Ласкер дошъл в Париж и се установил в комфортен хотел, както го посъветвал негов приятел от Лондон.

Той оставил багажа си и отишъл в едно кафене, където прекарал цяла вечер.

Късно след полунощ световният шампион открил, че е забравил къде се намира неговия хотел.

След като пренощувал у познат, сутринта изпратил телеграма, да му изпратят адреса на хотела.

А през това време купил карта на Париж и започнал внимателно да я изучава. И накрая търсенето му се увенчало с успех.

Когато влязъл в стаята си, той забелязал на масата телеграма от Лондон.

Поради разсеяност Ласкер изпратил телеграмата без обратен адрес и неговият приятел, добросъвестен англичанин, не могъл да разбере, какъв е смисъла на това мистериозно запитване.

Сегашната столица на Перу Лима многократно е разтърсвана от ужасни земетресения.

Първото силно земетресение е станало през 1687 г. Повечето от сградите били напълно разрушени и пострадали огромен брой хора.

След това земетресение градът започва да губи търговското и икономическото си влияние, което е притежавал.

Основните търговски и финансови потоци са се преориентирали към други градове в Южна Америка: Буенос Айрес и Картахена.

Второто опустошително земетресение е станало през 1746 г.

През  XX век  градът също е бил разтърсван. Мощното земетресение през 1940 г. е довело до значителни разрушения.

Вниманието на митничарите на летището в Иркутск било привлечено от един китайски турист.

Стационарната митническа система за радиационен откриване „Янтар“се задействала при преминаването на китайския турист. При проверка и повторен анализ се установило, че излъчването идва от неговата чанта.

В нея имало туристическа фотографска техника от Китай „Leika“ с подходящ обектив към нея. Радиационен контрол показал, че потокът на радиация идвал от китайския обектив. Максималното ниво на радиация е било 2.15 мкЗв/ ч при допустима стойност 0.20 мкЗв/час.

Обектив на фотоапарата „Leika“ излъчвал йонизиращо лъчение 10 пъти по-високо от нормата.

Било забранено принасянето на радиоактивният обектив в Русия. Туристът трябвало да върне обратно в Китай излъчващата фототехника.

Скоро Георги празнува своя  рожден ден. Дъщеря му Станка му подари луксозно издание на госпъл музика. Колекцията съдържаше класически химни, с които бяха израснали родителите му. В нея имаше и съвременни произведения.

Докато работеше в градината или почиваше Георги си ги пускаше.Тази музика му даваше радост, мир и го насърчаваше.

Един ден докато я слушаше се размисли:

– Кои ли хора са сътворили тази прекрасна музика. Авторите на текстовете, музикантите и певците работят заедно. А каква красота са създали?! Слушайки я, мога само да се наслаждавам.

Георги се развълнува. Изпълненията докосваха сърцето му, а това го ободряваше и повдигаше духа му.

– Ето такъв екип иска Бог да бъдем и ние в църквата, – възторжено възкликна Георги. – Да работим заедно за Неговото царство, като разпространяваме вестта за спасение и вечен живот.

Той се заслуша в гласовете на изпълнителите. Осъзнаваше, че в тази хармония има дял Творецът, нашия Създател.

– Ще имаме много трудности в живота, но ако търсим единство ….., ако си помагаме, ще бъдем силни, – ентусиазирано каза Георги. – Животът изпълнен с любов и обща молитва е отговор на призива на нашия Спасител: „Да се обичаме един друг“.

Георги напълно разбираше, че Бог е дал различни умения, дарби и възможности и то с една единствена цел, да можем да си служим един на друг.

– Ако можем като християни да покажем любовта помежду си, – въздъхна Георги, – щяхме да привлечем погиващите от този свят и да им помогнем да открият истината, която ще ги освободи от робството и оковите на греха и сатана.

Източникът на нашата радост Исус Христос не може да се опише с никакви думи. Ние се радваме „с неизказана и преславна радост“в Него.

Истинският отговор за депресията и разприте в този свят е Христос. Той може да ни избави от унинието и обезсърчението, като ни дарява с оптимизъм и надежда.

Твърдата вяра в Христос ни довежда до хармония с Бога, доставя ни радост, мир и добро настроение.

Защо?

Защото Той ни обича и нищо не може „да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ“.

Ако ние напълно Му се доверим, в душата ни няма да остане място за тъга. Нека така да бъде и в твоето сърце!