Много жени са се опитвали да завоюват непристъпното но желано сърце на младия композитор. За своята недостъпност Джакомо Майербер трябвало да плати висока цена.

Веднъж младият Майербер се готвел да постави своята опера „Ромилда и Констанца“. Младият човек много се харесал на примадоната на театъра. Тя решила непременно да се ожени за Майербер. И това трябвало да стане до премиерата.

Майербер не споделял тези нейни чувства и мислел само за операта. Горкият, той не подозирал, колко тъжни ще бъдат последствията от неговата студенина.

Генералната репетиция минала великолепно, но на премиерата….

О, ужас! Всички певци пеели отвратително, а оркестърът направо обезумял.

Валдхорнистът закъснявал, а флейтистите започвали твърде рано. Всички свирели така все едно отпред нямало диригент. Барабаните и чинелите гърмели, като изстрели и разбира се не спазвали никакъв такт.

В залата смях и негодувание от публиката. Премиерата с трясък се провалила.

На следващия ден вестниците злорадствали, че композиторът не е могъл да добие нужното звучене на оркестъра.

Малко по-късно Майербер разбрал, че примадоната, в която не сметнал за нужно да се влюби, настроила всички против него. Заплашила ги, че който пее и свири добре, ще бъде уволнен от театъра.

Художникът в желанието си да обясни идеята на картината, започна да цитира Писанието:

– А когато се свечери той седна на трапезата с дванадесетте ученика и когато ядяха рече: истина ви казвам един от вас ще ме предаде; те много се наскърбиха, и всеки от тях започна да го пита: да не съм аз Господи? А Той в отговор рече: Който натопи ръката си заедно с Мене в блюдото, той ще Ме предаде.

Всички се бяха смълчали и го слушаха внимателно.

– Художникът има две задачи, – продължи художникът. – Да изобрази човека и да покаже състоянието му. Ще изобразя всеки всеки от апостолите в момента, в който Исус им казва, че един от тях ще го предаде.

Първоначално фигурите бяха очертани само с контур. През следващите месеци поток от багри и цветове изпълни платното.

Въпреки че по-голяма част от картината беше завършена, една от фигурите беше без глава. Ирена предположи, че това е Юда, защото стискаше в ръце кесия с пари.

– Защо сте сложили Юда от една и съща страна с апостолите? – попита Ирена.

– Знам, че всички художници са го изобразявали от другата страна, – каза художникът, – но аз съм взел предвид мислите на предателя. Той би направил всичко, за да скрие какво ужасно нещо е направил. Би се опитал да изглежда невинен и не би се отделил от другите апостоли, това би събудило подозрение. Една картина, за да е убедителна, трябва да е реалистична и възможно най-близка  до живота.

Картината наистина бе изключителна. Всеки от апостолите бе замръзнал в един единствен миг. Мислите и страхът на всеки от тях, че той ще е този, който ще предаде Исус, бяха изписани на лицето и жестовете им.

Тази картина бе уловила миг от времето. Просто художникът бе спрял времето и го бе запечатал на нея.

– А защо главата на Юда още не е нарисувана? – попита Ирена.

– Все още не мога да намеря модел за него, – отговори художникът. – Трябва ми лице, което да отразява самото предателство.

– Но предателите могат да имат много лица, – възрази Ирена. – Могат да бъдат красиви, миловидни, дори много хубави.

– Вярно е, – съгласи се художникът. – Измяната често се крие под миловидно и прекрасно лице.

Каза го като човек, който също е бил поразен от измамник скрит зад някаква маска. В този момент изглеждаше дълбоко наранен. Веждите му се смръщиха и се откри фината паяжина от бръчките на челото му.

– Защо в другите картини изолираният е Юда, а на вашата Исус изглежда сам? – попита Ирена.

– Ако Бог ви е разкрил, че ще бъдете предадена от човек, когото обичате и на когото вярвате, и това предателство е неизбежно, нямаше ли да се чувствате самотна и изолирана?

Какво можеше да каже тя? Нали и нея, съвсем на скоро, я бе предал човек, който тя много обичаше.

Марта и Мария не разбираха действията на Господа. И двете се бяха обърнали по един и същи начин към него:

– Господи, ако беше тук, нямаше да умре брат ми.

Ето как бих изтълкувала мислите им, изхождайки от техните думи. Навярно всяка е искали да каже:

– Господи, защо толкова дълго отсъства. Не мога да разбера, как допусна смъртта на човек, когото обичаш. Не проумявам, защо допусна мъката и страданието да опустошат живота ни. Твоето присъствие щеше да ни избави от всичко това. Защо не дойде, когато Лазар беше още на легло? Сега вече е късно, той вече четири дни лежи в гроба.

За всичко това Исус имаше само един отговор:

– Може и да не разбираш, но Аз ти казах, че ако повярваш, ще видиш Божието царство.

Авраам не разбра защо Бог поиска от него да принесе в жертва единствения си син, но Му се довери. И видя Божията слава при завръщането на любимото си дете.

Моисей не знаеше, защо Бог го държа в пустинята 40 години, но прие изгнанието и Бог го призова да изведе народа на Израел от робството.

Йосиф не можеше да проумее жестокостта на своите братя, клеветата на невярната жена и дългите години незаслужено прекарани в затвора, но той се доверяваше на Бога и накрая видя как Бог го въздигна, за да бъде прославено името Му.

Яков не можеше да си обясни, защо беше лишен от бащината си любов, но той видя Божията слава, когато в лицето на Йосиф, като представител на царя, видя избавление, както на своя живот, така и на народа си.

Може и в твоя живот да се случват подобни неща. Ти си казваш:

– Защо Бог ми отне любимия човек? Трябваше ли да понеса такъв тежък удар? Не разбирам пътя по който Бог ме води. Защо в плановете и намеренията, които ми изглеждаха добри, претърпях неуспех? Не разбирам, защо благословенията, от които се нуждаех, толкова много се забавиха?

Не е нужно да разбираш всичките пътища на Бога, по които Той те води. Бог не очаква това от теб. Ти не задължаваш детето си да разбира, защо го караш да направи това или онова, а искаш да ти се довери.

Ще дойде ден, когато ще видиш Божията слава във всички неща, които не разбираш.

Случва се у човек да възникнат убеждения, които са в разрез с доказателствата и реалността. Традиционно се смята, че това предизвиква психични заболявания.
Специалисти твърдят, че много от така наречените психически разстройства идват и си отиват като модата, прическите или дрехите. Формират се в зависимост от технологиите и културни тенденции на времето.

Самотата, отчуждението, чувството, че на никого не си нужен, които изпитват хората, са причина за така наречения синдром на тревожност.

Освен това специалистите твърдят, че тези симптоми в различно време са имали различни особености.

Така например, в края на 19-ти век много хора все още са се страхували от магьосничество и свръхестественото.

Всичко това се е променило, когато се появили новите технологии: телеграф, телефон, радио, телевизор, електрическа енергия, рентгенови лъчи, лазери и интернет.

Днес психозите са свързани с подозрението, че човек е под контрола на глобалните мрежи.

През 1940 година същите тези опасения са съществували около радиовълни.

Светът е толкова голям, че не стига един живот, за да се стигнат всички уникални и красиви кътчета.  Ако човек има възможност, може да посети повече места, да се запознае с различни култури.

Най-популярния тип почивка е на плажа. Но не на всеки плаж почиващите ще имат комфорт, радост и безопасност.

Местните жители на Северния Сентинелски остров са известни със своята враждебност към чужденците.

Има много случаи, когато хора са искали да влязат в контакт с местните, но в отговор те били обстрелвани с лъкове.

Веднъж към острова приближил катер с двама души, които били убити от хората живеещи на острова.

Островът е много опасен. Тук гостите не са добре дошли.

Векове наред местните хора са живели откъснати от цивилизацията.