Живко погледна Васко и се засмя:
– Ти май имаш следдипломна квалификация от Университета за безпокойство?!
– Заспивам притеснен, събуждам се сякаш не съм спал и пак същите атаки, – сподели плачевното си състояние Васко.
– Няма ли най-сетне да спреш, да се тревожиш? – укори го Живко.
Васко само въздъхна и вдигна рамене.
– Би ли използвал сигурен подслон по време на бурите в живота ти? – попита Живко.
– Звучи добре, – опита се да се усмихне Васко. – И къде да го намеря този сигурен подслон?
– Бог предлага такава опция, – отговори Живко. – Не просто малко притеснения, а никакви.
– И как може да стане това? – Васко с интерес изгледа приятелят си.
– Божият мир ще пази сърцето и умът ти, докато живееш в Христос. Фокусирай се по-малко към проблемите си и повече към Бога.
– За това съответно трябва да се помоля? – тъжно се усмихна Васко.
Живко потупа приятеля си по рамото и насърчително добави:
– Ти изпълни своята част, а Бог със сигурност ще свърши своята. Резултатът ще бъде по-добър, отколкото си очаквал.
Криси получаваше писма от приятелката си Донка. Първо тя ги прочиташе с интерес, спирайки на всяка дума.
Тони пак бе напуснал работата си. На него често му се случваше това в последно време.
Няколко по-топли есенни дни и желанието за разговори на открито отново има превес.
Около Калина се бяха събрали малки момичета и момчета. Днес трябваше да се грижи за тях, докато родителите им бяха заети с други дела.