След няколко неудачни опита Мина нацяло се отчая, че някога ще срещне голямата си любов, но реши да опита и това.
На Нова година написа голямото си желание на лист хартия, въпреки че не хранепе големи надежди.
Точно за нова година се събра със цялото си семейство около празничната трапеза. Когато часовникът удари 12 часа, тя отново си пожела съпруг, макар и да не се надяваше на чудо.
От тогава измина половин година. Тя съвсем забрави за своето желание. В средата на деня по електроната си поща Мина получи странно писмо. Там пишеше:
„Ще се съгласите ли да приемете подарък следващия петък в шест часа вечерта?“
„Вероятно е някаква грешка, – помисли си тя“.
Странно, но в писмото беше посочено нейното име и фамилия.
Тя се опита да си спомни, кой и какво ѝ беше обещал, но за нищо подобно не се сети.
Мина позвъни на посочения в края на писмото телефон. Отговори ѝ приятен мъжки глас.
– Услуги за доставяне на цветя.
– Извинете, но тук получих странно писмо по електроната си поща…..
– Един момент сега ще проверя…… да на ваше име има поръчка, щом не сте се обаждали не мога да ви кажа нищо по въпроса…
Мина съвсем не познаваше мъжът на телефона, но поговори с него близо час. С нея той разговаряше леко и непринудено. Към края на разговора Мина имаше чувство, че познава Станчо от хиляда години.
Така и не се разбра кой е дал поръчката, но Станчо обеща да звънне на другия ден след като изясни нещата.
Мина с нетърпение очакваше неговото обаждане. Когато ѝ звънна Станчо ѝ обясни:
– Съжалявам, наистина е станала някаква грешка.
Мина много се огорчи, защото разбираше, че това е последния ѝ разговор със Станчо.
На другия ден той отново и позвъни и тя много се зарадва.
– Извинете, не искам да се натрапвам, но вие много ми харесахте, не искате ли да се видим някъде?
Срещата им беше върховна. Те се разхождаха из парка, ядоха сладолед. Дори и дъжда не им попречи. Станчо я спечели със своето внимание и любезност.
От тогава не се разделяха, а вечерите прекарваха заедно. В средата на лятото сключиха брак и сега от година и половина живят щастливи изпълнени с любов и грижа един към друг.
В очакване на Новата година, тя си спомни за желанието, което бе написала на лисчето преди две години.
„Трябва само да вярвам, когато си пожелае следващата година, да ни се роди син или дъщеря – помисли си тя и се усмихна“.

Медът може да се съхранява  много дълго време, тъй като той включва голямо количество витамини. В домашни условия продукта съхранява свойствата си приблизително за две години. Условията на околната среда като светлина и температура активно влияят на меда, и срокът за годност може да бъде по-кратък.
По-добре е да си купите специални дървени бъчви с прополис, така продуктът ще бъде целебен за около десет години. Специалистите препоръчват да се купува мед от последдния период на събирането му. Не се доверявайте на всеки пчелар, а търсете надежден такъв.
Може ли да се съхранява мед в хладилника? При температура по-ниска от -10 градуса, продуктът променя своята структура и губи своите полезни качества. Ако държите медът в гореща стая, той потъмняват и придобиват горчив вкус. Ползата от такъв продукт няма да бъде абсолютно никаква.
Медът не трябва да се съхранява на светло място, особено изложен на пряка слънчева светлина. Тя унищожават всички ценни съставки и ензими. Медът поставен върху перваза на прозореца е голяма грешка.
Важно е, там където съхранявате меда, влажността да не надвишава 75%. Срокът за годност на продукта при повишена влажности может да бъде много по-малък.
Идеалното място за съхранение на мед е тъмно шкафче в прохладно помешение.

Стефан Цачев Данов от Лилково съвсем не беше мъртъв, независимо от това, какво си мислиха властите за него.
Човекът нито се криеше, нито искаше да изчезне.
Заради глупава чиновническа грешка, 78 годишният Стефан Данов беше обявен за мъртъв от Службата за социално подпомагане.
За да докаже, че е жив, Стефан занесе снимки, чрез които трябваше да го индетифицират.
Странно, но в Службата не бяха поискали смъртния му акт, преди да го обявят за мъртъв.
След злополучните разкрития се опитаха да се отърват от него.
Такива като него миришеха вече на пръст. Има ли значение, кога е умрял вчера, днес или след известно време?

В края на 19-ти век, на железопътната линия към Кейптаун  работил стрелочникът James Wide, който бил загубил при инцидент двата си крака.
След известно време той купил от пазара павиана Джак. James обучил павиана да го вози на количка от дома му до сигналната бутка.
Павианът помагал и при превключване на сигналните лостове.
Веднъж в жп управлението посъпила оплакване. Wide по чудо не бил уволнен.
James поискал да се проверят способностите на павиана. Той отлично се справил с всички тестове и е бил нает на работа.
Джак е работил като стрелочник до смъртта си, и се казва, че не е направил нито една грешка.

Дойде пролетта и Тошо опъна градинския маркуч в двора. Известно време водата течеше и поливаше, но изведнъж спря.

Той изтича в къщи и се хвана за главата. Коридора и шкафовете се бяха наводнили. По леките предмети бяха станали на лодки, но под натиска на силната струя вода, която излизаше от спуканата тръба, бързо потъваха.

А ето и каво бе станало. През зимата Тошо не беше извадил градинския мъркуч от външния кран. Водата в него замръзнала и тръбата се спукала.

Когато Тошо завъртя крана, не забеляза нищо, всичко изглеждаше добре, нищо не подсказваше каква беля е станала. А после какво стана …. не ми се говори. Жена му дълго време викаше и крещеше, докато изнасяха всичко, което беше подгизнало.

Така и ние не можем да видим грешките си, ако гледаме само повърхностно на нещата. А какво да кажем за хората, които изглеждат толкова приятно, но само изглеждат…