Петьо бе едва на три години, но беше много упорит. Фиксираше ли очите върху нещо, не мърдаше, докато не го получи.

Един ден баща му каза:

– Днес ще ти вземем лего.

Петьо обичаше много тази игра.

Майка му предупреди:

– Първо ще обядваме.

Петьо отказа да яде и през цялото време говореше за легото.

Родителите му се развеселиха, но бяха малко разочаровани.

Всичко останало за Петьо не представляваше интерес. Той избра да гладува преди да получи легото.

Майката на Петьо въздъхна:

– Все така се случва, разкрием ли се предварително какво имаме за теб, не чуваш, не ядеш, дори не слушаш, защото се фиксираш върху наградата.

Вие не получавате това, което искате в този момент, защото Бог се опитва да ви защити и научи.

Ще трябва да ядете, т.е. да четете Неговите думи и да ходите с Него.

Пътуването е дълго, но Бог е верен. В крайна сметка ще стигнете до там.

Това, което Бог ви е обещал, ще се случи.

Доверете се на напътствията Му.

Той знае през какво преминавате и сезона, в който сте. Бог е по-голям от положението ви.

Михаил едва се сдържаше да не се засмее на глас. Той наблюдаваше малката си дъщеря Лиза, която се опитваше да се скрие зад менюто.

Тази криеница продължаваше, докато двамата чакаха храната си, която бяха поръчали в едно заведение.

Пет годишното дете си мислеше:

„Щом не мога да видя татко и той не може да ме види“.

На Михаил тази игра му се струваше смешна, но после разсъди и откри:

– Това е важен урок. Вярваме ли, че можем да скрием греховете си от Бог? Мислим ли, че щом ние не можем да Го видим, значи и Той не може да ни види? Нищо не убягва от очите на всевиждащия, всезнаещия Бог.

Точно както Бог вижда нашите грешки, Той вижда и нашето покаяние и е готов да прости и да ни възстанови.

Докато черпим утеха от тази истина, нека се държим здраво за Бога, Който е пълен с милост и благодат.

Лия се бореше с депресия и умора след тежка операция.

Една сутрин тя четеше:

– Радостта в Господа е твоята сила.

Тя започна да повтаря този израз всеки ден.

Бавно, но Лия отново започна да се усмихва, не защото животът ѝ магически се бе подобрил, а защото бе преоткрила котвата си.

– Радостта дойде не когато нещата станаха по-лесни – каза си тя, – а когато осъзнах, че не съм сама.

Радостта не е емоция на повърхностно ниво. Това е дълбока, непоклатима увереност в характера на Бог.

Тази радост не идва от обстоятелствата, тя идва от пребъдването в Христос.

Възможно е да се върви през страданието и все пак да имаме радост, защото радостта не е липсата на трудности, това е присъствието на Бог.

Исус каза:

– Аз ви казах тези неща, за да бъде радостта Ми във вас.

Това означава, че радостта е не само възможна, тя е обещана, но подобно на вярата, радостта е нещо, за което често трябва да се борим.

Ние се борим, като помним, покланяме се и вървим в тясно сътрудничество с Исус.

Когато фиксираме очите си върху Господа, а не върху чувствата си, започваме да изпитваме такава радост, която ни поддържа през всеки сезон.

И тази радост е заразителна, кара хората да се чудят какво е различното в нас.

Можете ли да изберете радостта днес, дори ако обстоятелствата не са се променили?

Елена бързаше и удари една паркирана кола. Когато излезе от автомобила си, видя значителна вдлъбнатина в лъскавата червена броня на нов джип.

– Колко глупаво съм го ударила, – хвана се за главата Елена.

Сърцето ѝ сякаш падна в стомаха.

Тя бързо извади химикал и лист хартия, на която бе написала списък на продуктите, които щеше да купува. Откъсна достатъчно голямо парче от списъка, което бе празно.

И на него написа:

„Извинете, блъснах колата ви. Готова съм да поема разходите за поправката на колата ви“.

Следваше име и телефонен номер.

– Със сигурност бронята ще трябва да бъде заменена. Вероятно в размер на хиляда долара. Чувствам се толкова глупава. Съжалявам. Толкова много се срамувам, – горещи сълзи щипеха очите на Елена.

Всеки път, когато звънеше телефона ѝ голяма буца засядаше в гърлото на Елена.

Изминаха няколко седмици.

Един ден Елена вдигна телефона, без да се замисли.

– Здравейте. Аз съм Мария. Съжалявам, че ми отне известно време преди да ви се обадя, но просто исках да ви благодаря за бележката, която оставихте на колата ми, – каза непознатият глас.

— О, Боже, Мери. Благодаря, че се обадихте. Много съжалявам, че ударих колата ви. Нека поговорим за отстраняване на щетите.

– О, не за това ви се обаждам, скъпа. Просто исках да ви кажа, че оценявам любезната ви бележка.

– О, Мери, сигурна ли сте? Чувствам се ужасно за това, което направих.

– Не се притеснявайте изобщо. Лека повреда. Просто съм благодарна за прекрасният ви жест. Имайте благословен ден вие и семейството ви .

Горещи сълзи се стичаха по лицето на Елена, но сега бе по друга причина.

Това, което ѝ помогна да разбере дълбочината на Божията любяща доброта и благодат, не беше проповед или богословска дискусия.

Една дама на име Мери ѝ се обади, за да каже, че не трябва да оправя ударената ѝ броня.

Добротата не е нещо, което печелим или заслужаваме. Тя е преливане на любов, състрадание и милост в действие.

Ето така изявяваме кой е Исус и как е живял. Това е животът, който Той ни призовава да живеем.

Сава бе хванал някакво насекомо и внимателно го разглеждаше.

– Това е богомолка, – поясни баща му.

– Какво необичайно име, – възкликна Сава.

– Тези насекоми са безмилостни хищници, дори и канибали.

– Защо тогава ги наричат така? – Сава ококори очи изненадано.

Бащата се усмихна:

– Това насекомо е получило името си от позата, която заема, а не от характера си. Когато една богомолка чака плячката си, тя държи предните си крака изправени и изглежда, сякаш са сгънати за молитва. Но тази ангелска поза е просто изгодна позиция за атаката. Богомолка остава неподвижна, правейки я да изглежда като в сериозна молитва, точно преди да убие.

– Колко е жестока …, – Сава се намръщи.

– Освен това богомолката може да обръща главата си на 180 градуса, без да движи тялото си, – добави бащата. – Тя има гъвкава става между главата и тялото. Така богомолката може да погледне натрапника отзад.

– Интересни способности, – отбеляза Сава. – А с какво се храни?

– Освен пчели и мухи, тя поглъща гущери, жаби, дори и някои птици.

Сава пусна богомолката и я погледна недружелюбно.

Бащата промени посоката на разговора:

– Докато позата в молитвата е от решаващо значение, отношението на сърцето е много по-важно. Исус постоянно проверява намерението на сърцето и не е впечатлен от обикновената външна показност. Той порицава религиозните водачи на своето време за техните дълги молитви, докато сърцата им са били далеч от Него.

Сава слушаше внимателно баща си, за него това бе поредния урок в живота му.

Молитвата не е привилегия да изпълняваме егоистичните си желания.

Нека животът ни, позата на телата ни и сърцата ни, да Му бъдат угодни.