Ана срещна Николай. Тя му се оплака:

– Чувствам се като изгубена. Нямам никаква цел. Не се гордея много с начина, по който се държа.

Николай наскоро бе преживял нещо подобно. Той се бе възстановил относно вярата си.

Николай сподели с Ана:

– Когато видях Бог като любящ грънчар, животът ми се промени и тогава получих надежда в трудния момент.

Двамата се ожениха и започнаха да се занимават с грънчарство като хоби.

Сега те предлагат курсове по грънчарство и насърчават участниците, казвайки им:

– Вие сте специални, създадени с определена цел.

Бог бе разкрил на пророк Йеремия своята способност да оформя и преобразява израилтяните. Да ги засажда или да ги изкоренява според техния отклик на Неговия съвет.

Той даде на Йеремия послание за покаяние и надежда за тях:

– Ще направи с теб, Израилю, както прави този грънчар.

Посланието на Йеремия беше провъзгласено на народа на Израел, но принципът важи и за нашия индивидуален живот.

Когато се отклоним от Божията истина в мислите и действията си, можем да се обърнем към Грънчаря за помощ, като признаем грешките си и Го помолим за напътствия и мъдрост, желаейки да променим пътищата ни.

Можем да Му се доверим напълно да ни преобрази с любящите Си ръце.

Милен бе навел глава и плачеше:

– Толкова много боли.

Симеон го погледна съчувствено и каза:

– Понякога прошката включва болка. Когато срещнем предателство, изоставяне, злоупотреба, измама или други такива, вероятно ще изпиташ скръб.

– Защо? – изстена Милен.

– Трябва да приемеш това като последствие от греха. Освен това е необходимо свободно да го изкажеш пред Бога.

– Лесно е да се каже, – тъжно се усмихна Милен.

Симеон продължи още по-настървено:

– Само Бог може да трансформира болката, свързана с неправилно поведение и това да донесе добро за всички участници.

– Искаш да кажеш, че не всяка скръб е лоша? – повдигна вежди Милен.

– Болката предизвиква угризения и те кара да промениш поведението си, – поясни Симеон. – Не бива да съжаляваш за такава скръб.

– Може би, – уклончиво се съгласи Милен.

– Всеки от нас трябва да научи, че скръбта е част от нашето духовно израстване, – продължи с наставленията си Симеон. – Така че, когато се сблъскаш с нея, не бягай и не я отхвърляй.

– А какво правя? – попита Милен.

– Помоли Бог да я използва, за да насочи живота ти в правилната посока.

Бяха се събрали няколко момчета да играят на Монополи. Имаше немалко и зяпачи.

Иван разясни условията на играта:

– Всеки участник получава по 1500 долара в брой като за начало. На всички банковите сметки са еднакви ….

– Де да можеше животът да е като тази игра или спорт, – протегна се Мартин, – но различните хора имат различен „начален капитал“. Някои са щастливци, защото са родени в богати семейства.

До него Евлоги въздъхна:

– Ето има и естествено интелигентни хора, които с лекота изкарват училище.

– Да, – съгласи се Митко, – не на всички е дадено.

– Не се съмнявайте, – усмихна се Жоро, – сатана няма да се забави, за да ви разкрие, какво точно ви липсва в живота. Той ще масажира негодуванието ви. Единственото му желание е да се заровите и потънете в притесненията си относно акнето, оплешивяването, ….

– Има само един начин да се преодолее всичко това, – тържествено обяви Слави.

Всички в стаята впериха поглед в него, а той без да се смущава продължи:

– Първо направи си списък за нещата, които си получил. След това благодари на Господа за Неговата любов… , „защото Той насища жадните и гладните изпълва с блага“. Радвайте се и се веселете, Бог не е приключил с даването на добри неща.

Всички мълчаха като омагьосани.

– Ей, няма ли да играем вече? – попита Иван.

Момчетата се размърдаха и започнаха играта.

Един художник работел в съдебно медицинска експертиза на ФБР. Той нарисувал две серии портрети на жени.

В първия случай се основавал на това, което жената говори за себе си, а във втория слушал, как  другите хора я описвали.

При това той не виждал жените, а само слушал гласа им.

В резултата от експеримента била ясно изразена разликата между начина, по който жените виждат себе си и как те се възприемат от другите.

Освен това, портретите нарисувани в следствие от думите на самите участнички, били много по-малко привлекателни.

Това говори, че ние сме по-красиви, отколкото си мислим.

Според експертите от университета в Лондон, гледането на телевизия в продължение на три или повече часа на ден, може да увеличи риска от развитие на диабет у детето.

Деца, които прекарват по три часа пред „синия“ екран, са по тежки и имат по-голяма резистентност към инсулина, което е рисков фактор за диабет тип 2.

Резултатите показват, че организмът на такива подрастващи произвежда нарушено количество хормон на лептина, който участва в регулирането на апетита. Тези резултати са останали такива даже и след като били отчетени нива на активност при участниците в изследването.

Британски учени са анализирали данните на повече от 4490 деца от 9 до 10 години. Те били оценявани по факторите, които влияят върху риска от развитието на диабета. Учените изследвали пропорциите на тялото, нивото на активност и колко време те прекарват пред телевизора или компютъра всеки ден.