Случи се точно по време на празниците. Органите отговарящи за настойничеството, трябваше да вземат малко момиченце от вечно пияната му майка и да го дадат в сиропиталище.

Ани беше само на половин година, но изглеждаше като осем месечно дете. Момиченцето не можеше нищо от това, което можеха да правят децата на половин година. Човек като я гледаше можеше да остане с убеждение, че е умствено изостанала.

Но Ани беше съвършено здраво дете, просто никой не се бе занимавал с нея или както казват специалистите, тя бе педагогически занемарена.

Как можеш да се научиш да говориш, ако никой не разговаря с теб? Ани не можеше да държи и лъжицата, защото никой до сега не ѝ бе показвал, как да прави това. Детето не се бе опитвало да ходи, защото беше чувало постояно командите:

– Стой там! Не ставай от леглото!

Ани през цялото време бе прекарала на леглото на майка си. Там тя бе спала и започнала по-малко да пълзи.

– Няма да слизаш от кревата!- постоянно ѝ крещеше майка ѝ.

И как майка ѝ би разрешила на Ани да слезе на пода, когато щеше да ѝ създаде много проблеми. Бащата живееше сам и не посещаваше дъщеря си.

След като Ани бе настанена в сиропиталището майка ѝ и баща ѝ щяха да бъдат лишени от родителски права.

И изведнъж в живота на Ани се появи баща ѝ. Той дойде в сиропиталището и каза:

– Моля ви, дайте дъщеря ми.

– Странно, – вдигна рамене възпитателката, – до сега не се е интересувал от детето и изведнъж си  е спомнил за него.

Но на бащата нищо не казаха.

– За Ани се появи възможност да има свой дом, а това съвсем не е лошо, – каза една от възпитателките.

– Нека да наблюдаваме този загадъчен баща – предложи друга от жените във дома – и да му позволим да посещава дъщеря си до решението на съда.

Първоначално тази идея изглеждаше напълно безнадеждна.

Стоян, така се казваше бащата на Ани, в момента никъде не работеше. Той дори не знаеше как да се обръща към дъщеря си. Да я нахрани, да я облече, да я вземе на ръце, … всички подобни действия объркваха нацяло Стоян. Той дори не знаеше как да общува с нея. Оставаше в недоумение, когато тя започваше да капризничи.

Да, между двамата липсваше емоционален контакт. Баща и дъщеря бяха като чужди един спрямо друг.

Възпитателката на Ани виждаше това и ѝ ставаше тъжно. Надеждата, че момиченцето ще се върне в семейството си, се топеше пред очите ѝ.

Тихият, не много говорещ и на вид не приспособим към живота Стоян се оказа удивително упорит човек. Половин година той се бори за правото си да бъде баща.

Той не пиеше много като майката на Ани и се опитваше да се пребори с лошите си навици, но му беше много трудно.

Най-накрая Стоян нацяло се отказа от пиенето, започна работа. Цялото си свободно време прекарваше в сиропиталището с дъщеря си. Там жените го учеха как да играе с дъщеря си, как да я приучва да ходи на гърне, да ѝ приготвя каши.

Ани постепенно привикна към него. Когато чуеше възпитателката да казва:

– Ани баща ти дойде.

Тя повече не се вкопчваше със страх в крака на възпитателката си, а смело тичаше към вратата, за да посрещне баща си.

Съдът взе решение да не лишава Стоян от родителски права. И Ани заживя при баща си.

Учени след проведени изследвания стигнали до извода, че повишаването на заплатите не прави хората щастливи.

Експерти от Университета на Стърлинг доказали, че увеличаването на доходите не е пряко свързано с нивото на удовлетвореност при хората.

Експериментът е бил проведен от учени в Германия в продължение на осем години. През този период, специалистите наблюдават 18 хиляди възрастни участници.

Изследваните хора разказвали за жизнения си стандарт и споделяли информация за това, как доходите им се покачват. Оказало се, че повишаването на работната заплата, не довело до по-голямо удовлетворение в живота им.

В процеса на изследването било доказано, че нивото на дохода не влияе върху степента на щастие у човека.

Факт е, че чувството за удовлетвореност от живота се влияе от много фактори, които не могат да бъдат закупени за пари, такива като наличие на семейство и приятели, здраве и самореализация.

По време на пътешествието си из Италия Робърт Уолис, син на американски милионер, купил от търговец антика от Пиза, скъпоценен пръстен. Той се състоял от две сплетени змии свързани с перла.

Този пръстен принадлежал на княз Люки Каструк, който е живял през 14 век.

Уолис изпратил пръстена на своята годеница 18 годишната Етел Бринг. Девойката много се зарадвала на пръстена и веднага го сложила на ръката си. След няколко дни Етел умряла с явни признаци на отравяне.

Лекарите изследвали причините за внезапната смърт на девойката. Те открили в пръстена малък отвор, от който стърчала игла, чрез която се вливала отровата, скрита в перлата. Иглата била прикрита с восък, който се разтопил от топлината на ръката и иглата убола пръста на девойката, а по нея протекла отровата.

Има много неща в света, които изглежда привлекателно, но по същество са скрита отрова, като наркотици, спирти напитки, хазарт, свободна любов, разврат, …. Дяволът е специалист на такива изделия.

Врагът е много опитен. Той ни връзва с такива мрежи и връзки, които сме готови да приемем с удоволствие. Нечистият дух е изобретателен и многообразен.

Мъдрия увлича с мъдростта, силния със сила, богатия с богатство, благородния с красота, красноречивия с красноречие… Така ние пазим в себе си неговите отровни лъже перли.

Библията казва: „Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне. Съпротивете се нему, стоейки твърди във вярата, като знаете, че същите страдания се понасят и от братята ви в света“.

Пингвините живеят предимно в Антарктика, където средната лятна температура е минус 30 ° C, а през зимата е минус 60-70 ° C.

Птиците гнездят на земята и ловят риба в океана, но не се превръщат в ледени висулки. Как го правят, учените едва сега са разбрали.

Устойчивостта на пингвините към студа се дължи на особената структура на перата им.

Специалисти в областта на околната среда, инженери и технолози от редица университети и лаборатории в Китай внимателно са проучили образци на пингвинови пера, а след това създали мембрана от нановлакна, притежаващи аналогични свойства.

За проучването учените са взели няколко пера от пингвините на Хумболт, гнездящи на бреговете на Чили и Перу, и добиващи храна в студените океански течения.

По време на експеримента изследователите са разрязали перата на малки части 4х4 мм и след предварителна подготовка ги поставили под електронен микроскоп, което им помогнало много внимателно да изучат структурата им.

Оказало се, че те са покрити с мрежа от брадавички, които имат зъбци и малки кукички. Такава структура отблъсква водата и освен това не позволява по тях да се полепят различни вещества.

Създадената мембрана от нановлакна, по подобие на перата на пингвините, може да се използва, за създаване на тъкан, която е устойчива на заледяване.