Светозар бе тъжен.

– Какво ти е? – попита го приятелят му Минко.

– Във всеки живот има неща, които искаме да изтрием, – махна с ръка Светозар.

– Понякога ни се иска да превъртим времето назад, за да се поправим, но има сцени, които се страхуваме, че ще бъдат трудни за някои хора, – тъжно се усмихна Минко.

– Така е, – съгласи се Светозар, – в крайна сметка можем да нараним някой друг, ако го включим изобщо в окончателната редакция.

– Знам само едно, – поклати глава Минко, – има неща в нас, които искаме да скрием, които желаем да погребем в земята далеч от светлината, като се молим за трансформация.

Светозар само повдигна рамене, а приятелят му продължи:

– Тези неща, които мислим, че ще накарат хората да ни отблъснат и срамувайки се да крият лицата си заради нашето име, могат да бъдат за добро и за лошо, но те ни помагат да сме това, което сме.

– И какво трябва да правя тогава? – въпросително повдигна вежди Светозар.

– Нужно е, да запретнеш ръкави и да дълбаеш надълбоко, – Минко изобрази с движение копаенето.

– И защо да го правя? – Светозар учудено погледна приятеля си.част

– За да стигнеш до добрата част и да видиш добре това, което не си видял преди.

– Не съм видял преди?! – повтори като ехо Светозар.

– Когато погледнеш назад в живота си, какво ще видиш кал на повърхността или чудото отдолу? Повярвай, до теб винаги е Бог. Той държи ръката ти независимо от трудните обстоятелства.

Матьо в чудо се видя. Жена му се кара, после плаче. По някое време вземе с нещо да го замерва. Ту него гони, ту тя си тръгва от къщи. Пълна лудница.

Първоначално му бе мъчно и се опитваше да я успокои, но после вдигна ръце и престана да ѝ обръща внимание.

Един ден Матьо се зачете във вестника:

„Жената крепи дома. За това трябва да се пази здравето ѝ. Понякога се случва тя да избухне в плач, да се нервира, да пищи и удря, с каквото намери и други подобни сцени…“

– Брей, също като моята. Сякаш е бил в къщи и е видял какво върши.

Матьо продължи да чете:

„Тя никога не е доволна, ридае, , неукротима и неутешима е. Постоянно занимава другите със себе си, непрекъснато говори. Може да прибегне и до самоубийство …“

– А, не, тая няма да я бъде. Ще ѝ дам да прочете това. Защо да се съсипва така.

„….. Липсва им любов. Не само физическа, но и душевна….“

– Щом няма любов, – Матьо въздъхна дълбоко, – за жените това може да е много важно. Като се замисля, какво има тя в живота си? Деца. А като пораснат , нищо не остава. Празно. Може би това я мъчи.

„Особено влезе ли в климактериума, нещата се влошават още повече….. Потърсете лекарска помощ …. заведете я на минерални бани …“

– Е, ако е за едни бани, лесна работа. Само да не ми се убие жената. Иначе какво ще правя без нея?

Всеки от нас е сънувал фантастични сънища, които не могат да се опишат с думи или такива, които не са толкова впечатляващи като разкази.

Турският художник Хюсеин Шахин е успял да превърне всичките си мечти в реалност чрез зашеметяващи визуални илюстрации.

Той комбинирал различни снимки в отделни сцени, където хората, природата и технологиите се сблъскват.

В приказен свят Шахин нищо не е невъзможно, например, един остров във формата на скорпион, дом на гигантски костенурки и известната кула Биг Бен, построен високо в планините.

Сред разнообразните ветрила, съществували особени театрални такива, които освен прякото си предназначение изпълнявали допълнителни функции на помощник.

На ветрило за зрителите нанасяли сцени от спектакъла, програми на представленията, откъс от пиесата.

Актрисите на своите ветрила понякога записвали трудно запомнящи се текстове.

Историци и археолози многократно са намерени убедителни доказателства, че преди хиляди години хората са се увличали по определени видове спортове.

Скални рисунки изобразяват сцени напомнящи на борба в определен стил. Сгради и обекти от по-късни периоди свидетелстват за популярността на отборна игра на топка, състезания по бягане, конни игри ….

Измислените в древни времена игри постепенно са се развивали и с времето са ставали прародители на много съвременни спортове.

Правилата на повечето популярни спортни игри са се появили през 19 век. Тогава света е открил за себе си дисциплини като футбол, хокей, бейзбол. Сред многообразието от спортните дисциплини са останали и такива, които са разпространени само в някои страни и части на света.

Ето ви една интересна игра, която не е от много разпространените – Слембол ( Slamball ).

Играта е създадена въз основа на баскетбола, но за разлика от баскетболното игрище, полето за игра е батут и има четири батута около всеки кош.

Задачата на играчите е топката да попадне в коша на противника.