Беше един безмилостен сезон на заетост. Боньо и Лиза бяха толкова изтощени, че не успяваха да завършат добре нито една от задачите си.

– Навярно се нуждаем от по-здравословно темпо, – отбеляза Лиза.

– Трябва да вървим бавно, – допълни Боньо.

– Не бива да правим твърде много неща за един ден, – изсумтя Лиза.

– Необходимо е умишлено да отделяме време за почивка, – наблегна сериозно Боньо.

– И най-важното е да имаме лично време с нашия небесен Отец, – размаха ръце Лиза.

Много от нас осъзнават тази заетост. Следващото изискване ни отвлича, преди да сме приключили с обработката на настоящото.

Духовно здравословно е да си определим по-бавно темпо през целия ден, което ни позволява да общуваме по-дълго с Бога.

Лия се бореше с депресия и умора след тежка операция.

Една сутрин тя четеше:

– Радостта в Господа е твоята сила.

Тя започна да повтаря този израз всеки ден.

Бавно, но Лия отново започна да се усмихва, не защото животът ѝ магически се бе подобрил, а защото бе преоткрила котвата си.

– Радостта дойде не когато нещата станаха по-лесни – каза си тя, – а когато осъзнах, че не съм сама.

Радостта не е емоция на повърхностно ниво. Това е дълбока, непоклатима увереност в характера на Бог.

Тази радост не идва от обстоятелствата, тя идва от пребъдването в Христос.

Възможно е да се върви през страданието и все пак да имаме радост, защото радостта не е липсата на трудности, това е присъствието на Бог.

Исус каза:

– Аз ви казах тези неща, за да бъде радостта Ми във вас.

Това означава, че радостта е не само възможна, тя е обещана, но подобно на вярата, радостта е нещо, за което често трябва да се борим.

Ние се борим, като помним, покланяме се и вървим в тясно сътрудничество с Исус.

Когато фиксираме очите си върху Господа, а не върху чувствата си, започваме да изпитваме такава радост, която ни поддържа през всеки сезон.

И тази радост е заразителна, кара хората да се чудят какво е различното в нас.

Можете ли да изберете радостта днес, дори ако обстоятелствата не са се променили?

Георги Стефанов бе отговорен за продажбите в новата компания. Веднага той почувства непреодолим натиск да спечели нови клиенти.

Чувстваше се сам и се бореше много през този период, но Бог беше с него.

Бе получил обаждания за услуги във фирмата му „изневиделица“.

Хората се обаждаха и споделяха:

– Някой ни насочи към вас.

– Кой ви насочи? – питаше Георги.

– Не си спомням точно, но каза, че сте много добри, – бе отговорът.

Тогава Георги осъзна:

– Бог се грижи за мен, дори когато се чувствам претоварен и самотен.

Бог е безопасно място, на което да бягаме по време на един непосилен сезон.

Нашите сърца могат да намерят убежище в Него.

Бог се превръща в наш подслон сред натиска на едно претоварено сърце.

Бракът на Елена приключи. Тя се озова в апартамент под наем с една спалня в общински комплекс.

Самотна и тъжна тя реши:

– Ще засадя нарциси край пътеката. Обичам тези цветя.

След това се замисли и се изказа целенасочено:

– Има надежда дори в мрачните дни.

Забелязали ли сте, че какъвто и да е сортът нарцис, сякаш огрените от слънцето жълти венчелишчета приличат на хвалещи ръце, а централната структура, подобна на тръба, провъзгласява, че зимата почти е свършила, а ярката зора на пролетта идва!

Подобно на нарцисите, предвещаващи нов сезон, колко невероятно ще бъде, когато великият тръбен зов от небето отекне по целия свят.

Борбите, с които се сблъскваме в настоящето, не са краят на историята. Подобно на Христос, ние също ще бъдем „облечени в нетлението“ и ще получим славни възкресенски тела. Защото „смъртта е погълната от победата“.

Може би преживявате труден период в момента или радост, но надежда за днес, утре и вечността остава същата: „Той ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос“.

Предишните собственици на къщата и двора посъветваха новия стопанин Минчо:

– За розите да знаеш едно, оставяй им повече израстъци и ще видиш колко много ще те зарадват.

Дойде пролетта. Нито един храст рози не пусна много цвят през целия сезон.

– Горките рози, – въздъхна тежко Минчо, – те са толкова заети да запазят всичките си клони, че не им остана нищо за производството на рози.

Следващата зима Минчо излезе с чифт ножици за подрязване в двора. Скоро той напълни контейнера с розови клони. В градината останаха само няколко пръчки без листа.

През пролетта резитбата даде невероятен резултат. Качеството и количеството на розите бе зашеметяващо.

Така и нашият духовният живот се разгръща.

Отиваме при Бога, израстваме и ставаме по-плодотворни.

Усещате ли иронията?

Само с подрязване има плодородие.

Дори с болезнено подрязване розови храсти яркото напомнят, че ще се появят по-големи плодове.