Жегата не попречи на две приятелки да се съберат и да си побъбрят.

Младена отбеляза:

– Като деца всички имаме мечти за това, какви искаме да бъдем, когато пораснем.

– Въпреки това, някъде по пътя, загубихме този устрем, за да преследваме и превърнем тези мечти в реалност, – забеляза Кремена. – И Защо?

– Губим от поглед тези планове, защото позволяваме на външни влияния да ни убедят да вярваме, че не можем да ги постигнем, – отговори Младена.

– С напредването на възрастта отговорностите ни се увеличават, – поклати глава Кремена. – Ако не се наслаждаваме на настоящата атракция, сменяме канала.

– Да, някои от несгодите, през които преминаваме, може да са извън нашите ръце, но нашата реакция към тях трябва да бъде да се успокоим и да оценим ситуацията, за да видим дали сме причинили проблема, – сбърчи вежди Младена.

– Вместо да откачаме, по-добре е да се обърнем към Бога с молитва, – тръсна глава Кремена.

– След като предам болката си на Бог, – сподели Младена, – отивам да спя. Девет пъти от десет, в зависимост от сложността на ситуацията, когато се събудя, Бог обикновено ми дава план за разрешаване на проблема ми.

Кремена въздъхна:

– Можем да се наслаждаваме на живота, ако премахнем негативните емоции като страх, разочарование и притеснение, които лесно могат да се промъкнат в ежедневието ни.

Двете се засмяха и се съгласиха в едно:

– Трябва да премахнем негативните емоции.

Възрастна жена падна на тротоара и загуби съзнание.

Няколко души се спряха да ѝ помогнат.

Един се обади на 112.

Друг внимателно постави по главата ѝ палтото си.

Трети сложи кърпи под мишниците ѝ.

А четвърти държа чадър над главата ѝ, докато дойде линейката.

Трогателна картина.

Важно е да се отбележи, че хората, които се спряха да ѝ помагат бяха на различна възраст и от различен етнос.

Кой бе ближен на падналата жена?

Този, който ѝ показа милост.

Нека Бог ни помогне да видим, че всеки, когото срещаме, е наш ближен и заслужава нашата помощ.

Да си малък често се възприема като слаб и немощен, но Бог ви вижда като потенциал.

Светът казва на всеки малък и млад човек:

– Нямаш достатъчно опит и мъдрост. Къде се вреш?

Ако малките не бъдат внимателни, започват да вярват:

– Възрастта ме дисквалифицира.

Младен обучаваше две групи хора, които бяха два пъти по-възрастни от него.

Той забелязваше празните им погледи и повдигнатите вежди, когато им говореше.

Съмнението се вмъкна в сърцето на Младен.

– Трябва да си мълча и да чакам да порасна, – повтори думите, които някой му нашепваше.

Внезапно Младен се отърси:

– Гласът ми все още има значение, щом спрях да звуча като подправен и заговорих истината.

По-възрастните от него започнаха да приемат съветите му и да задават въпроси.

Бог не чака, докато пораснеш, за да те използва. Той ти дава задачи точно там, където си сега.

Живей, говори и служи с увереност, знаейки, че Бог те е призовал днес.

Възрастта ви не е ограничение, тя е възможност.

Рени нещо ровеше в чантата си, когато внезапно попита:

– Как се казва биологичната ми майка?

Този въпрос прониза сърцето на Мариана.

Осиновяване беше частно. Предоставена бе само най-основната информация за родителите ѝ: ръст, тегло, възраст, цвят на косата и очите.

Мариана извика в сърцето си:

– Боже, какво да кажа на това малко осемгодишно дете?

За нея нямаше реален отговор.

Изведнъж Мариана изтърси:

– А как би искала да се казва?

– Магдалена, – Рени се усмихна.

– Тогава е Магдалена, – заяви Мариана.

Може бе това бе отговорът, който младата майка трябваше да даде.

Понякога въпросите, пред които сме изправени, изглеждат невъзможни за отговор.

Нуждаем се от Божията помощ и отговори с децата си, работата си, съседите си и света си.

Когато нямаме отговорите, Той може да ги даде.

Никола Павлов бе млад репортер. Той имаше възможност да посети Летните и Зимните олимпийски игри.

Никола обичаше спортните състезания, но сега срещите със спортистите бе сбъдната негова мечта.

Харесваше му да слуша хора от цял свят, които говореха на различни езици и отбелязваха победите за страните си.

Никола още в тинейджърска възраст бе очарован от Олимпийските игри. За него това се бе превърнало в мания.

На Летните олимпийски игри Никола последва Бога.

Тогава Господ го помоли:

– Откажи се от спортния си идол.

Никола все още обича Олимпийските игри, но сърцето му истински се вълнува, когато люде от различни народи и произход се събират да се молят и покланят на Бога.

Без значение откъде сме или къде живеем, нека се радваме, че като вярващи сме едно в Христос с нашите братя и сестри по целия свят.