Нар

септември 3rd, 2014

po4emu-granat-tak-nazivaetsyaВсички знаем какво е нар. Височина на растенията достига до 5-6 метра, в чиито клони се формират сферични плодове. Плодовете имат дебела кожа, която може да бъде жълта или червена. Обичайният размер на плода е 6-10 сантиметра, но понякога можем да видим истински гиганти с диаметър 20 сантиметра.
Във вътрешнистта на плода в малки камерки са разположени около 1000 зърна, те са обвити от много мека и вкусна корица.
Яжте нара със зърната, не ги изхвърляйте, те са полезни, въпреки че при някои заболявания използването им е нежелателно.
В древен Рим, това растение е имало две латински имена Malum granatum и Malum punicum. Второто може да се преведе като „пуническа ябълка.“ Ако с ябълката всичко е ясно, знайте, че римляните са наричали пунийци финикийци, който през XII-VII век се преселили от Мала Азия, Северна Африка и основали няколко колонии, в които влизат Утика, Лептис Магна, Картаген … По това време смятали, че картагенските нарове са най-добрите.
Malum granatum означава „зърнеста ябълка“. Този израз се формира на базата на имената на този плод в другите страни. Така например, в Италия се нарича melograna, Франция – grenade, Германия – Granatapfel (Apfel – ябълка), Швеция – Granatapple и така нататък.

Нашият GPS за живота

септември 3rd, 2014

imagesКогато съпругът ми шофира, често е склонен да се разсейва лесно. Постоянно му напомням: „Внимавай, гледай пътя!“ Когато човек е разсеян може да изпусне отбивката за селището, за което е тръгнал.
Някои от нас имат духовен ориентир. Когато се разсейваме духовно, губим Господа от поглед. Някои от нас са започнали по пътя към възстановяването, но все още тънем в мъката, вината, срама, навиците и болките си, а това ни пречи да се върнем обратно и да вземем правилната посока.
Спомни си как Петър  ходеше по водата? Докато той държеше погледа си върху Исус, правеше невъзможното. Но когато отклони очи от Исус и погледна надолу към водата, потъна. Причината, поради която някои от нас потъват днес е, че гледаме към проблема и обстоятелствата. Погледнете към Господа!
В продължение на векове моряците използвали полярната звезда за ориентир. Те биха могли да се движите на базата на нещо непроменящо се в живота им.
Ние също имате нужда от нещо, което не се променя в живота ни. Това изключва човешко същество, защото хората се променят. Трябва да има нещо, което не се променя. Разбира се, тези дни ние не се нуждаем от Полярната звезда, защото имаме GPS. Тъй като това устройство е свързано със сателит с неизменна отправна точка, тогава можем да разберем къде сме, къде трябва да отидем и как да стигнем до там.
Всеки се нуждае от GPS за цялия си живот. И това е Исус Христос! Докато всичко останало около вас се променя, Христос винаги ще ви бъде един и същ. Това е нашият фокус: „… трябва да държим очите си на Исус, който ни води и прави нашата вяра пълна“.

Ако можеше отново да се върне

септември 3rd, 2014

imagesНе беше изложен на опасност от съдебно наказание. Бедността не беше надвиснала над него. Но ако се разкриеха някои обстоятелства, можеше да бъде презрян и щеше да стане позор за околните.

Ужасът да не бъде порицан изостряше паметта му. Силната памет принуждава човек да признае грешките си в миналото. Когато спомените засмърдят като отворена рана, миналото вече не е една отминала история, която може да се представи като подготовка за настоящето. Миналите грешки не са като обрулен плод от дърво. Те продължават да са пулсираща част от човека, която предизвиква тръпки, горчив вкус в устата и пристъпи на вина.

Съвсем нова форма беше придобило миналото му сега. Радостта беше изчезнала от живота му. Денем и нощем, без прекъсване, освен малка дрямка, спомените и страхът от предишният му живот се натрапваха пред очите му и той не виждаше нищо друго. Редуващите се външни и вътрешни събития се преплитаха. Дори и да се съсредоточеше само върху едното, другото не излизаше от съзнанието му.

Той отново се виждаше като млад човек в банка, с приятен характер, отзивчив и много добър в работата си. Тогава беше изявен млад член на калвинистка църква. Отново чуваше как го наричат „братко“. Виждаше се как говори на събранията. Спомни си, че възприемаше свещеническия пост като възможно жизнено поприще и проявяваше интерес към мисионерството. Това беше най-щастливия период от живота му. Би искал да се събуди и отново да се озове в онова време, а всичко останало да е само сън.

Малко хора се изявяваха като него по това време. Усещаше Божието водителство и виждаше признаците, че Бог го е създал с определена цел.

След това дойде промяната. Скоро беше поканен в един дом чието богатство се дължеше на преуспяваща търговия. Той усети нов повей. Мисълта, че е богоизбран, го подтикна към мисълта да обедини религиозните си заложби с успешния бизнес. Бизнесът се свеждаше до поддържане на заложна къща, преуспяваща по размах и печалба.

След запознаването с работата, той откри, че източник на изключителните печалби е безпрепятственото приемане на всякакви стоки, без строго документиране от къде идват.

Спомни си първите първите мигове, когато беше потресен от всичко това. Размислите върху тези неща доведоха до много молитва.

Бизнесът бе стабилен, с дълбоки корени, а печалбите бяха получавани от заблудени души. Къде беше границата?

Често си казваше: „Всевишния знае колко далече се намира моята душа от всичко това. Той разбира, че гледам на парите като средство да обработвам градината му“.

Метафори от подобен вид не липсваха в мислите му. Имаше и особени духовни преживявания, които го убеждаваха да запази работата си, като богоугодно дело.

Блясъкът на богатството се беше разкрил пред него, а потръпването стана някъде дълбоко в него. На него никога не му бе идвало на ум, че търговията има нещо общо със спасението на душите. И стана така, че той започна да води двойнствен живот. Бе убеден, че религиозната му дейност не бе несъвместима с поетата работа.

И сега, когато гледаше към миналото имаше същите доводи. Изминалите години ги бяха превърнали в плътна маса, претъпила нравствената чувствителност. Нещо повече. Сега, когато егоизмът се бе изострил, ала загубил вкуса си към наслада, душата му се изпълваше все повече със вяра, че прави всичко в името на Бога и е безразличен към собственото си облагодетелстване.

И все пак, ако можеше отново да се върне в младежката си нищета ….О, тогава би избрал да стане мисионер. Това за него беше истинското му призвание.

Вероятно има лицемери, които съвсем съзнателно парадират с вяра и чувство на преданост, за да заблудят света, но той не беше такъв. Той просто беше човек, чийто желания са по-силни от теоретичните му възгледи. Въпреки че с течение на времето беше съчетавал осъществяването на желанията си с възгледите си.

Благото, което би могъл да допринесе в името на Бога, през целия му живот, бе онзи маяк, давал насока на действията му. Че кой би могъл по-добре от него да използва парите и властта, която беше получил, от самия него? Кой може да се мери с него във възхвала за Божията воля? За него Божията воля беше нещо съвсем различно от неговата праведност. Тя налагаше да се разпознават враговете на Бога и да се използват само като оръжия на Божието дело или да се обезсилят, чрез лишаване от пари и влияние. Освен това, изгодно вложените пари в търговията, стават истински значими, когато се управляват от ръката на божи служител.

Всъщност подобни мисли не са по-малко свойствени за набожен човек, отколкото силните думи, прикриващи користни стремежи. Ако човек уповава на нещо друго, а не на собствената си алчност, неизбежно има съвест и ориентир, към който в общи линии се придържа. Този ориентир за него се свеждаше до служба на Божията воля: „Аз съм грешен и нищожен ….. само оръдие за употреба ,,,,. но нека бъда употребен“. Такъв беше калъпа, в който бе вкарал огромното си желание, да бъде значим и овластен.

А сега дойде мигът, когато възникна опасност този калъп да бъде напълно счупен и захвърлен.

Какво ли би станало ако с деянията, с които се бе примирил, за  да стане „по-силно оръдие“ на Бога, станеха повод да помръкне Божията слава? Ако това бе станало, той ще бъде изгонен от храма, като човек със съмнителни пожертвувания.

Не го познала

септември 3rd, 2014

imagesТова е невероятно. Абсолютно непознати, които нямат семейни връзки, толкова много си приличат сякаш са близнаци.
В историята е имало не малко такива случаи. Макар че са сходни имат някои разлики.
Очевидец на феномена копие на човек, може да срещне или своя собствен images1двойник или копие на добре познат на него човек.
Подобен случай имал и Марк Твен, когато пътувал в Канада.
Веднъж той бил в Монреал, където в негова чест домакин устроил прием.
images2На този прием писателят видял една от своите стари познати, с която не се е срещал най-малко 20 години.
Тя се намирала близо до Твен в компания с другите поканени гости, разменяйки с тях по някоя незначителна фраза.
За изненада на Марк Твен, тя не само не дошла до него за да се видят, но дори не му кимнала глава, за да го поздрави….

Стари рецепти за домакини

септември 3rd, 2014

imagesНашите баби не са имали толкова много възможности и удобства за пране, почистване, премахване на петна и други домакински задължения. Но, въпреки това, те са се справяли с всички грижи не по-лошо от съвременните домакини разполагащи с арсенал от домакински уреди и почистващи средства. Много тайни и стари рецепти могат да бъдат полезни и в наше време.
Как да си направим обувките водоустойчиви?
Подгответе за това специална смес. Тя се прави по следния начин. Разстопи на огън 1 фунт (1 фунт = 409,5 грама) сапун и половин килограм смола. Докато не е напълно изстинала сместа, сложете малко от нея на четка и намажете обувките си. За да се придаде блясък на обувките, натъркайте ги равномерно с четка потопена във восък и терпентин, оцветени със сажди. От такава обработка, кожата става много здрава.
Средство за почистване на вълнени дрехи.
За да станат чисти вълнените дрехи, се вари 36,24 грама обикновен тютюн в 6 фунта вода. С получената гореща отвара се намокря твърда четка. С нея се почистват внимателно във всички посоки вълнените дрехи, независимо от цвета. Когато плата попие течността, се потупват леко, за да се пооцеди водата и се окачват да съхнат.
Как да лакираме мебели?
В пръстен съд над умерен огън нагряваме 12,8 грама корен алкани с 5-6 пълни лъжици ленено масло. Не допускайки сместа да заври. С охладената течност намокряме тънък мек парцал и намазваме мебели. След 24 часа, се трие леко върху намазаните части, които придобиват гланц.