Михаил едва се сдържаше да не се засмее на глас. Той наблюдаваше малката си дъщеря Лиза, която се опитваше да се скрие зад менюто.

Тази криеница продължаваше, докато двамата чакаха храната си, която бяха поръчали в едно заведение.

Пет годишното дете си мислеше:

„Щом не мога да видя татко и той не може да ме види“.

На Михаил тази игра му се струваше смешна, но после разсъди и откри:

– Това е важен урок. Вярваме ли, че можем да скрием греховете си от Бог? Мислим ли, че щом ние не можем да Го видим, значи и Той не може да ни види? Нищо не убягва от очите на всевиждащия, всезнаещия Бог.

Точно както Бог вижда нашите грешки, Той вижда и нашето покаяние и е готов да прости и да ни възстанови.

Докато черпим утеха от тази истина, нека се държим здраво за Бога, Който е пълен с милост и благодат.

На Петров му откраднаха велосипеда от офиса. Той много бързо реагира, като разбра това:

– Полицията веднага да се намеси. Нека прегледат записите от видеонаблюдението.

– Петров успокой се, – опита се да го укроти един от колегите му. – Нещата не стават така бързо.

– Искам застрахователите да действат веднага и да изплатят евентуални обезщетения, – вилнееше Петров.

Колегите му го гледаха съчувствено, но не можеха да му помогнат.

– Ако велосипедът се препродава онлайн, искам да бъде намерен и върнат веднага, – продължаваше Петров в същия дух.

Накратко той искаше нещата да бъдат оправени по най-бързия начин.

За разлика от нас Бог търпеливо чака. Той бавно кипи, такава е Неговата любов към творението Му, защото не иска никой да погине, а всички да дойдат на покаяние.

Търпението трябва да се проявява в самата ни работа. Когато хората получават нашите отчети, отварят имейлите ни, проверяват готовия продукт, пръстовите отпечатъци на търпението трябва да са очевидни върху него.

Това означава, че не са направени компромиси, отделено е необходимото време за изслушване на двете страни, имаме желание да се върнем назад и да работим по всички предложения.

Много е трудно да бъдем търпеливи с колеги, клиенти или потребители, ако дневникът ни е пълен с последователни срещи или задачи.

Не можем да седим и да изслушвате някого, ако сме вперели поглед в часовника. Няма време, трябва да отидем на следващата среща.

Търпението е привлекателно.

Когато сме по-малко заети, можем да отделим време, да поговорим с колегите си за причината за надеждата, която имаме.

Жоро бе привлечен от ласките на чужда жена:

– Мъжът ми замина за две седмици. Ела ми на гости. Приготвила съм ти приятна изненада.

И той отиде след нея като безумен, а това бе против живота му.

Жоро се самоуспокои:

– Никой няма да разбере.

Той не осъзнаваше каква висока цена щеше да плати. Това не бе само срам. Освен финансова го заплашваше и физическа опасност, ако разбереше гневливият съпруг.

Но нали Бог знае.

Сладникавото гласче на врага нашепваше на ухото на Жоро:

– Е, можеш да се покаеш и по-късно. Какво толкова?

Но Жоро не осъзнаваше, че който се изкушава под предлог, че покаянието е лесно, ще разбере накрая, че това е доста трудна работа, защото сърцето му щеше да стане твърдо и отчаяно, за да търси изход от ситуацията.

Освен това той погубваше собствената си душа.

Не се хващайте на този похват на врага.

Никола попита баща си:

– Каква е разликата между покаяние и гузна съвест?

Бащата се засмя и разроши с длан косата на сина си:

– Гузната съвест е да съжаляваш, че са те хванали.

– Аха, ясно, – очите на Никола светнаха. – Например, караш по магистралата, спира те пътна полиция и се чувстваш гузен. Защо? Защото са те хванали, а не защото си нарушил ограничението на скоростта.

– Така е, – съгласи се бащата. – Това не е покаяние, а гузна съвест.

– Покаяние означава да съжаляваш дотолкова, че да спреш да правиш това, което си правил, и да промениш поведението си, – Никола допълни думите на баща си.

– Спомни си за Юда, – бащата насочи вниманието на сина си към Писанието. – Юда Искариотски е имал угризения на съвестта заради предателството на Исус. Той е знаел, че Исус е невинен. Разбирал е, че това, което прави, е погрешно.

– И вместо да се обърне към Исус, той се обърна към религиозните водачи, – припомни си Никола.

– Това помогна ли му? – бащата предизвика сина си с въпрос.

– Те му казаха, че това няма нищо общо с тях. Това си било негов проблем. И го изгониха.

– Ако се беше покаял …. ?

– Трябваше да се обърне към Исус, – Никола бързо прекъсна баща си.

– Това е типично и за съвременния свят, навярно ще се съгласиш с мен, – каза бащата. – Обещава ни се свобода, която ни поробва. Предлагат ни се наслади, но след това се чувстваме виновни. Вместо радост всички тези неща ни носят мъка. Ако чувстваш вина за греха си, къде трябва да отидеш?

– Единствено при Исус, – Никола бе категоричен.

Тошко гледайки течащата вода край тях, попита баща си:

– Татко, откъде започва една река?

– От извор, – бързо отговори бащата без много да се замисли.

– А какво ще стане, ако водата е замърсена още с тръгването си от извора? Кой би я пил? – Тошко изпитателно погледна баща си.

– „Изворът“ на човек се крие в сърцето му. Ако то е “замърсено”, кой би искал да ти стане приятел?

– За това трябва да се грижим за сърцето си, – усмихна се Тошко. – Често съм се питал, как можем да го опазим?

– Ако се стремим да бъдем като Бог и да Го следваме, Неговата любов ще ни учи на това и от сърцата ни ще извира живот, – посъветва го баща му.

Тошко се замисли:

– Кое може да замърси сърцето ми? Какви са признаците на замърсеното сърце?

– Ако не следваме Господа и вървим по нашите си желания и стремежи, какво става? – попита бащата.

– Грях след грях, докато затънем в дълбоката яма, – тежко въздъхна Тошко.

– А можеш ли да изчистиш сърцето си ако вече си го изцапал? – последва нов въпрос.

– Да, – твърдо заяви Тошко, – само чрез покаяние.

– Има ли неща, които пазиш повече от сърцето си?

– Да не бъде, – Тошко бе напрегнат, но отговори чрез Писанието, – „защото от него са изворите на живота“.

Бащата остана доволен от отговора на сина си.