Ранна утрин. На открита за всички ветрове стартова площадка на космодрума „Байконур“ се издигаше обвита в облаци от пара ракета носител „Восток“. Този механизъм за първи път в историята на човечеството трябваше да изведе в космоса едноименен кораб с човек на борда.

Десетки специалисти притичваха около стоманените подпори, който държат ракетата във вертикално положение.

В малък дом на космодрума се приготвяха двама старши лейтенанти. Единият от тях бе Юри Гагарин, на който предстоеше  да заеме мястото в пилотската кабина на „Восток“. Другият бе дубльорът му Герман Титов. Той бе готов във всеки един момент да замени Гагарин, ако се случи с него нещо непредвидено.

След кратка утринна гимнастика следваше закуска, медицински преглед и обличане на скафандрите. Специалистите веднага провериха устройствата и оборудването, монтирани в скафандрите на космонавтите.

Гагарин и Титов сложиха и шлемовете си, на които в последния момент бе написано „СССР“.

Настъпи очаквания момент. От няколко минути Гагарин беше като зазидан в кабината, когато усети, че люка се отвори.

„Нима няма да летя днес? – мигновено си помисли Гагарин“.

– Не се притеснявай, – чу над главата си спокойни глас на Корольов, – един от контактите не включва. Всичко ще бъде наред.

Очаквайки старта, Юри изкара два часа на стола във „Восток“. Въпреки това настроението му бе весело. Той пееше и се шегуваше.

8 часа и 30 минути.

– Минутна готовност, – каза Корольов, – Чувате ли ме?

– Ясно. Минутна готовност. Заемам изходно положение, – докладва Гагарин.

– По време на пускането на ракетата, можете и да не ми отговаряте. Говорете, когато имате възможност. Ще ви предавам всички детайли на изстрелването, – каза Корольов. – Ключ за старт.

– Разбрах, – каза Гагарин.

За кратко време настъпи мълчание. Чуваше се само дишането на космонавта.

– Отдели се кабелът от мачтата. Всичко е наред.

– Усетих го, – засмя се Гагарин. – Чувам, клапаните заработиха.

– Подава се запалването….отделя се предварителната степен …..междината …. окончателно излитане, – гласът на Корольов звучеше развълнувано.

Изведнъж по микрофона се разнесе възторжен отклик:
– Тръгнахме ….

Оказва се, че предварително са се опитвали да определят бременността още в Древен Египет.

Първите сведения за това историците са получили от папируса Карлсберг, който е наречен на отдела на Египетския институт в Дания, където той се съхранява. Предполага се, че това е копие на незапазен документ, създаден 500 години преди това.

В папируса става дума за методи за диагностика и лечение на различни заболявания. Интересен е следния пасаж от ръкописа:

„Друг начин да се разбере, дали една жена е бременна. Вземете два отделни съда. В единия поставете зърна от ечемик, а в другия зърна от пшеница. Прибавете в двата съда фурми и пясък и ежедневно поливайте семената с урина от жената. Ако и в двата съда поникнат семената, жената е бременна. Ако поникне само ечемика ще бъде момче, а ако това стане с пшеницата – момиче. Ако семената не покълнат, раждане не чакай“.

Ролята на фурмите и пясъка тук не е много ясна. Специалистите предполагат, че фурмите служат за тор на покълващите семена, а пясъкът поддържа влажността.

През 1934 г. немски ботаник Валтер Хофман направил следния експеримент. Той взел шест саксии с пръст. В три от тях посадил ечемик, а в другите три пшеница. Две от саксиите поливал редовно с урината от бременна жена, две – от не бременна жена, а останалите две с обикновена вода.

Там, където поливал с вода, семената израснали след 6-7 дни. В съдовете  с урина от не бременна жена поникнали след 10-14 дни, но кълновете били слаби и след месец загинали. А тези семена поливани с урина от бременна жена, бързо поникнали и развили здрави растения.

Учените предполагат, че предсказанието относно пола на детето е плод на суеверие, защото само в 50% от случаите е имало съвпадение.

Предполага се, че бързото развитие на зърната се дължина хормони: гонадотропин, фолликулин и прегнандиол.  В края на краищата, всички живи организми на Земята са свързани по родство и човешките хормони може би по някакъв начин действат върху растенията.

Шведски учени от Кралския технологичен институт в Стокхолм са създали прозрачен дървен материал.

Дървесината е най-евтиният и популярен материал в строителството.

Специалистите смятат, че ще могат да пуснат прозрачната дървесина в масово производство.

За да стане дървесината прозрачна, изследователите са отделили от фурнира лигнина.

Според учените  прозрачният дървен материал може да бъде подходящ за слънчеви панели, поради своята достъпност.

Освен това, този материал може да се използва за производство на прозорци и полупрозрачни фасади.

За много хора е опасно да напуснеш работата си и да се занимаваш със това, което обичаш, но именно това е направила турската художничка Senna Runa. Преди това тя е била специалист HR. Тази работа  е добре платена.

Художничката дава следния съвет на тези, които решат да се посветят на любимото си занимание:

– Всичко, което създавате, може да се нарече изкуство. Ако вярвате, че създавате красиви неща, ще видите, че и другите ще се съгласят с вас. Аз бях съвсем нова в тази работа. Работих по цял ден в продължение на 7 месеца. Понякога се страхувах, че нищо не се получава, но повярвах, че това, което създавам има бъдеще и продължих напред.

Senna Runa се занимава с квилинг или така нареченото книгоусукване. Чрез него се правят плоски или обемни композиции от усукани и завъртени спирали от дълги, тесни и плоски ленти.

Насладете се на част от това, което е направила художничката.

Навярно ще се изненадате какви изумителни неща могат да се направят само от една завита и усукана лента.

Мелина Рейс танцувала още от ранно детство, но мечтата ѝ за балет отстъпила назад, поради тежка автомобилна катастрофа.

От 2002 г. тя е претърпяла 30 операции на левия си крак, а през 2014 г. лекарите решили да ѝ ампутират крайника под коляното.
Специалистът по изработка на протези Хосе Андре Карвальо  се съгласил да помогне на Мелина. Той ѝ направил индивидуална протеза.

Леки и издържливи въглеродни влакна се закрепват на коляното, а гипсово стъпало ѝ помага да запази равновесия, опирайки се на 1 кв. сантиметър. Въпреки малката опора, стъпалото може да издържи теглото на Рейс и ѝ позволява да се движи плавно и красиво.

Протезата изисква допълнителни настройки, защото интензивните физически натоварвания могат да наранят коляното на Мелина. Но тя е изпълнена с оптимизъм и е решила  в следващите години да танцува напълно.

Днес балерината отново разучава сложната стъпка па и дълго се упражнява на приспособлението за различен вид опори.