В долинита имаще прилични човешки жилища. Стените им бяха тухлени, на покривите блестяха червени керемиди, на прозорците имаше не животинска ципа, а стъкла. Някой от тях имаха течаща вода, телефон и дори сателитни антени.

Денят беше непоносимо горещ, а Петър се изкачваше по хълма. Тук къщите бяха схлупени и мизерни. Вместо прозорци и врати, зееха дупки, през които вятърът влизаше безпрепятствено. Съборетините трудно можеха да минат за навеси. Бяха сглобени от хартия и пластмаса. Това беше най мизерния квартал.

Петър живееше в този град вече 27 години. След като завършеха семинарията йезуитските свещеници започваха кариерата си на места с известни лишения, но никой не се привърза към мизерията така, както Петър. Той не пожела да „научи урока си“ и да продължи нагоре в йерархията. Беше решил да остане и да се пребори с нищетата, колкото и трудно да беше това.

Беше чувал от учителите си и по-богати хора да казват:

– Бедността е като упорит плевел, ако днес изтръгнеш едно стръкче, утре ще пораснат 10.

Той често упорстваше:

– Но това съвсем не е безмислено. По тези смърдящи и кални улички живееха повече от 8 хиляди човека и всеки от тях е създаден по Божий образ. Дори само един от тях да получи храна, за да не гладуват или подслон, вместо да спи на улицата, усилията не са напразни.

Тази вечер той нямаше да полага грижи за нуждаещите се, да сипва супа и раздава храна на бедните или да завие с одеало някое зъзнещо дете. Беше зает да събира материал за доклада, който го бяха помолили да направи, за този беден квартала, от социалните служби. Самият факт, че бяха поискали такъв доклад, беше някакъв успех, от 9 месечното му ходене по мъките.

Властите отдавна бяха оставили хората в този квартал на произвола на съдбата. Тук закон не важеше. Ако хората искаха училище или болница си ги строяха сами или настояваха пред властта, докато им обърнеха внимание.

Така Петър се беше превърнал в официален представител на тези бедни и изоставени хора. Не веднъж ходатайстваше и настояваше пред държавната бюрокрация, чукаше на вратите на някои благотворителни организации, за да получи нещо за децата, които растяха по залетите с помия улички и се ровеха в боклука за храна.

В Саратов, местните жители са били свидетели на необичайно явление – оранжев сняг. В областния център по хидрометеорология и мониторинг на околната среда, са обяснили случилото се с преминаващ над региона циклон от Западна Сахара.
Въздушната маса  е дошла от Северна Африка през Средиземно море и Черно море. Прашната въздушната маса от Сахара е получена от пясъка и водата, и сега се лее в европейската част на Русия и над Кримския полуостров. А такъв необичаен цвят на снега дава обикновеният пясък
Според метеоролозите, оранжев сняг не е опасен за човека и животните.
„Няма от какво да се страхуваме. Не са падали камъни „- каза Болтухин, ръководителят на регионалната метеорологична служба.

И двамата усещаха, че между тях се бе изпречила голяма ледена планина, която и слънцето не можеше да разтопи. Те бяха приятели и сега се водеха за такива, но имаше нещо в живота им, което ги разделяше.

Догато Симеон тъгуваше за Маги, Пламен се чувстваше шастлив и подмладен. Въпреки че и двамата бяха връстници, на Пламен годините не му личаха. Нещо от вътре го правеше по-жизнен и уверен.

На Симеон ръцете едва забележимо трепереха, а дясната му лицева част неконтолируемо се движеше сама от време на време. Старостта беше сложила грозен отпечатък върху него.

Симеон искаше да попита Пламен за Маги, но не се решаваше, възпираше го гордостта му. Не знаеше как е минало раждането, никой не му бе казал дори какво е родила.

Когато Маги имаше нужда от подкрепа, той я заряза, Пламен се бе проявил като много по-достоен от него.

„Аз съм един страхливец, – мислеше си Симеон, – Пламен е истински човек и добър кавалер“.

Всички казваха, че Симеон е умен, находчив, съобразителен и винаги знае как да подхване нещата, за да искара много пари. Но животът не беше само пари. И какво като натрупа голям капитал? Какво направи с него? Помогна ли на някой, който се нуждаеше от храна, подслон или лечение?

Когато видя Маги бременна се уплаши, не за нея, а за себе си. Дори ѝ предложи да абортира. Тогава тя много плака  и го напусна, добре, че на помощ ѝ се притече Пламен. Взе я под своя закрила и ѝ помогна много.

„Ето до къде ме докара егоизма, – мръщеше вежди Симеон. – Загубих завинаги Маги“.

Тогава, когато се разделяха, Симеон я попита:

– Какво ще правиш по-нататък?

– Не се бой ще се оправя някак, –  гневно му отвърна Маги.

И го направи…….

Наказанието му от сега и нататък щеше да бъде самотата. Беше вълк единак, така и ще си отиде…….

Постояното натрупване на наноси в долното течение на реките, прорязани от разклонената мрежа на ръкавите и притоците, в древността са се наричали „делти“.
Това име им е дадено заради приликата на триъгълното устие на река Нил с буквата от гръцката азбука делта – Δ.
Най-голямата делта на Земята има площ 105 640 кв. км и се намира на река Ганг. Там живеят повече от 145 милиона човека.

Американски химици са успели да върнат сварено яйце в първоначалния му вид. За да разцепят протеините и да ги върнат в течно състояние, учените са му въздействали с карбамид, а след това са събрали отделните фрагменти в едно с помощта на специална апаратура.
При варене на яйце става денатурация на протеините или вътрешно молекулно прегрупиране на молекулите. Вътрешната структура на веществата се нарушава, а частиците на протеините се събират в много по-големи части, за това белтъкът става бял и твърд. Учените твърдят, че този процес е обратим.
Химиците са варили яйце 20 минути при температура 90 градуса Целзий. След това към протеините прибавили карбамид, който върнал яйцето в течното му състояние, само че на парчета. Въпреки това фрагментите на протеините на този етап все още оставали свързани един с друг. За крайното им превръщане учените поставили веществото във устройство, в което се ускоряват течностите. След лек натиск в апарата се възстановява оригиналната структура на протеините.
Дали яйцето след тези процедури е подходящо за консумация от човека, учените не са съобщили.
Според химиците бързото и евтино възвръщане на първоначалната структура на протеините може да помогне в биотехнологичната промишленост. Новият метод ще доведе до намаляване на разходите за противоракови лекарства. Тази технология добре ще се пригоди и при производството на сирене.