в мен. Имаш невероятен талант. Непременно трябва да представиш свои картини в предстоящата изложба.

– Изложба, – тихо се засмя Миглена. – Много пъти в живота си съм претърпявала присмехи и разочарования, но болката след това не бих могла да преодолея. Когато рисувам, че чувствам жива, преиспълнена с радост. Не искам огорчения и мъка. Това би ме пречупило и тогава едва ли бих хванала четката отново.

– И все пак опитай, – насърчи я Срахилов. – Вярвам, че и други освен мен ще харесат картините ти. Ще успееш.

– Ще видим, – засмя се хитро Миглена, – до тогава има още две седмици.

Страхилов стана подаде и ръка и каза:

– Имаш талант, не го заравяй, позволи и на другите да му се порадват.

Миглена стана да го изпрати до вратата, а после дълго гледа след отдалечаващия се с отмерена широка крачка мъж.

Замисляли ли сте се за това, кокво невероятно количество информация се излива върху нас всеки ден: телевизионни реклами, електронна поща, телефонни обаждания, списания, брошури, видеоклипове, плакати, разговори – списъкът е почти безкраен.
Каква част от тази информация наистина оформя нашето мислене? Колко източници ни убеждава, че пътят към щастието е чрез придобиване на телесна красота, пари, слава и стотици други неща?
Колко от тях се стремят да ни накара да вярваме, че най-важното нещо в живота са финансовия успех, уважението на другите, власт, секс? Много е трудно да се устои на натиска на цялата тази информация.
Но Бог ни призовава да оформяме мисленето си само въз основа на Неговата истина. Това, което е ценно в света е безполезно пред Бога. Светът презира ценното и възвишеното у Бога.
Кой е твоят учител и господар – Христос или света?

Джоджанът е отлично средство за успокояване на чревните спазми, като тонизира червата и спомага за нормалното храносмилане. Отвара от джодженови листа може да помогне при колит, ентероколит, диария, газове и подуване на корема, както и при болки в стомаха при женско неразположение.

В българската народна медицина се използват листата или добитото от джоджена етерично масло. По-конкретно те се използват при болки в стомаха и сърдечната област, както и при простудни, жлъчни и чернодробни заболявания.

Джодженът е стимулиращо средство при физическа и умствена преумора, служи за освежаване, помага и при стомашно разсройство.

Отвара от джоджен успокоява стомаха при повръщане, като намалява гаденето.Основните действия при джоджена са противоспазматично, успокояващо, противовъзпалително и обезболяващо действие.

Широкото му приложение в медицината се допълва и от отличните качества на етеричното му масло. С маслото от джоджен се правят масажи, които облекчават главоболието, мигрената и намаляват стреса.

Джодженът е широкоразпространена подправка. В кулинарията се използват предимно листата в прясно и сушено състояние.

Джодженът е отлична подправка за салати и супи. Ястията с фасул не биха имали специфичния, обикнат от българина вкус, без към тях да се прибави джоджен.

С добавка на джоджен се приготвят различни гозби от зеленчуци, безмесни и месни консерви и много други ястия.

Джоджен се използва приприготвяне на пюрета от спанак, при яхнии от агнешко, овче и шилешко месо, при задушени меса и варено – свинско  или телешко.

С употребата на джоджена трябва да се внимава, поради специфичния му и доста силен аромат, трябва внимателно да се съчетава с другите подправки, защото може да притъпи техните аромати и вкусови качества.

През Страстната седмица, предшестваща Великден, по цяла Испания са се провели колоритни религиозни шествия.
Смята се, че тази традиция се е появила през 15 век. В по-големите градове може да протекат няколко десетки такива процесии. Повечето  от тях се извършват в четвъртък и петък.
Едни от участниците в шествието носат на раменете си богато украсени платформи, на които са поставени фигурите на Христос, Дева Мария и католически светци.
Други са облечени в дълги бели и по свободни дрехи и носят шапки с прорез за очите.
Шествията се организират от братствата, а всеки детайл от празника се регулира от традициите.
Всяка месност си има своите особености, засягащи различните форми на дрехи, в които са облечени участниците в шествието, символиката и различните платформи.
Тези дни в страната са официално почивни. Дните могат да варира в зависимост от автономните общности.

John Bramblitt е съвременен феноменален художник. Той е сляп, но рисува картини. Научил се е да различава цветовете на боите, усещайки текстурите с пръстите си. Творбите на художника са широко признати.
John Bramblitt е завършил с отличие университета в Северен Тексас в Дендон. През 2001 г., заради усложнения от епилепсия, неговите надежди да стане учител по изобразително изкуство са били попарени и той изпаднал в дълбока депресия.
Но като човек със силна воля, се научил на тактилна визуализация, която му позволявала да „види“ чрез докосване и да рисува. Разработил е специална техника, която му дава възможност да създава картини. Сюжети той взема от спомените си и реални събития в живота му.
Платната на John Bramblitt постоянно са изложени в различни галерии. Той често дава благотворителни уроци по живопис, интервюта и лекции, където винаги говори за това, че физическите недъзи не трябва да спират хората в желанието им да бъдат креативни или в нещо друго, което те обичат да правят. Семинарите на John Bramblitt  са уникални в света на изкуството. Те включват адаптивни методи за хора с увреждания.
John Bramblitt е автор на книгата „Крещя в мрака“ – една история за живота Bramblitt, пътуването му през територията на слепотата и как е намерил щастието си чрез изкуството.
John Bramblitt живее и работи в Дентон, Тексас, САЩ. Той е и консултант по разработване на програми за музеи, които са предназначени за всички, независимо от тяхната способност или увреждане.