За всекиго по нещо

Маргарита имаше две пораснали вече дъщери, но колко много се различаваха една от друга.

Антоанета бе кротка, изпълнителна и непротиворечаща на майчините си повели и наредби, но Гергана не се съгласяваше със всяко нещо, в повечето случаи настояваше на своето.

Дали това бе опърничавост или отстояване на мнение, вие сами решете, след като ви разкажа следния случай.

Двете момичета учеха в гимназията, когато Гергана настоя да си купи обувки за 120 лева.

За Маргарита това бе недопустимо и тя реагира остро:

– Това е пълна лудост! Нима е необходимо да се дават толкова много пари за един чифт обувки?

„Толкова е своеволна, – помисли си Маргарита. – До къде ще доведе всичко това? Тя не се подчинява на никакви правила и норми!“

– Мамо, тази инвестиция напълно си заслужава, – започна да я уверява Гергана. – Въпросът не е в парите. Кожата на тези обувки е издържлива на влага и слънце. Подметките се огъват, сякаш са направени само за теб …..

Гергана надделя и Маргарита купи тези обувки.

Мина известно време и дъщерята прехвърли „скъпите“ обувки на майка си.

Те като че ли не се износваха и станаха любимите и най-често носени от Маргарита.

Един ден майката на двете оформили семейства дъщери си каза:

– Май има какво да науча от Гергана за качествено пазаруване?

На Марта не ѝ оставаше много. Тя лежеше безпомощно в леглото и премисляше минали събития.

– Ех, мислех си, че една добра жена никога не мисли за себе си – и тежко въздъхна. – Постоянно трябваше да правя нещо за някой друг, а моите нужди оставаха най-накрая, ако останеше изобщо време за тях.

До нея обикновено седеше най-малката ѝ дъщеря Ели, която слушаше оплакванията ѝ.

– Какъв живот изживях? – питаше се Марта. – Грижех се за мъжа си, момчетата и момичетата в семейството.

– Ти си правела всичко необходимо, според силите си, за да бъдеш една добра майка и съпруга, – опитваше се да я успокои Ели.

– Да, правех това, но то не беше добро, – говореше съвсем тихо Марта. – Не ви помогнах да станете по-самостоятелни, а обсебвах и вършех нещата, които сами трябваше да правите. Така ви причиних голяма злина.

В спомените на Марта изплува разгневения ѝ мъж, който току що бе научил от лекаря, че жена му е неизлечимо болна.

– Нямаш право да умираш, – задавено говореше той, – Чу ли ме? Какво ще правя аз без теб?

Бе добър човек, но бе свикнал всичко жена му да върши. Не знаеше къде са съдовете, чиниите и чашите, за да ги сложи на масата. Никога не бе се включвал в чистене след ядене или миене на съдове. За него това не бе негово задължение.

– Наблюдавам как братята ти се отнасят със съпругите си – Марта погледна тъжно Ели – и това, което виждам, съвсем не ме радва. Чакат всичко наготово и не им помагат в нищо. И за това съм виновна аз, така съм ги научила.

– Не се упреквай, те си са такива, – студено каза Ели.

– Всичко давах за вас, а себе си пренебрегвах, – редеше на глас тъжните си мисли Марта. – Мислех си, че ако не вземам нищо за себе си на този свят, ще го имам в изобилие в отвъдния, но това е пълна глупост. Бог е отредил да се радваме на живота, а не да се превръщаме в жертви на околните.

Ели гледаше майка си и недоумяваше, от къде ѝ идваха тези мисли в главата? За нея тя бе свита, скромна, отдаваща предимство на другите.

Марта се опита да се надигне от възглавницата, но не успя. За това съвсем тихо промълви:

– Ели ……, – гласът ѝ звучеше глухо.

Дъщеря ѝ се наведе над нея, за да я чуе по-добре.

– ……обещай ми, че няма да последваш моя пример. Моля те не прави като мен …… Радвай се на живота, който Господ ти е дал …….

Ана бе осакатена от тежък артрит, а бе толкова млада.

Тя не можеше да ходи и разчиташе други да се грижат за нейните нужди.

При нея често идваше Мая, която бе обезкуражена от своето служение в църквата.

Тя постоянно се оплакваше:

– Не успявам да свърша нещата, както трябва. Все нещо бъркам. А и като те гледам теб, колко си спокойна…. Защо Бог допуска толкова трудни моменти в живота ни?

Ана се засмя и каза:

– Бог не е обещал, че пътеките ни ще са осеяни с цветя. Вместо това Той ни дава благодат в изпитанията, помощ, съчувствие и безкрайна любов.

Тя знаеше от опит, че страданията често се случват, но Бог няма да изостави тези, които обича.

– Ох, де да имах твоя оптимизъм, – въздъхна Мая.

– Бог върви неотклонно с теб, – опита се да я окуражи Ана. – Не се страхувай. Не се обезсърчавай.

Всеки от нас може да изпита трудности в живота си, но имаме Божия Дух, Който ни утешава, ръководи и насърчава. Той никога няма да ни изостави.

Рени и Спас седнаха един срещу друг на фотьойлите в притихналата вечер.

Тя наведе глава, криейки сълзите си. Не желаеше да изглежда слаба в очите на мъжа си и не само в неговите.

Рени се чувстваше като акробат, който е полетял високо над земята, без да има обезопасителна мрежа под себе си.

Насред обзелия ужас тя чу тих и нежен глас:

– Рени, не се страхувай, под тебе има мрежа.

– Каква мрежа? – попита объркано тя.

– Това е Евангелието, – уточни Гласът. – Исус Христос умря за теб. Ти си много обичана, за това можеш да си позволиш да бъдеш слаба. Не е нужно да доказваш нищо повече.

Илюзиите на Рени за добър и любящ християнин се срутиха за миг в нея.

Тя искаше да се промени, но трябваше доста да се порови под това, което се криеше под повърхността на живота ѝ.

Нужно бе да се раздели с желанието да се отбранява, критикарския дух, стремежа да бъде винаги права и да се пребори със страховете си, че е уязвима и слаба, търсейки хорското одобрение.

Да признае своите грешки и слабости за Рени бе убийствено.

Понякога е необходимо да се изправим пред неща, които трябва да умъртвим в нас. Това е единствения начин да ходим в свободата истината и любовта на Христос.

Пена и Славена плетяха на пейката и коментираха „злободневни“ проблеми.

– Виж, Пено, навсякъде около нас виждам разбити сърца, разрушени семейства и отнети надежди.

– Да не говорим за обърканите умове, разстроените емоции и физически отпадналите тела, – добави Пена с въздишка.

– Какво според теб се е объркало? – попита загрижено Славена.

– Причината ще да е в основата върху, която градят хората живота си. Тя е погрешна, – отговори Пена.

– И коя е стабилната основа, която би издържала на кризите и натиска? – Славена впери любопитен поглед в Пена.

– Тази основа е Исус Христос.

– От къде си толкова сигурна? – наклони глава на една страна Славена.

– Исус Христос никога не се променя, – започна да изброява Пена, като свиваше пръстите на лявата си ръка. – Той никога няма да те остави, нито ще те изостави. Освен това нищо не може да ни отдели от Неговата любов.

– И сега какво? – Славена наостри уши.

– Ти и всеки друг ще бъдете подготвени за бурите в ежедневието си, ако сте изградили основата на живота си на Исус Христос. Защото никой не може да положи друга основа, освен вече положената, която е Той.