Можеш и на облаците да ме пренесеш

юли 19th, 2017

images- Господи, помогни ми, – шепнеше Ана.

Тя получи рано сутринта SMS от дъщеря си Мария: „Мамо, нещата са зле, ела“.

След това тя много пъти опитва да се свърже с детето си, но така и не успя. Започнаха да се въртят страшни картини в главата на Ана.

– Какво ли се е случило с Мария? Трябва да отида, но от къде да взема пари на заем? А и началникът ми дали ще ме пусне?

Почти всичките си пари тя изпращаше на дъщеря си, за да не гладува. Мъжът ѝ бе добър и чувствителен човек, за това Ана не пожела да му каже.

– Ако му кажа, – простена жената, – може и инфаркт да получи. – Господи, запази Мария, – шепнеше в маршрутката отчаяната майка, – прости ми, Боже, че дълго време не съм ходила на църква. Приятелките ми се присмиват и аз се притеснявах. Господи, аз съм грешната, мен накажи, но пощади дъщеря ми.

Колата пристигна и Ана слезе. В канцеларията завари колежките си, начервени и гримирани, да клюкарстват за шефа си. Те бяха още неомъжени, но често прехвърляха работата си на Ана, а тя не можеше да отказва, нали си беше „добричка“. За това понякога оставаше до късно, да свърши работата и на другите.

– Момичета, – обърна се Ана към хихикащите служителки,  заемете ми малко пари, трябва спешно да отида до дъщеря си, нещата не са добре при нея.

– Ако имах пари, щях да отида на околосветско пътешествие, – каза надменно едно от момичетата.

– Аз нямам пари, – отряза я друга, – Нищо няма да се случи на златната ти дъщеричка. Остави я, нека бъде малко по-самостоятелна, няма цял живот да вървиш след нея. На 17 години напуснах дома си и започнах да работя. Не трябва да я глезиш толкова.

Ана едва сдържаше сълзите си.

– А дали ще те пусне шефът? – засмя се трета.

Ана плахо почука на вратата на началника си. Той беше побелял мъж в пред пенсионна възраст. Предпочиташе повечето спешни въпроси да разрешава с Ана, а младите не ги допускаше до нещо по-сериозно.

Манолов бавно вдигна глава:

– Добре направихте, че дойдохте, – каза той на Ана, – трябва да се направи отчет. Вземете тези папки и се постарайте бързо да го изготвите, чакам комисия от столицата.

– Господин Манолов, моля ви да ми дадете малко отпуск, да отида до дъщеря си, вие знаете тя учи в София. Ще ви помоля и за малко аванс, за билетите… – каза бързо Ана.

– Какво говорите, – скочи Манолов. – Началството идва при нас, а вие…. Всички имаме деца.

– Може някое от момичетата да направи отчета, колко пъти съм им помагала, – Ана опита отново да смекчи сърцето на шефа си.

– Те имат друга работа, – отряза я Манолов. – Отивайте да правите отчета и да не забравите папките.

Ана бе като полята с ледена вода. Взе папките и излезе от кабинета на шефа си. Младите момичета с правеха, че усилено работят, като тракаха по клавишите нещо.

Ана седна на стола, отвори едната от папките на бюрото си, но нищо не можа да прочете от нея.

Извади от джоба си снимката на дъщеря си, сложи я пред себе си и се помоли отново:

„Боже, направи някакво малко чудо. За Теб това е нищо. Можеш и на облаците да ме пренесеш в София“.

Тя седеше и гледаше образа на дъщеря си.

Изведнъж облаците зад прозореца се разсеяха и прашната стая бе осветена от слънцето.

Вратата на кабинета се отвори. На прага стоеше Манолов смутен.

– Такива ми ти работи, Ана, – започна той. – простете на стария глупак. Началството звънна, плановете им се изменили. Докладите трябва бързо да се занесат в София. Поръчах ви вече и билети, ще тръгнете след половин час с автобуса. Ето ви документите и командировъчните.

Шефът се скри за тапицираната врата, а Ана затвори очи и благодари на Бога.

Когато стигна в София, тя предаде документите и се отправи към квартирата на дъщеря си. Когато Мария я видя, замря от изненада:

– Мамо, ти тук? – и се хвърли на шията на майка си. – Радвам се да те видя. При мен нещата се оправиха. Сега съм добре.

– О, не се съмнявам в това, – засмя се щастлива Ана.

Ако искате да сте добри, отворете очите си

юли 19th, 2017

imagesДобротата винаги почва с очите – начинът, по който гледаме света и до колко виждаме нуждите на другите хора.

Добрият самарянин видя състоянието на мъжа и сърцето му се изпълни със съжаление. Обърнете внимание, казва се, че той видя. Това е отправната точка.

Ако искаш да станеш добър, трябва да промениш начина, по който гледаш на света. Трябва да станеш по-чувствителен за нуждите на другите около теб.

Бързането е смърт за добротата. Когато се учиш да бъдеш добър човек, нещата се забавят. Ако нещо ви разсейва, ви е нужно време, за да бъдете мил.

Ако ви се налага да обиколите една страна, може да го направите със самолет, но така няма почти нищо да видите от нея. Вземете влак или кола, така ще имате възможност да забележите повече неща. Но ако желаете да откриете, колкото се може повече в едно пътешествие, тогава ходете пеша.

По-бавно се придвижваш, повече неща виждаш.

„Никой да не търси своята лична полза, но всеки ползата на другиго“.

Първата стъпка към доброта е да помолим Бог да ни даде духовен радар да бъде нащрек за хората около нас, които имат емоционални, духовни и физически нужди.

Може би сте се родили с този дар и автоматично усещате нуждите на хората около вас. Това не означава, е сте по-духовен от другите. Вие сте просто жичката, чрез която Бог проявява своята милост.

Човекът, който сади егоизъм, без да обръща внимание на нуждите на други – пренебрегват Бога и реколтата му са плевели.

Не винаги е лесно да се видят нуждите на други хора, особено когато имаме свои грижи и не сме достатъчно чувствителни към околните, но това не бива да ни обезсърчава. Просто трябва да се освободим от всичко, което ни пречи, за да виждаме по-ясно нещата.

Как не трябва да се спасяват животните

юли 19th, 2017

93434В една ферма в град Иден Вали в щата Минесота се отглеждали норки. В бъдеще тези мили пухкави животни ги очаквала тъжна съдба. Те се изпращали в кожарската фабрика.

Неизвестни борци за правата на животните решили „да ги спасят“ от подобна участ. Няколко човека проникнали във фермата, съборили оградите и пуснали норките на свобода.

От фермата избягали от 35 000 до 45 000 норки. Но животът им не се запазил. Започвайки издирване собствениците заедно с полицаи намерили много умрели животни.

Експертите обясняват, че акцията от самото начало е била обречена на провал, защото животните никога не са живели на свобода, нямали навици необходими да живеят в дивата природа.

В дадения случай норките не могли да загинат от глад или атака от хищници. Повечето от тях не понесли горещината. А тези от тях, които успели да се сдобият с храна, причинили щети на близките ферми. Там били убити много пилета.

– Нима защитниците на животни не съжаляват пилетата, – коментирал ситуацията шефа на полицията. – Тези, които наистина протестират против развъждането на животни с търговска цел, трябва да насочат енергията си за изменение на законодателството, допускащо подобен бизнес.

Робот пише стихове на пясъка

юли 19th, 2017

poet_on_the_shore760Дизайнерът и програмистът Юси Лю е създала робот, който пише стихове на брега, изхождайки от личното си възприятие на видяното и чутото около него.

Poet on the shore – „Поет на брега“, така се нарича роботът на Лю.

Той е част от дисертацията на Юси, която тя е написала за Единбурския университет.

Poet on the shore е снабден с изкуствен интелект и е абсолютно самостоятелен. Не е нужно в работата му да се намесва човек. Роботът ще бъде приятна изненада за влюбените, разхождащи се по брега.

Роботът романтик се придвижва по плажа, изучава околния свят с помощта на няколко сензора, намира закономерности и взаимовръзки, и пише различни стихове, изхождайки от своите асоциации.

Poet on the shore слуша шума на морето, вика на чайките, плясъка на вълните, които се удрят в брега ….. просто се наслаждава на живота и пише стихове.

Според Юси Лю, в нашия свят има прекалено много роботи, но Poet on the shore  е особен. Това не е бездушна машина. Той всичко чувства и разбира. Може да твори и има духовна стойност.

Загадка

юли 19th, 2017

1500486712-226066-1037274Рожденият ден на Мелани е на 28 декември, но винаги го отбелязват през лятото.

Защо?

А сега да видим дали ще се досетите?

Помислете добре, къде през декември е лято?!

За нетърпеливите и тези, които не искат да се затрудняват предлагам……

Отговор:

Мелани живее в Австралия и тъй като Австралия се намира в южното полукълбо, декември там е летен месец.

Най-важните глаголи

юли 19th, 2017

woman1Кои са те?

Приемайте!

Всеки от нас има вещи или хора, от които силно се раздразва. Постарайте се да ги приемете изцяло и не се опитвайте да ги промените.

Тогава вашите страдания ще останат в миналото.

Давайте!

По-малко искайте, а повече давайте на хората. Това може да бъде грижа, помощ, знание и внимание все хубави думи.

И не чакайте награда за това.

Благодарете!

За хората и всичко около вас.

И ще почувствате ефекта на благодарността върху себе си.

Избавете се!

От обиди и гняв, от обвинения и всичко негативно във вашите мисли.

Именно в тях може би е причината за страданията и неприятностите ви.

Прощавайте!

Простете на всички, дори и на най-ужасните. И болката ви ще отмине с времето.

Радвайте се!

Усмихвайте се винаги, независимо на колко години сте.

Вършете всичко с усмивка и музика.

Чрез всички тези глаголи вие проявявате любов към хората.

Те са вълшебни глаголи, без които не можете да живеете в мир и разбирателство.

Ценното време на старите хора

юли 19th, 2017

imagesВ приемната на лекарят имаше много хора. Един възрастен господин стана и отиде при администраторката.

– Госпожо, – вежливо каза той, – имах назначен час за 10 часа тази сутрин, а вече е единадесет. Не мога повече да чакам. Моля запишете ме за друг ден.

Една жена, която чакаше на опашката, се наведе към съседката си и прошепна:

– Той е най-малко на осемдесет години. Какви могат да бъдат спешните му работи, че няма време да изчака?

Мъжът чу думите на жената, обърна се, поклони ѝ се и отговори:

– Аз съм на осемдесет и шест години, госпожо. Именно по тази причина не мога да си позволя да губя нито една минута от ценното си време.