Лили донесе бележника си в края на годината. Бе най-малката в къщи, но резултатите ѝ бяха отлични.

Очите ѝ грееха от радост, когато баща ѝ я похвали:

– Браво, отгоре до долу само шестици!

Милена бе с пет години по-голяма от нея. Тя имаше смесица от шестици и петици.

– Оценките ми показват, че съм по-умна от Милена, – възкликна Лили.

– Я да видим, – намеси се по-големият им брат Атанас.

Отиде до библиотеката взе една книга и предложи:

– Нека всяка от вас прочете по един пасаж от нея.

Когато Лили започна да чете, се запъваше и сричаше непознатите думи, а Милена прочете текста безупречно.

– Милена е по-умната, – обяви Атанас.

Неговият тест се оказа мъдър.

Докато Бог ни помага, нашите действия могат да покажат на другите истинската мъдрост, която идва и от Него.

Семейство Перфектови болезнено се измъчваха :

– Отначало обичахме нашата църква, но след това се натъкнахме на някои проблеми, – сподели главата на семейството Виньо.

– Оказа се, че там има хора, които правят лоши неща и съгрешиха понякога, – продължи съпругата му Осъдея.

– Сред тях се чувствахме грешни, – поклати глава недоволно Виньо. – За това решихме да намерим друга група хора, с които да се покланяме на Бога.

– Освен това музиката бе недостатъчна, – отбеляза Осъдея, – а текстовете на песните не бяха добре задълбочени в Словото.

– Хората си признаваха, че се борят с лъжата и търсеха помощ да се отърват от похотта си, – допълни Макси, малкият им син.

– Неприятно е дори да се гледа, – възмути се Осъдея, – когато възникнат конфликти между людете. Сред тях се чувствахме някак странни.

– И на мен не ми се сториха много свети, – подчерта Виньо.

Дъщерите Знайка и Подслушка не бяха съгласни с решението на родителите си.

– Тук имаме приятели. Къде ще вървим?

Макси се намръщи и веднага докладва:

– Не чухте ли, че ръководителят на хвалението Пейчо е направил сериозен грях. Той нарушаваше ритъма на почти всяка от песните и всички почнаха да грачат.

– Надявам се някой ден да намерим църква по нашите стандарти, – заяви Виньо. – В противен случай можем да започнем да се покланяме у дома по свой си начин.

– Това не е лоша идея, – спонтанно възкликна Осъдея.

Да, те намериха нова по-добра църква, но там се задържаха само две седмици, тъй като и там срещнаха грешници.

Борис се бе надвесил над масата и четеше нещо съсредоточено. Изглежда текстът поглъщаше цялото му внимание.

Изведнъж той вдигна глава, погледна брат си Недялко и го попита:

– Знаеш ли как се нарича човекът, който изработва струнни инструменти?

Недялко само повдигна рамене.

– Нарича се лютиер.

– Много странно звучи, – каза Недялко.

А Борис започна да преразказва, това, което бе току що научил:

– Лютиерите са невероятни майстори, които изпипват до съвършенство инструментите, които правят. Но колкото и изкусен да е един лютиер, ако няма в ръцете си подходящо дърво, всичко е напразно.

– И какво дърво са използвали? – попита Недялко.

– Алмугово, – наперено отговори Борис. – Между даровете на Савската царица е имало и такива дървета. От тях Соломон заповядал да направят арфите и псалтирите за певците в Божия дом.

Недялко завъртя глава:

– Скъпоценно дърво, превърнато в прекрасен инструмент, в ръцете на виртуозен музикант. Това не е ли всичко нужно, за да бъде прославен Бог?

Борис се почеса по главата:

– Ами ако и най-скъпото дърво, превърнато в най-съвършения инструмент в ръцете на виртуозен лютиер, е само “мед що звънти и кимвал що дрънка”?

– Искаш да кажеш, че в сърцето му няма обич към Спасителя? – попита Недялко.

– Това имах предвид, – съгласи се Борис. – За да хвалиш и прославяш Господа, е необходимо, да Го обичаш с цялото си сърце.

Марко погледна снизходително Емил, който четеше Библията и го попита:

– Не ти ли омръзна да четеш тази книга? Нали знаеш какво пише по-нататък?

– Когато я чета, откривам нещо ново за себе си, – отговори Емил.

– Чак пък толкова? В нея пише едно и също, – повдигна вежди изпитателно Марко.

– Тя е като непресъхващ кладенец с жива вода, – обясни Емил.

– Жива вода? Ти се шегуваш! Къде си видял такова нещо?

– Изглежда знам всичко, – неловко се усмихна Емил, – познавам текста, някои места знам наизуст, но …

– Нещо не си доразбрал? – опита се да му помогне Марко.

– Сякаш ми се отварят нови хоризонти. По-ясно разбирам отделните пасажи и ги свързвам с живота си, – поясни Емил.

Марко изкриви физиономията си иронично и щеше да започне да се смее на глас, когато Емил го закова с думите си:

– Освен това човек не само трябва да чете тази книга …

– Какво друго можеш да правиш с нея? – прекъсна го Марко.

– Трябва да се изпълнява написаното в нея. Това е правилния начин на четенето ѝ, – наблегна Емил.

– Ти си я чети и си блъскай главата, – завъртя ръка Марко. – Мен ми стигат и комиксите. Там има повече картинки и много малко за четене. И никой не те кара да правиш това, което гледаш и четеш.

Двамата имаха съвсем различен поглед върху нещата.

Вие, кого ще подкрепите от тях?

Елена бе самотна майка и трябваше да си намери работа. Децата ѝ се нуждаеха от средства.

Тя стана машинописка, но имаше един проблем.

– Ох, пак допуснах грешка, – често си казваше тя. – Какво да правя? Трябва наново да напечатам текста до тук.

Един ден ѝ хрумна:

– Може би трябва да се създаде нещо, което прикрива грешките.

Така бе създадено Liquid Paper.

Бяла коригираща течност, използвана за прикриване на грешки при писане. След като изсъхнеше, можеше да се пише върху покритието, сякаш нищо не бе сбъркано.

Исус ни предлага много по-мощен начин да се справим с греха си, без прикриване, а с пълно опрощение.

Така Той дава ново начало.

Христос прощава греха ни и ни дава възможност да „напишем“ по нов начин за живота в миналото.

Нека живеем в този обновен живот.