
Виктор и Илия се разхождаха в парка. Разговорът им стигна до една болезнена тема за Виктор – молитвата.
– Разбери нямам време. Графика ми е много натоварен, – махна с ръка Виктор.
– Друг ли ще ти казва, какво има Бог за теб? – попита Илия.
– Нали за това се плаща на проповедниците, – изтърси без да се замисли Виктор. – Но нали чета книги с такава тематика освен Библията.
– Тогава твоите преживявания са втора ръка, – предизвикателно скръсти ръце пред гърдите си Илия.
– Как втора ръка? – намръщи се Виктор.
– Правиш ли това с другите части от живота си като ядене, спане, разходки, ….?- повдигна вежди Илия.
– Добре, – въздъхна тежко Виктор, – Признавам, че определени неща никой не може да свърши вместо мен.
– Бог иска твоето внимание, а не твоя заместника, – погледна го с укор Илия. – Той те кани да общуваш с Него.
Бе хладна утрин. На Марин изобщо не му се ставаше от кревата. Той не искаше толкова бързо да се разделя с топлите завивки.




