Архив за етикет: слава

Докосването на грънчаря

– Грънчарят нежно и с любов започна да оформя парчето глина. Той избра форма, която му бе угодна. Дълго ѝ се любува, но това не бе достатъчно ….., – разказваше дядо Васил.

– Че какво не му достига?, – прекъсна го внука му.

– Цвят, който да отразява красотата му, – отговори старецът.

– Чакай, чакай май тук става въпрос за нещо друго? – ококори очи Велко, след като чу разказа на дядо си.

– Позна, – усмихна се дядото. – Става въпрос за нашия живот. Той трябва не само да е полезен, да има определена форма, но и да сияе.

– Как да сияе? – попита Велко.

– Затова ни поставя в пещта на страданието, докато се разкрият нашите „цветове“, които отразяват красотата на Божия характер.

– Но нали любящо и нежно ни докосва Бог? – потръпна Велко.

– Без подготовката на любящото, умело докосване на ръката на грънчаря, всяка полезност или красота, която глината би могла да има, би била унищожена от натиска и топлината, – добави дядото.

– Ооооооо, – разочаровано възкликна Велко.

– Исус прави страданието разбираемо, – успокои го старецът. – Сред натиска и топлината съм уверен, че Неговата ръка е върху живота ми, развивайки вярата ми, докато не покажа Неговата слава, превръщайки ме в съд за чиста употреба такъв, който Му е угоден!

– На никой друг грънчар не бих поверил живота си, – плесна ръце и подскочи Велко.

Това, което наистина има значение

Карл Велики бе цар на франките и император на римляните. Той изгражда Франкското кралство в империя, която обхваща голяма част от Западна и Централна Европа.

Папа Лъв III го коронясва за император Август на Рождество 800 г.

Преди смъртта си през 814 г. Карл Велики дава внимателни инструкции за това как желае да бъде погребан.

– Искам да бъда седнал на трона си в кралската крипта с наметалото си на рамото, държейки кралския скиптър. Една книга ще седи в скута ми, с пръст да соча към определен стих.

Двеста години по-късно друг император, Ото, искаше да види дали инструкциите са били спазени. За целта той изпрати екип в криптата.

Бе намерено скелетно тяло, короната му наклонена, пелерината му изядена, скиптърът паднал на земята, но с книгата все още в скута си, към която сочи кокалест пръст.

Книгата беше Библията, а пръстът сочеше Матей 16:26 „Защото какво ще спечели човек, ако спечели целия свят и загуби душата си?“

Карл Велики бе велик император, който спечели голяма част от света, но направи изявлението си за това, което наистина има значение.

Не всички пари, слава и власт в света имат голяма стойност, а собствената ни душа.

Той е всесилен

Тази вечер семейството се бе събрало около масата, не просто да вечерят, а да си поговорят.

– Какво ще се случи, ако работата ни изчезне? – попита Борко най-малкият в семейството .

– Или здравето ни се влоши, – прибави сестра му Мая.

– Ами ако икономиката се срине рязко? – додаде дядо Стоил.

– Има ли Бог послание за народа си, когато ни сполети бедствие? – попита бащата на Борко и Мая.

В стаята настъпи мълчание.

– Нека прочетем думите на пророк Исая, – предложи бащата.

Мая отвори Библията.

– Коя глава и кои стихове? – попита тя.

– Исая 6:1-3, – уточни баща ѝ.

Тънкото ѝ гласче прочете:

– „В годината, когато умря цар Озия видях Господа седнал на висок и издигнат престол, и полите Му изпълниха храма.
Над Него стояха серафимите, от които всеки имаше по шест крила; с две покриваше лицето си, с две покриваше нозете си, и с две летеше.
И викаха един към друг, казвайки: – Свет, свет, свет Господ на Силите! Славата Му пълни цялата земя“.

– Бог успокои страховете на Исая, не като премахна проблема, а като разкри божествената си сила и присъствие, – поясни бащата.

– Радвай се, – усмихна се дядо Стоил, – че Бог е способен да направи това, което ние не можем!

Тревожността ти намалява, когато разбирането ти за небесния ни Баща се увеличава.

Колко често сме като Юда

Николов бе богат. Имаше собствен бизнес.

Един ден видя на улицата бездомно дете и го приюти. Грижеше се за него и задоволяваше не само потребностите му, но и общуваше с него.

Много хора не го разбираха и му се смееха:

– Как се издига и прославя той в това?

А той им отговаряше:

– Исус, Царят на царете, възхваляван с викове „Осанна“ от тълпите в Йерусалим, коленичи пред учениците си, за да измие краката им. Следваха Исус за власт, а не за робство, за слава, а не за смирение. Къде е славата на Царя, превиващ се като роб?

– И Той е бил глупав като теб, – продължаваха да му се присмиват и да хулят Божия Син.

– Вие сте като Юда, – въздъхваше Николов, – който не видя славата на Господа. Исус бе царска личност и все пак изглеждаше като роб. А Юда видя в Него дърводелец без власт и престиж, ….. само кърпа и леген.

Умножаващият ефект

Мишо бе възторжен и размахваше ръце:

– Видя ли колко много последователи има моя акаунт? Много ме харесват и следят моите постове.

– Това не са показатели, които имат стойност в Божите очи, – противопостави се Димитър.

– Бог, – изсмя се Мишо, – кой се занимава днес с Него? Гледай какво търсят масите.

– Бог цени любовта, близостта и грижата, където качеството надминава количеството, – уточни Димитър.

– Не ме разсмивай повече, – Мишо погледна Димитър с превъзходство. – Важно е да спечелиш всеобщото внимание. Да бъдеш на върха. Повече аплодисменти и почитание. Това е живота.

– При Бога, дори и малките събирания имат огромна сила, – отбеляза Димитър.

– Сега грабни гребена на вълната и се понеси напред, – очите на Мишо блестяха.

Той бе въодушевен и ентусиазиран. За него бе важно да получи голяма доза славата, множество парите и непрестанни удоволствия.

– Когато всеки от нас започне с малко, тези действия се натрупват и умножават, – подчерта Димитър. – Как се справяш с проблемите?

– Все нещо ми хрумва и се измъквам, – гордо заяви Мишо.

– Трябва да се справиш с корена на проблема, вместо да предлагаш временни решения, – посъветва го Димитър.

Мишо вдигна рамене.

Двамата като че ли говореха на различни езици и трудно можеха да се разберат.