Още не бе почнало да прежуря. Теодор се разхождаше в градината и избираше прохладните сенки.
Изведнъж се спря. Погледът му бе привлечен от пчелите, които кацаха върху градинския чай. Възхити се на пищните клони на растението образуващи храст.
– Неговите сини цветове подмамват пелите, – отбеляза Тодор.
През есента той бе наблюдавал как жена му изряза това буйно растение до корена. Тогава си бе казал:
– Сигурно иска да се освободи от този бурен.
Но сега бе свидетел на сияещия син цвят, който предизвикваше интерес, а през есента тази резитба му се струваше брутална и жестока.
Когато Бог ни подрязва и окастря, не може да не сме си викали:
– Едва ли някога ще можем отново да разцъфтим и преуспеем.
Но Исус ни насърчава:
–Дръжте се за Мен, защото само така ще можем да дадете много плод. “ Отделени от Мене, не можете да сторите нищо“.
Ако постоянно черпим духовна храна от Господа, то ще имаме красота и плодовитост в живота си.
В трудни моменти, нека да се доверим на Бога, защото Той работи в живота ни така, че да ни донесе промяна достигаща до съвършенство.
Баба Дона имаше малка градина в задния си двор. Там тя засаждаше любимите си зеленчуци. Всяка сутрин старицата наглеждаше градината си и с интерес наблюдаваше какво расте в нея.
Слънцето се усмихваше приветливо на небосклона. Топлината му радваше всичко живо. Птиците весело пееха, а треви и цветя надигаха глави, търсейки жадно лъчите му.
