В стаята беше мрачно и тихо. Двама мъже седяха на масата. Разговорът трудно вървеше.

Виктор бе млъкнал. Бе потъна в мисли и спомени. После въздъхна и каза:

– Само едно не мога да проумея за управляващите. Те имат най-добрите оръжия, най-добрите войници и най-добрите предприятия, които произвеждат всичко необходимо за победата над враговете.  Който открие нещо, чрез което по-бързо и масово да се избиват хора, получава почести, пари и награди

– Това добре ли е? – попита Светльо. – Не съм сигурен, че трябва непременно да има войни.

– От друга страна, – продължи Виктор, сякаш не беше чул какво каза Светльо, – те строят болници. Онзи, който намери лек срещу смъртта или по време на война лекува и храни вражески войници, също се уважава и получава награди.

– Как може хора, които извършват противоположни  дела, да се оценяват високо и да се награждават еднакво? – недоумяваше Светльо.

– И аз от това се изненадах. Веднъж попитах един от нашите учители – каза Виктор – и той не можа да ми отговори.

– За мен врагът си е враг, – каза Светльо. – Преследвам го, убивам го и изобщо не го щадя.

Виктор млъкна. Навън започна да притъмнява. Сянката на фигурата му приличаше на черна мършава птица. Той се надигна, прокашля се и пламенно каза:

– Цял живот съм се старал да правя добро над другите. Гледах да постъпвам справедливо и честно, а управниците не правят това, което повелява закона, а силата им нараства и те продължават да потискат масите по един или друг начин. Кой може да ми обясни как става така?

– Ние сме малко като овцете, – поглади брадата си Светльо. – Накъдето ни юрнат на там вървим. А ако някоя овца кривне, веднага ѝ теглят ножа.

– Какво искаш да кажеш, – засмя се Виктор, – че покорна глава сабя я не сече.

Двамата мъже вторачиха погледи в буйните пламъци на огъня в камината и замълчаха. Кой знае, може би мислите им ги пренасоха в бъдеще, в което има справедливост, истината бе на почит, а моралът има висока стойност.

Такива качества като амбициозност, помагат да се издигнеш професионално. Въпреки това, прекомерно желание за лидерство е опасно за здравето.
Изследователи от Университета на Юта изследвали 500 студенти от последните курсове. Експертите сравнявали враждебно-господстващия комуникационния стил с приятелски-доминиращия.
Студенти от враждебна-доминиращата група отчели високи нива на стрес. Приятелски-доминиращите участници, като правило, считали себе си по-високо в социялния статус. И двата стила са били свързани с жажда за власт.
Психолозите са измерили кръвното налягане на 180 студенти по време на интензивни им разговори с други хора, които били помолени да се държи почтително или властно.
Студентите от враждебно-доминиращата група повишили кръвното си налягане, когато комуникирали с властен събеседник, но не и с тези, които се отнесли с уважение към тях. Между другото, високо кръвно налягане е един от основните рискови фактори за сърдечно-съдовите заболявания.
В друго проучване, експерти изследвали 94 млади двойки. При мъжете с враждебна-доминиращ стил се наблюдавало високо кръвно налягане. При жените с приятелско доминиращ стил е имало понижаване на кръвното налягане.
Също така, в изследването са участвали 154 двойки, които са били по-възрастни, средна възраст около 63 години. Сред тях, приятелско-доминиращ стил водел до ниски нива на семеен конфликт и високи нива на подкрепа.
Враждебно-доминиращият стил се свързва с намаляване на еластичността на артериите, голям брой конфликти и ниско ниво на подкрепа. Учените съветват враждебни хора да работят над своя характер.

В днешния свят има толкова много концертни зали, които впечатляват публиката с красотата си, качеството на осветлението и акустиката си. И когато всички тези основни компоненти са комбинирани в една сграда, тя не може да остане незабелязана.
Театър „Еспланада“ е построена по времето на бурно развиващия се Сингапур през 2003 г. и се е превърнал в един от неговите символи.
В действителност „Еспланада“ е комплекс от две полусферични зали за 1600-2000 зрители, две допълнителни студия, голям търговски център и театър под открито небе.
Освен своята главна функция, театралният ансамбъл понякога служи като място за разговори, изложби и конференции.
Любопитното е, че театъра и концертната зала са обединени от единен вестибюл, в която се намира входа на търговския център.

Основната пречка за успешна комуникация е начина ви на мислене. Комуникационни умения в голяма степен зависят от това, как възприемате реакциите на отсрещните хора за вашите думи.
Не търсете скрит смисъл там, където го няма.
Например, вие искате да поговорите с някой, но той гледа настрани. Какво ще си помислите тогава?
Може би си мислите, че сте направили нещо нередно и накрая заключавате, че не можете да разговаряте с непознат. И едва ли по-късно ще се стремите да завържете разговор с някой.
Ами ако вашият събеседник се стеснява?  Възприемайки поведението му по-този начин, резултатът ще бъде съвсем друг.
Ако промените мисленето си за дадената ситуация, това ще ви помогне да преодолеете страха и ще се научите да разговаряте с всеки.

Разговорът тежеше. Около масата всички млъкнаха. Звън на чаша, изтървана вилица и преместване на стол се опитаха да разкъсат тишината. Хората започнаха да се оглеждат и по някои лица плъзна неволна усмивка.

Рачо се надигна и обяви:

– Време е. Трябва да вървя. Утре съм на работа.

Валери вдигна рамени, а момичетата се спогледаха. Рачо облече анурака си и се обърна към девойките:

– Е, момичета, до скоро, – закани им се с пръст. – И да не се карате.

Вдигна глава и погледна Валери.

– Вальо, ела да ме изпратиш.

На Валери не му се излизаше никъде, но нали е домакин, пък и с Рачо бяха приятели от деца. Приведе рамене и тръгна след госта.

Когато бяха вече на двора, Рачо се обърна. Той едва различи приятеля си, който се движеше след него. Нощта беше тъмна. Луната се бе свряла някъде между облаците и сигурно сладко си покъркваше.

– Нещо не е наред с теб, Вальо, – каза с тъга Рачо. – Не ме разбирай погрешно. Знам, че според завещанието, ако се ожениш втори път, трябва да спра да ти давам пари, но знаеш, че аз съм ти приятел. И дори да се ожениш утре, аз няма да спра да изплащам дела ти.

Валери мълчеше. Не му трябваха на него пари. За какво са му като нея я няма? Нелепа случайност беше прекратил животът на Елена, а той още тъгуваше по нея.

– Исках да ти каже друго, – изкашля се Рачо и продължи. – Имам един приятел, малко смахнат е. Обича да пребарва каквото му попадне, носи се слух, че спи със собствената си дъщеря.

– Е, дано не са такива всичките ти приятели, Рачо, – засмя се Валери в мрака.

– Та като чу, че жена му умира, – продължи Рачо все едно, че не чу какво каза Валери, – отиде до града купи хладилник, пералня, видео, всичко, което тя е искала, за да може да умре щастлива. Ето това се нарича милосърдие.

– Да умре щастлива!?, – усмихна се Валери.  – А преди къде е бил? Нима тази жена е живяла щастливо с него?

– Ти си умен и прозорлив човек, – започна Рачо отдалече. – Почтен си, няма две мнения по въпроса. Готин си. Проблемът ти е, че ти липсват три неща.

Валери озадачено погледна Рачо. Бяха стигнали пред павилиона, където слабата светлина от него им осветяваше лицата.

– Така е , – продължи настоятелно Рачо, – липсват ти желание, радост и милосърдие. Тези неща вървят комплект. Ако нямаш радост, нямаш желание, а от там и милосърдие. Помисли добре и се разведри. Станалото станало, не можеш да върнеш нещата назад.

Валери хвана Рачо за ръката, поиска да му каже нещо, но се отказа и махна с ръка.

– А сега се прибирай, – каза примирено Рачо. – Ето взе да прикапва. Все едно виждам теб. Само като те погледна и ми се доплаква.

Двамата приятели се разделиха. Рачо бодро закрачи към центъра, където живееше, не искаше да се намокри. А Валери приведе рамене и тръгна към къщи. За него нямаше значение идващия дъжд, душата му плачеше ……