Йосиф преглеждаше обявите за работа. Той бе разочарован.

Предишните му работни места като сервитьор бяха добре платени, но редовните смени през уикенда, типични за ресторантьорската индустрия, го затрудняваха, като новоповярвал в Исус, да посещава редовно църква.

– Защо Бог не отговаря на молитвата ми? – оплакваше се Йосиф. – Нима Господ не иска да ходя на църква?

Отне му цяла година, преди Йосиф да осъзнае, че трябва да опита в различна индустрия.

Най-накрая си намери работа с редовни смени през седмицата.

– Благодаря на Бога, – каза си Йосиф, – дългото чакане ме направи по-зрял във вземането на решения.

Този процес на смяна на работата също така научи Йосиф какво означава да упорстваш в живота и да се доверяваш на Бог да разкрие Своите планове в Неговото време.

Чакането на Божия отговор може да бъде трудно, но то ни прави по-зрели и непоколебими, укрепва вярата ни и ни дава по-дълбоко разбиране за това какво означава да се доверим на Бог.

Лили донесе бележника си в края на годината. Бе най-малката в къщи, но резултатите ѝ бяха отлични.

Очите ѝ грееха от радост, когато баща ѝ я похвали:

– Браво, отгоре до долу само шестици!

Милена бе с пет години по-голяма от нея. Тя имаше смесица от шестици и петици.

– Оценките ми показват, че съм по-умна от Милена, – възкликна Лили.

– Я да видим, – намеси се по-големият им брат Атанас.

Отиде до библиотеката взе една книга и предложи:

– Нека всяка от вас прочете по един пасаж от нея.

Когато Лили започна да чете, се запъваше и сричаше непознатите думи, а Милена прочете текста безупречно.

– Милена е по-умната, – обяви Атанас.

Неговият тест се оказа мъдър.

Докато Бог ни помага, нашите действия могат да покажат на другите истинската мъдрост, която идва и от Него.

Ченко беше получил инсулт. Премахнаха тръбата му за хранене и той ахна. Шокът му бързо се превърна в празненство. Премахването на тръбата за хранене означаваше по-добри дни напред за него и жена му Кремена.

Измина една година.

Кремена седеше в ъгъла сама, изтощена и уплашена.

– Ченко получи още един удар тази сутрин, – каза тя надошлия да ги види Митко. – Той е в интензивното отделение. Нещата не изглеждат добре.

По-късно следобед Митко се отби в интензивното отделение. Там му съобщиха за Ченко:

– Той почина.

Митко се чудеше:

– Какво да кажа на някой, който току що е загубил партньора си?

За щастие не трябваше да казва нищо.

Кремена го посрещна с думите:

– Знам, че мога да се изправя пред това. Бог е обещал винаги да бъде с мен. Той никога не ме е напускал. Дори смъртта не може да ме отдели от Исус.

Загубата на някого, когото обичаме, ни кара да изпитваме силна болка и да скърбим.

Гневът, самотата и объркването завладяват емоциите ни, но не могат да ни отделят от Божията любов.

Ние никога не сме сами.

В Исус вярващите преживяват изпълнението на Неговото Слово.

Можем да се изправим пред трагедия, загуба и скръб, но Бог обещава никога да не ни напуска.

Нищо не може да ни отдели от Светия Дух, Утешителя, Който идва, живее в нас и ни укрепява в нашите изпитания.

Смъртта, животът, настоящите обстоятелства, миналите неуспехи, несигурното бъдеще, дори ракът не могат да ни отделят от Христос.

Синагогата бе тиха. Свитъкът бе отворен.

Исус стоеше. Четеше познати думи:

– Духът на Господа е на Мене, Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите. Прати Ме да проглася освобождение на пленниците и прогледване на слепите. Да пусна на свобода угнетените. Да проглася благоприятната Господна година.

И като затвори книгата, върна я на служителя и седна.

Очите на всички в синагогата бяха вперени в Него.

Спокойно с власт Той каза:

– Днес това Писание се изпълни пред очите ви.

В този момент пророчеството стана присъствие. Обещанието прие плът. Това не бе вече само бъдеща надежда, а жива реалност.

Векове наред Израел чакаше тези думи да оживеят. Те познаваха добре пророчеството: добри новини за бедните, изцеление за съкрушените сърца, свобода за пленниците и възстановяване на зрението на слепите.

Мнозина предполагаха, че изпълнението ще дойде чрез власт, позиция или политическо спасение, но Исус им разкриваше нещо по-дълбоко.

Изпълнението на това обещание не идва със сила, а със състрадание.

Исус обяви за Себе Си:

– Духът Господен е върху Мен.
Това не бе хвалба, нито символичен език.

Всичко, което Исая бе предвидил, бе въплътено в Христос.

Където Исая говореше за освобождение, Исус носеше избавление.

Исая обещаваше изцеление, Исус докосваше рани.

Исая провъзгласи благодат, Исус разпространяваше благодат.

Поразителното е как Исус завърши четенето си. Той спря преди „деня на отмъщението на нашия Бог“.

Тази пауза бе умишлена.

Тя разкриваше сърцевината на Неговото първо пришествие. Не съд, а спасение. Не осъждане, а възстановяване.

Чрез Исус Бог се навеждаше към човечеството с милост. Вратата на благодатта бе широко отворена.

Спасението не е абстрактно.

Исус не просто освобождава хората от обстоятелствата, а от пленничеството, обвързано с идентичността им.

Бедните получават достойнство. Съкрушените получават надежда. Пленниците откриват, че са видени и познати.

Изпълнението не е само за променени условия, а за промяна на сърца.

Изпълнението изисква отговор.

За нас днес пророчеството изказано от Исая означава следното:

– Каквото е счупено, не е извън изкуплението. Каквото е вързано, не е извън свободата. Изпълнението не е просто историческо, то е продължаващо. Христос продължава да изпълнява това Писание в животи, предадени на Него.

Спрете и се вслушайте отново в Неговите думи:

– Днес това Писание се изпълни пред очите ви.

Днес надеждата е налице и се предлага свобода.

Днес Исус стои пред вас, не като далечно пророчество, а като жив Спасител.

Тенко бе вперил поглед в календара и си каза:

– Ето свърши старата и започна новата година. Това ми напомня, че животът е пълен с нови начала.

Той бе седнал във любимия си фотьойл и разсъждаваше на глас:

– През миналата година имах предизвикателства, разочарования, борби и ситуации, които не бях очаквал.

Тенко се усмихна, спомняйки си съветите на приятелите си.

– Когато стъпваш в новата година, не влачи миналогодишния си багаж в тазгодишните възможности, – бе заявил Кирил.

– Няма нищо, което може да се направиш сега, за да промениш миналото си. Затова пусни старите провали, болки, модели на мислене и прегърни новото, – бе го посъветвал Цвятко.

А Евгени бе го потупал по рамото и бе отбелязал:

– Бог не иска, да носиш това, което Той вече ти е простил, изцелил и изкупил. Господ ти предлага ново начало, не само заради прекрачването в новата година, а поради това, което Исус е направил за теб, – бе опитвал да го убеди Захари.

– Той е християнин, за това винаги говори за Бог, – поклати глава Тенко.

Не одобряваше винаги думите му, но понякога се заслушваше в съветите му.

Тенко стана от фотьойла, повдигна очите си нагоре и си пое дълбоко въздух.

– Прави са Кирил и Цвятко, трябва да загърбя миналото си и да вляза в новата година с надежда.

Тенко си спомни и други думи на настойчивия Евгени:

– Продължи напред с увереност. Бог може да вземе най-трудните части от изминалата година и да ги превърне в свидетелство за победа. Довери Му се. Бог дава ново сърце, променя навиците и взаимоотношенията ти с другите. Той най-добре може да изгради твоето бъдеще.

Този първи януари може да е ново начало … защото с Исус винаги е така.