За всекиго по нещо

Бог се замислил, от коя част  на мъжа да създаде жената. И накрая решил:

- Няма да я създам от главата, за да не бъде много високомерна, нито от окото, за да не е прекалено любопитна. И ухото не става, ще започне много да подслушва. Ако е от устата ще говори твърде много. Не бива да е и от сърцето, за да не бъде много ревнива, нито от ръката, за да не бъде много алчна. Нека да не е от краката, защото много ще скита. По-добре да я направя от някоя скрита част на тялото, за да е смирена.

Но явно Божието творение нещо се е объркало, защото всички обвиняват жената, за това, което е искал да избегне Творецът, като лакомия, склоност да подслушва, леност, ……  За повечето, жената е ревнива, заядлива и бъбрива.

Хубавото е, че Бог не я е изоставил и ако тя Го слуша, се уподобява на Него.

Целият този ужас беше непоносим от самото начало. Зачестяващите отсъствия, неясните и подробни извинения, а накрая мъката, конфликтите, самоуниженията и обещанията.

За повечето случаи знаеше, че са безобидни флиртове. Той копнееше за ласкателства, възхищение и признание. В други случаи обаче, отношенията ставаха сериозни и най-често завършваха със секс.

Напоследък тя все по-малко се измъчваше заради тези изневери. По-скори изпитваше отекчение и досада. Отнасяше се с търпение към подбудите му, но не можеше вече да понася последиците. Най-вече изпитваше досада от обещанията, които следваха, че това няма да се случи повече, че се е промени, че истински се разкайва, че ще бъде верен и ще сложи край на авантюрите си.

Тези обещания изобщо не я трогваха, но беше непоносимо да ги слуша.

Първоначалния шок и унижението, когато разбра за изневерите му, бяха отстъпили пред тоталното безразличие. Нищо друго не оставаше освен да го напусне, но все още не й се искаше, надяваше, че нещата ще се променят.

Въпреки всичко тя още го обичаше. Децата и семейството, за което беше копняла …. не можеше така леко да отхвърли. Бе готова на всичко за да съхрани и малкото, което бе останало.

Те все още бяха заедно, при това за околните изглеждаха щастливо семейство. Не й се искаше да обрече децата си на нещастно детство и разведени родители.

Но никак не и беше лесно, по-скоро й беше ужасно трудно. И понеже личният и семейният живот бяха всичко за нея, нямаше къде да скрие и зарови болката. Не споделяше с никого, а това продължававаше да я мъчи, като ужастна рана, която отказваше да зарастне.

И все пак тя успяваше донякъде да се справи с това …..

Разговаряха вече час. Тя беше мила жена с посребрени коси и разбираща усмивка. Той се опираше на бастуна си и от време на време пристъпваше леко в страни.

Жената работеше в училище с необикновенна група от деца. Всяко от тях беше загубило родителите си твърде рано.

- Мисля, – казваше мъжът, – че работата ви с тези деца е много важна. Аз също загубих един от родителите си, когато бях много малък.

Мъжът намести очилата си, прехапа устни, по носа му потекоха издайнически сълзи и със задавен глас продължи:

-  Изгубих майка си, когато бях много малък. ….. Това беше голям удар за мен. Искаше ми се и аз да бъда в такава групичка като вашата, където да мога да споделя мъката си …..Щях да се запиша непременно в групата ви, защото …. – гласът му секна, – защото се чувствах толкова самотен.

- Но майка ви е починала преди шейсет години, – жената го погледна изненадано. – Нима още страдате за това?

- И още как, -  мъжът направи нещо подобно на усмивка и наведе глава.

През следващата година в живота на Тони настъпи благодат. Той беше останал само с брат си и баща си, майка му беше починала преди 9 години.

В дома им дойде Ева, албанска емигрантка, малко грозновата с къдрава, тъмна коса и енергия за двама. Тя излъчваше топлина, която разсейваше мрачната атмосфера, която беше създал баща му.

Говореше, когато баща му мълчеше, а вечер на двамата с брат му пееше песни. Тони чувстваше утеха от разливашия се мелодичен глас.

Ева имаше силен характер.

Когато Тони с брат си лягаше вечер , тя идваше завиваше и ги целуваше. Всяко от децата очакваше с нетърпение тази целувка, като кутре млякото си.

Мащеха ли? Не! Тони отново беше намерил своята майка.

Изумителното оформление на фасадата привлича вниманието и говори  за това, което се намира вътре.
През следвоенните години сградата е изоставена. През този период временно музейната колекция се е съхранявала в Кралската консерватория. Музеят бил от ремонтиран и експонатите били върнати през 2000 г.
Всеки от петте етажа, освен последният, на който е разположен ресторант и площадка, от която се разкрива прекрасен изглед към столицата на Белгия, е посветен на определена тема: струнни, клавишни, за оркестър и етнически антики. В сутерена са разположени музикални автомати и кутии. Представени са практически всички епохи от всички части на света.
Звукът на всеки един от експонатите може да се чуе с помощта на безжични слушалки с аудио гид. Екскурзовод не е необходим, ако използвате помощта на аудио гид включена в цената на билета. Изложението позволява да се запознаете с вътрешната структура на всеки инструмент.
В магазина на музея има богат избор на музикална литература на различни европейски езици, класически и модерни записи и, разбира се, много сувенири.
След посещението си в Брюксел, много туристи казват, че музея на музикални инструменти е едно от най-интересните места в града. Тук с удоволствие прекарват не само ценители и любители на музиката, но и хора далеч от нея. Експонатите са показани така, че за децата не са по-малко интересни, отколкото за възрастните.

Напълно нелогично, но този мост е включен в списъка на най-големите тунели в света.
Той съединява две скандинавски страни Дания и Норвегия.
Тук няма никаква грешка. От 12 километровата му дължина 4050 метра е под земята.
До такова необикновено решение са стигнали архитектите на Йоресундския мост поради следната причина. На това място минава глисада на самолети, излитащи за летище Копенхаген и тя не бива да се прегражда.
Корабите, преминаващи през пролива Йоресунд, също се нуждаят от пространство за успешна навигация.

Британската художничка Беки Ридсдел се интересува от  различни видове изкуства и занаяти. В последно време тя се е заинтересувала от керамиката и всичко свързано с нея. Така се е появила и новата й серия от изделия.
Беки Ридсдел не просто изработва керамика, а буквално й прави дисекция.
За да направите това, използва реални хирургически инструменти: скоби, скалпели, игли и други неща.
Историята за производството на костен порцелан идва далеч назад от миналото.
Майсторката ни показва какво се крие под гланцовата повърхност с рисунки.
Тя използва чаши, чинии и кани от костен порцелан, за да открие на зрителя вътрешен свят на тези изделия.