Създателят на фракталната геометрия и на самото понятие „фрактал“ Беноа Манделброт често се подписвал като Benoit B. Mandelbrot, въпреки че по рождение той нямал бащино име.

Съкращението B. математикът разшифровал като Benoit B. Mandelbrot, т.е. превърнал собственото си име в безкраен фрактал.

В края на 1930 г. Александър Волков, който по образование бил математик и преподавал тази наука в един от институтите на Москва, започна да учи английски.

За се упражни решил да преведи приказката „Вълшебникът от Оз“ на американският автор Франк Баум., за да я разказва на своите деца.

На тях приказката много им се харесала и те поискали да има продължение. И Волков покрай превода започнал да измисля нещо от себе си.

Така било положено началото на литературният му път, в резултат на което се появил „Вълшебникът от Изумрудения град“ и много други приказки за Вълшебната страна.

А книгата „Вълшебникът от Оз“ в обикновен превод на руски се издала чак през 1991 г.

Тя е родена на 10 декември. В историята е известна не само като дъщерята на поета Байрон, но и като първият програмист.

Графинята математик описала изчислителна машина и написала първата програма, когато още компютри не са съществували.

На нейно име е наречен език за програмиране „Ада“, а терминологията въведена от лейди Байрон се използва и до днес.

Графинята била толкова умна и привлекателна, че съвременниците ѝ я обвинявали във връзки с дявола, а тя не отрекла това.

Малка част от шизофрениците са гении.

Такъв е бил и Джон Форбс Неш- младши. Той е известен американски математик, който е работил в областта на теорията на игрите и диференциална геометрия.

Получава Нобелова награда по икономика през 1994 г.

Става популярен благодарение на филма „Игрите на разума“, който отразява живота му.

Интересното е, че Джон Неш можел да контролира симптомите на заболяването си до някаква степен и се научил да не обръщал внимание на проявленията на болестта си. Първоначално лекарите смятали това за подобрение.

Загинал при автомобилна катастрофа през май 2015 г.

По принцип използването на скоби е въведено от Готфрид Лайбниц.

Появяването на наклонени скоби е станало по време, когато са се разпространили пишещите машини. Такива скоби са се използвали за икономия на клавиши.

Кръглите скоби са се появили през 1556 г. при италианския математик Николо Тарталя, при радикалните изрази.

Фигурните скоби са предложени от Франсуа Виет през 1593 г. Тогава болшинството математици предпочитали вместо скоби да слагат черта над отделените изрази.