Когато Сава слезе от лодката на индонезийския остров, той усети духовния мрак на това място. Тамошният народ практикуваше комбинация от магьосничество и ислям.

Сава скоро бе завършил библейско училище и бе готов за работата, към която Бог го бе призовал, да достигне тези островни хора за Христос.

Сава проповядваше смело:

– Обърнете се към Христос. Изгорете идолите си и мощите от стария си живот.

Един мюсюлманин изгори идола си, в който имаше свитък от Корана.

Когато радикалните мюсюлмани чуха за опожаряването на Корана, те докладваха за Сава на служители на района.

Той бе арестуван.

Биха го жестоко и Сава изпадна в кома.

Скоро след това той умря от раните си, но смъртта не сложи край на служението му.

Когато историята му бе разказана в родното му село, един мюсюлманин прие Христос като свой Спасител.

Петдесет и трима селяни взеха решение да завършат библейско училище. Седем от тях поискаха да бъдат изпратени като мисионери в село, където Сава бе умъртвен.

Надявайки се да потушат евангелския огън, селските служители отнеха живота на Сава, но дори в разгара на насилието Божията ръка работеше.

Днес пламъците на Евангелието горят ярко в това село.

„Остави светлината включена.“

Това е, което всички, които следват Христос, трябва да се стремят да направят, когато загърбят този свят.

Един отдаден християнин оставя светлината включена за един свят, който се губи в тъмнина.

Това се нарича оставане на наследство.

Често чуваме за известни хора, които оставят след себе си наследство в киното, спорта или някаква друга публична арена, докато животът на много християнски светци угасва в анонимност, верните им светлини все още горят ярко по целия свят.

Тяхното наследство от вяра, почтеност, надежда и любов не може да бъде заличено от смъртта им.

Всъщност смъртта може дори да увеличи пламъка, защото такова наследство често е доброволно имитирано от тези, които остават.

През Страстната седмица, предшестваща Великден, по цяла Испания са се провели колоритни религиозни шествия.
Смята се, че тази традиция се е появила през 15 век. В по-големите градове може да протекат няколко десетки такива процесии. Повечето  от тях се извършват в четвъртък и петък.
Едни от участниците в шествието носат на раменете си богато украсени платформи, на които са поставени фигурите на Христос, Дева Мария и католически светци.
Други са облечени в дълги бели и по свободни дрехи и носят шапки с прорез за очите.
Шествията се организират от братствата, а всеки детайл от празника се регулира от традициите.
Всяка месност си има своите особености, засягащи различните форми на дрехи, в които са облечени участниците в шествието, символиката и различните платформи.
Тези дни в страната са официално почивни. Дните могат да варира в зависимост от автономните общности.

Българските археолози са открили уникални архитектурни компоненти. Ансамбъл от стенописи, датиращ от първата половина на XV век.
Находката била открита по време на разкопките, провеждащи се в манастира на светците Петър и Павел във Велико Търново.
Стенописите са отлично запазени. Те са открити в специален сандък за подобни вид неща в югоизточната част на храма. Изображенията върху стенописите са на светци и сцени от Вселенския събор. Освен това има запазени и златни ореоли.
Според учените, откритите стенописи са дело на двама художници. Единият е представен чрез иконата на Свети Георги, а другият е рисувал в стил характерен за византийската православна живопис, предшестваща турското робство.
Изказано е предположение, че единият от майсторите може би е Сайръс Никола от Византия.  Подпис с неговото име също се е запазил.