Крум бе вдигнал ръце и възмутено питаше:

– Цялото това тичане след нещо ново, не ви ли разболява?

– Ако имаш предвид пазаруването, – усмихна се скептично Валери, – модните марки винаги предлагат нещо ново. Повече размери, цветове, … с една дума повече от всичко.

– Но това разболява хората в този свят, – възкликна Стоян. – И всичко това е заради глобалния бум на консуматорство.

– Не е ли смешно, – повдигна рамене Атанас, – рекламодателите ни учат, как новите продукти ще запълнят нашата празнота. Това усещане трае много кратко и не може да ни задоволи в дългосрочен план.

– Така си е, – потвърди Валери. – Когато си купим нещо ново, скоро след това се появява нов продукт и ние сме неудовлетворени.

– Бързото темпо на консуматорство и планините от боклуци, които ги следват имат своя глобален ефект, – смръщи вежди Стоян. – Милиарди продукти се продават в пластмасови опаковки. В държави, където няма грижа за отпадъците, хората ги изгорят, изхвърлят ги във водните басейни или живеят с тях.

– И резултата е налице, – въздъхна дълбоко Крум. – Само да завали и всичко се наводнява, поради голяма част от боклука, които идва от реката. Освен това след наводнения хората почват да боледуват по-често, поради паразити, които са се развили в отпадъците, попаднали в реката.

– Можем ли тогава да развием нулев остатък от боклука? – попита Стоян.

– Можем ако разберем, – Атанас се приготви да свива пръстите на лявата си ръка, – че придобивките ви не определят вашата стойност. Само Бог може да направи това. Когато изхвърляме различни неща, те не изчезват. Натрупаните боклуци в природата напомнят дълго време след като сме ги забравили. И най-важното, поставете си ограничения. Не следвайте съветите на рекламите, които твърдят, че следващият продукт е най-доброто, което трябва да притежавате.

– Добре казано, – наведе глава Крум. – Заслужава си човек да се замисли над това.

Етнограф посети отдалечено племе от индианци.

Първо пътува със самолет, след това с джип до едно пристанище и накрая плава три дни с лодка, придружен от преводач.

В селото гостите бяха посрещнати, нахранени и сложени да спят в колиба, направена от палмови листа.

На сутринта етнографът излезе от колибата.

Преводачът не се виждаше никъде.

Голям огън димеше на централния площад.

Няколко силни мъже, с вдигнати към небето ръце, опъваха и движеха голямо парче плат, затваряйки и отваряйки пътя за дима.

Някой им крещеше ритмични команди от върха на голямо дърво. Димът от огъня се издигаше на периодични облаци с различни форми и размери.

Оцветени индианци тропаха около огъня и мълвяха нещо тихо.

Етнографа попита:

– Какво правите? Това някакъв ваш ритуал ли е?

Никой не му отговори, тъй като никой не знаеше езика му.

Чу се продължителен победоносен вик.

Мъжете навиха плата и хората се разотидоха.

От едно дърво слезе гол изрисуван индианец. Това бе изгубилият се преводач.

– Какво беше това? – попита етнографът.

– Дивотия, – махна с ръка, преводачът. – В съседното село изчезна сателитният интернет. Дадохме им нови настройки с димни сигнали.

Сашко изтича при дядо си и се развика:

– Дядо, дядо, сънувах интересен сън!

– Разкажи ми го, – кротко продума старецът.

– По широкия път, говорейки весело, вървяха едни и същи букви, но с различни размери. Някои бяха големи сякаш нарочно надут, а други малки. Големите букви гледаха с презрение малките. Изведнъж всички букви стигнаха до две порти, едната голяма и широка, а другата бе много малка и тясна. Големите букви се опитваха да преминат през тесния вход, но бяха прекалено големи, за това въздишаха и свободно преминаваха през широката порта, след което изчезваха зад нея. Двойки букви, хванати за ръце, преминаваха свободно през тясната порта, въпреки че сякаш само една малка буква можеше да мине от там. Какво означава това?

– Какви букви видя? – попита старецът.

– Големи букви „А“ и „З“, а двойката бяха „т“ и „и“, приличаха на „Ти“.

– „Аз“ е егото на хората и затова то е раздуто до чудовищни ​​размери. Тясната порта е входът към Царството Небесно. Егото не може да бъде там. Неговото място е отвъд широките порти, които водят към унищожение. Двете букви, вървящи ръка за ръка, са загубили егото си и са се разтворили в Бога. Те са чисти частици от самия Господа. За тях и само за тях вратите на Царството Небесно са винаги отворени.

Моряците познаваха острите скали на този бряг. Това място не веднъж им бе погаждало лоши номера. Множество кораби се разбиваха в скалите и хората гинеха.

Именно на този бряг се бе появила малка спасителна хижа.

Хората в нея постоянно бодърствуваха и търсеха денем и нощем, този, които бяха попаднали в опасност, след разбиването на кораба им.

Така множество животи бяха спасени от малка група смелчаци.

Постепенно това място стана известно. Много от спасилите се искаха да останат и да помагат с каквото могат.

– Готови сме да дадем своето време, енергия и средства, за да подкрепим тава начинание, – казваха въодушевени те.

Закупиха се нови лодки. Обучени бяха няколко екипа за спасяване на корабокрушенците. Малката хижа започна да расте.

Но ….. някои от хората започнаха да негодуват:

– Това място е непривлекателно, а сградата е лошо обзаведена. Трябват нови мебели и оборудване.

Всичко, което бе грубо и ръчно изработено бе изхвърлено. Събориха старата сграда и на нейно място построиха нова.

Но това популярно място промени предназначението си. Започна да се използва като клуб за публични събирания.

Спасяването на животи. Грижата за корабокрушенците. ….. започна да се прави много рядко.

Хората в новата сграда почти не се интересуваха от спасителни мисии и предизвикателствата на морето. Те наеха професионални екипажи и спасителни лодки, които да извършват тази дейност.

Първоначалното предназначение на първите ентусиасти не беше напълно забравено. Спасителните мотиви все още доминираха в декора на новата сграда.

Един ден край брега се разби голям кораб. Спасителните екипи доведоха измръзнали, мокри и полуудавени хора. Те бяха уплашени, а някои от тях бяха и в шок.

В красивата сграда настъпи безпорядък и хаос.

– Незабавно да бъде построена душ кабина отвън и далеч от клуба, за да могат жертвите от корабокрушението да бъдат почистени преди да влязат, – развика се един от по-инициативните в клуба.

След случилото се членовете на клуба размениха гневни думи.

– Трябва да се сложи край на животоспасяващия клуб и всички контакти с жертвите на корабокрушението.

– Това пречи на социалния ни живот, отваря врати за хора, които не ни принадлежат.

– Но нали това бе основната ни цел. Да обслужваме всеки, които се нуждае от помощ, независимо от красотата, размера и украсата на клуба.

Хората се разделиха и се появи нова спасителна станция на същи бряг, в която хората искаха да спасяват корабокрушенци на разбилите се кораби в тези води.

Минаха години и новата спасителна станция премина през същите конфликти и се появи нова сграда.

Историята продължи да се повтаря.

Сега ако отидете на този бряг ще откриете експлозивни и впечатляващи клубове, принадлежащи на блестящи професионалисти, които са загърбили всяка мисъл за спасяване на животи.

В тези води все още се случват корабокрушение, но повечето от жертвите не се спасяват. Давят се, но изглежда много малко хора се интересуват от това.

Денят приключи неусетно „важите си дела“ и спря своя бяг. Настъпи време за отмора. Сега на ред е любимото занимание.

Крум спокоен, че е приключил със всичко необходимо, което трябваше да свърши, включи компютъра си. И първото, което се наби в очите му го възмути:

– Толкова много спам в електронната ми поща! Пак се опитват да ми продадат „най- доброто“.

И той се зачете, подсмихвайки се леко:

– Аха … ммм …. да …… гарантиран способ, най-добрият за издухване на мазнините и дрехите ви ще станат два размера по-малки от преди, само за шест седмици. Тц-тц-тц ….. гледай ти каква била работата.

Тихичък глас му припяваше в ухото:

– Това е супер! Трябва непременно да си го купиш. Изпробвай го и за Нова година може би ще си….

Но съвестта на Крум не отстъпи лесно:

– Още една компания се опитва да спечели вниманието ти, лъжейки те, че има лесен начин за отслабване. Изтри го!

– Да, – каза си Крум, – в нашия забързан свят има много спам. Дори има и такива, които те карат да повярваш, че за да отидеш на небето е достатъчно да бъдеш добър човек или че Исус не е единствения път. Даже някои могат да поспорят, че любящият Бог няма да осъди толкова тежко греха ни, нали ни обича, че пътя към небето е много лек и вратата към него е широко отворена ….

Не позволявайте на спамерите на този свят да ви подведат. Не купувайте това, което ви предлагат. Вместо това им кажете, че знаете Истината и че ако ги слушате, не само няма да станете по-слаби, по-умни, по-красиви и не знам какви още, а ще погинете.

Исус е пътят, истината и животът, Той е тясната порта. Влезте през Него!