Емил сподели на баща си:

– Разбрах, че времето е много важно.

– Особено за добра комуникация, – усмихна се баща му, като знаеше за прибързаността на сина си да говори, без да изслушва до край събеседника си.

Емил продължи:

– Научих, че едно от най-добрите неща, които мога да направя, е да държа устата си затворена.

Баща му поклати глава:

– Това не означава, че не трябва да говориш за даден проблем.

– Но когато заговоря, всичко се обърква, – възрази Емил.

– Трябва да търсиш подходящ момент за обсъждане на темата, ако искаш да бъдеш добре приет, – посъветва го баща му.

– Разбрах, – засмя се Емил. – Не трябва да обсъждам проблем, когато съм разстроен, уморен или изтощен.

– Освен това, – добави баща му, – трябва да усетиш какво е психическото и емоционално състояние на човека, с когото говориш.

– Най-добрия начин за мен е, – тръсна глава Емил, – да стабилизирам емоциите си. Освен това трябва да се чувствам психически и физически готов да се справя с проблема по любящ начин.

– Също така е много важно да следваме ръководството на Светия Дух и да Му се доверим, – подсети го баща му. – Той ще ни отвори подходящия момент, за да се изправим пред проблем или да изразим нуждите си. Светият Дух е най-добрият, Който може да ни даде съвет относно времето за нашите разговори и винаги е верен да ни напътства, когато Го помолим.

– Нека Бог ме води и напътства във всичките ми разговори. Вярвам, че Той ще ми показва правилния момент, човек и тема. Така ще имам благодат, за да бъда добър, – каза бързо на един дъх Емил.

Стойко бе поканил приятеля си Желязко на гости.

Двамата обиколиха дома заедно, а след това продължиха с традиционните си разговори, които провеждаха, когато бяха заедно.

– В последно време си мисля за това, – сподели Стойко, – колко лесно научаваме Божите обещания, но не оценяваме колко Бог е невероятен.

– Знаеш ли един ден го попитах. – Желязко се усмихна, – Защо не прави така, както действаше, когато за първи път имах връзка с Него?

– И какъв бе отговорът? – с нетърпение Стойко погледна приятеля си.

– Той ми каза, – поклати глава Желязко, – че все още постъпва по същия начин, но тъй като съм свикнал, не го забелязвам.

– Трябва да бъдем изумени, – подскочи радостно Стойко. – Изумени, че Исус умря за нас, че Светия Дух живее в нас, че Господ каза, че никога няма да ни изостави.

– Трябва да сме удивени, – продължи настървено Желязко, – че можем да отидем при Него по всяко време и да му представим нуждите си, болките си, желанията си, … Той ни чува и ни отговаря.

– Колкото повече разбираме и се удивляваме, че Светият Дух е с нас и в нас, толкова по-решителни ще бъдем да предприемем смели стъпки на вяра, – подчерта Стойко.

– Той прави нещо ново в живота ни, – възторжено възкликна Желязко.

– Това не означава, че можем да стоим безучастно, – свъси вежди Стойко.

– Е, да, – съгласи се Желязко, – често се самосъжаляваме, гледаме назад в миналото и мърморим за това, което нямаме.

– Ако Бог иска да използва някого, то нека да предложим себе си, – Стойко бе уверен в това.

Двамата бяха убедени и не се нуждаеха от допълнително увещание.

Марин с група приятели се бяха събрали в една беседка. Тъй като времето бе хубаво, те дълго беседваха.

– Време, което прекарваме тук на земята, е от първостепенно значение, – отбеляза Кирил.

– Никой от нас не можем да си върне дните, прекарани в лекомислено преследване на нещата от света, – забеляза Недялко. – Няма да можем да си върнем времето, прекарано извън Божите намерения, да получаваме и даваме любов.

– Времето ни тук е твърде ограничено и твърде важно, за да го изразходваме в тъга, болка, стрес, грях и светски стремежи, – съгласи се Минчо.

Светослав гордо изтъкна:

– Ако искаме да се възползваме максимално от този живот, трябва да се научим да фокусираме времето си върху общението ни с Бога.

– Да наблюдаваме как прекарваме времето си е един от най-добрите начини да оценим състоянието на сърцата си, – изтъкна Борис.

Петьо махна с ръка:

– Ако прекарваме цялото си време в работа и мислене за нещата от света, тогава все още не сме достигнали до пълното откровение за Божите цели за нас.

– А ако прекарваме по-голямата част от времето си просто в преживяване на дните си, опитвайки се да намерим щастие, вместо да търсим лицето на нашия небесен Баща, за да получим превъзходна радост, тогава все още не сме предали изцяло живота си на нашия Цар, – подчерта Стефан.

Калин поклати глава:

– Времето е изцяло наше и ние можем да правим с него каквото поискаме.

Жельо се намръщи:

– Точно сега трябва да решим, да използваме времето си по-най-добрия начин според Божите намерения. Днес е необходимо да спрем да губим ценни минути за мимолетни и преходни неща. Нужно е да инвестираме във вечните и плодоносни цели на нашия Баща.

– Забележете, – повиши глас Кирил, – Той ни дава мъдри сърца, за да концентрираме живота си върху срещите ни с Него. Бог обитава вътре в нас. Той е готов да ни води така, че да имаме целенасочен живот.

Накрая Минчо обобщи:

– Нека отворим ума и сърцето си за Божия Дух и да живеем според Неговата воля. Тогава ще намерим мир, радост и цел в начина, по-който ще инвестираме времето си.

Дядо Петър погледна зачервения си внук Пешо, който бе тичал до момента:

– Спортистите тренират, за да усъвършенстват уменията си, а повторението е един от най-добрите начини за растеж.

– Дядо, аз всеки ден тичам и усещам, че започвам още по-бързо да се движа.

Старецът поклати глава:

– По същия начин, формирането на нови навици във вярата изисква ежедневно постоянство. Желанието на сърцето подтиква към действие, а готовността води по пътя на трансформацията.

Пешо само се усмихна, а старецът продължи:

– Бъди търпелив. Негативните нагласи се формират с години, някои започват още от детството.

– А трансформацията? – попита Пешо.

– Тя също отнема време, – отговори дядото, – но започва с малки, повтарящи се стъпки в правилната посока.

– Как да разбера дали се движа правилно? – повдигна вежди Пешо.

– Справяй се с разрушителните си мисли…..

– Как? – последва нов въпрос.

– С молитва, – бе отговорът. – Писанието, произнесено на глас и благодарното сърце действат в живота.

Пешо само въздъхна и се почеса по главата, а дядо му продължи:

– Празнувай победите си напълно. Освобождавай се от грешките си бързо. Позволи на почивката да презареди ума и тялото ти.

Пешо наведе само глава.

Бог цени живота ни. Ако практикуваме Неговите принципи, това ще ни води до мир и свобода.

Повторението във вярата изгражда трансформация.

Бъдете последователни и Бог ще ви укрепи.

Крум негодуваше поради случая, който бе наблюдавал:

– Нараняват хората, нима не разбират това?

Пламен се опита да успокои приятеля си:

– Ако човек не е добър спрямо друг, причина за това е някаква дълбока рана, която няма нищо общо с онзи, който той нагрубява. Просто потърпевшия се е оказал на грешно място и в неблагоприятно време. Ние не знаем скритите вътрешни битки, през които са минали такива хора.

– И какво да ги търпя и само да гледам? – Крум все още не се бе успокоил.

– Нашите действия и думи имат значение, – кротко поясни Пламен. – Животът на всеки от нас може да бъде труден, самотен и тежък.

Крум само вдигна рамене.

– Една топла усмивка може да помогне много на някой, който се чувства самотен. Един акт на доброта може да направи нечий ден по-светъл, – добави Пламен.

– Трудно ми е да бъда добър, когато наблюдавам такива неща, особено спрямо грубияна, – Крум вдигна двете си ръце.

Пламен се усмихна:

– Избери добротата днес. Тя е безплатна. Нищо не ни струва да бъдем мили, но добротата има силата да променя другите.