Всички, когато са онлайн се представят по-най добрия си начин. Петър гледаше всичките им снимки, постижения им отразени в клип или писанията им и тежко въздишаше:

– Ех! И аз да можех така.

Той не осъзнаваше капана, в който бе попаднал. Сравняването с другите бе пагубно за него.

Баща му слушаше безкрайните му оплаквания и накрая каза:

– Така както правиш ще загубиш сърцето си и ще престанеш да следваш собствените си цели.

– Но, татко, …. виж колко много могат, …. а аз ….

– Те не са ти. Нямат минало, каквото имаш ти. Не са се сблъсквали с твоите препятствия, пред които си бил изправен.

– Да, но … искам и аз така да мога и да успявам ….., – замрънка отново Петър.

Баща му сложи ръце на кръста си и започна:

– Бог няма да измерва дали си изживял или не целта на някой друг на земята. Той не те подготвя да изживееш целта на някой друг. Бог ще гледа дали си завършил или не това, което Той ти е дал да правиш. Узрей духовно, така че да отразяваш ценностите на Христовото царството.

– Хронологична възраст може да не е непременно равна на зрелостта, – каза уклончиво. – Познавам възрастни хора, които все още са недоразвити, с детски признаци в поведението си.

– Явно не са узрели с възрастта си, – засмя се бащата. – Нашата цел трябва да бъде следната, когато застанем пред Господ да бъдем духовни възрастни, а не като духовни прохождащи деца. Точно както бебето не остава същото тегло, каквото е било при раждането, така и ние не трябва да оставаме на същото духовно ниво, на което сме били, когато сме били спасени.

Петър клатеше глава в знак на съгласие, а баща му продължи:

– Зрелостта е процесът, при който се задълбочава духовното. По този начин ставаме по-подобни на Христос по характер, поведение, нагласи и действия. Така че не търси онлайн сравнение, погледни в се в „Огледалото“.

Еди не бе израснал в ранчо, но бе отгледан в такава земя.

Един ден той попита баща си:

– Татко, как мога да увелича стойността на ранчото?

– Има два начина, – отговори бащата. – Да откриеш нефт или вода в него.

– За нефта ми е ясно, но за водата не разбирам, – поиска пояснение Еди.

– Ако ранчото има река или поток, минаващ през него или или се изкопае кладенец, който постоянно се пълни с вода, то ще бъде рекламирано като ранчо с „жива вода“, – обясни бащата.

– Жива вода? – попита озадачен Еди.

– Наличието на вода превръща сухите ферми в полезна собственост.

Същото е и с изпълнени с Духа последователи на Христос.

Светият Дух изтича от нас в сухите места на света. По този начин става съживлението.

В света има 2,3 милиарда християни. Да предположим, че всеки един от тях, всеки ден е откликнал на подтика на Духа да благослови някой друг.

Тогава може ли съживление да се случи в наши дни?

Бе облачно, но не заваля. По-прохладно стана, но земята остана суха.

Минчо стоеше на дънера на дъба, който отсякоха миналата година, мръщеше се и превърташе в ума си минали събития. Тягостно му бе от тези спомени.

Дядо Слави мина от там, видя угрижения младеж и го попита:

– Какво те гнети толкова?

Минчо вдигна глава и тъжно се усмихна, а след това добави:

– Нали чрез покаяние греховете ни се прощават?

Старецът кимна.

– Тогава защо съвестта не престава да ни упреква? – попита Минчо.

Дядо Слави показа на младежа дълбока рана на палеца си, от която бе останал само белег.

– Виждаш ли това? Болката отдавна е преминала, но белегът стои.

– Каква е връзката с покаянието и съвестта? – младежът тръсна глава.

– След прощението на греховете остават белези, т.е. упреците на съвестта.

Елена седеше на склона на планината и наблюдаваше бурята, която се разрази в долината.

Небесата потъмняха. Земята се разтресе от гръм.

Чудният пейзаж, който се разкриваше пред нея, внезапно се промени. Цялата му красота изчезна.

Бурята се втурна отвъд долината и ако Елена бе останала на същото място до следващия ден щеше да попита:

– Къде е ужасната буря? А мъглата, която скриваше всичко?

Ако Елена можеше да чуе гласа на тревата, щеше да се изненада от отговора ѝ:

– Частица от тази буря е в мен.

Цветята също шепнеха:

– И в нас е скрита част от тази буря.

Плодовете, растенията и всичко, което излизаше от земята говореше:

– Част от тази буря е проникнала в нас.

Молили ли сте Господ да отрази Неговия образ във вас?

Копнеели ли сте плодовете на Светия Дух да се умножат във вас?

Молихте ли се за кротост, нежност и любов?

Тогава не се страхувайте от вихъра, който бушува в живота ви в този момент. Този ураган ви носи благословения и в бъдеще ще имате обилна реколта от духовни плодове.

Николай обичаше да се катери по скалите. Неговият приятел Калин го осигуряваше. Той закрепваше въжето.

Един ден Николай се катереше по много трудна за изкачване скала. Той бе изтощен и искаше да се откаже.

– Калине, свали ме на земята. Не мога повече, – Николай помоли приятеля си.

Калин го подкани:

– Стигнал си твърде далеч, за да се откажеш.

Увиснал във въздуха Николай реши да продължи. Учудващо, но той успя да се свърже отново със скалата и да завърши изкачването благодарение на насърчението на своя приятел.

В ранната църква последователите на Исус се насърчавали един друг да продължат да следват своя Господ и да проявяват състрадание.

Чрез Своята смърт и възкресение Исус ни свърза един с друг. Следователно, ние имаме отговорността и привилегията с Божията възможност да насърчим събратята си по вяра.