Не можа да се примири с препятствието

октомври 17th, 2021

Валеше и не спираше. Лошото време често предлага не особено приятни сюрпризи.

Тези дъждовете предизвикаха свлачища и на места пътищата бяха препречени от паднали дървета и камъни.

Мирослав седеше зад волана на колата си. Караше много внимателно заради дъждът. Водната пелена блокираше всякаква видимост.

Изведнъж Мирослав наби спирачките.

– Какво е това? – извика той.

Изневиделица пред него се появи голям камък. Той не се двоуми. Бързо слезе от колата и с ръце се опита да изтласка камъка настрани.

Дъждът не преставаше и обилно обливаше Мирослав. Той целият подгизна.

– Много е тежък, – каза си той.

Няколкото поредни опитите на Мирослав да премести камъка, останаха безуспешни.

– Не, така няма да стане. Имам по-добра идея.

Той отиде до колата и извади въже от багажника си. Стегна го около упорития камък и седна отново зад волана.

Моторът на колата затрещя. Гумите буксуваха, но Мирослав не се отказваше и натискаше още по-силно газта.

Най-накрая успя да придвижи камъка на няколко сантиметра. Попадна на по-твърд терен и го закара в тревата край пътя.

– Най-после. Вече си мислех, че няма да се справя.

Мирослав с облекчение въздъхна и се усмихна. Той събра и по-малките паднали камъчета по пътя и ги хвърли в близкото дере.

Това е пример за човек, който не стои настрана от проблемите, а се хваща здраво, за да ги разреши.

В живота на всеки от нас се случват големи и малки неприятности. Те са като този голям камък, който се бе изпречил на пътя на Мирослав.

Готови ли сте не само да се преборите с тях, но да помогнете и на други застрашени от това, което ви е застигнало?

Страшното заболяване

октомври 16th, 2021

У семейство Петрови положението бе мъчително. Причина за това състояние бе неспокойната им три годишна дъщеря Ина.

Този малък ангел се събуждаше в три часа през нощта и тероризираше родителите си по всякакъв начин.

Ина обичаше да подскача върху леглото си и да крещи от удоволствие. Това бе прекрасен батут за малката, но за родителите ѝ бе същинско шоу на ужасите.

Бащата Симеон и майката Стела се редуваха да занимават малката си дъщеричка до сутринта, когато Ина се укротяваше и заспиваше.

Двамата уморени родители изпиваха сутрешното си кафето без да осъзнават какво правят. Стела се държеше, но Симеон бе в окаяно състояние.

Тази сутрин той се обади по телефона и поръча сладолед на Макдоналдс от закусвалня за бързо хранене. От там му отговориха:

– Тук нямаме такъв.

Явно бе дал поръчката си на грешно място. Друго не му оставаше освен да изпие сутрешното си кафе.

Паметта му правеше засечки през целия ден.

Вечерта Симеон отиде на църква. Забеляза, че е забравил имената на много хора, но тук го спаси християнската традиция, при която към мъжете да се обръщат с „брат“, а към „жените“ със „сестра“.

Така поне хората нямаше да забележат, че е забравил имената им, а щеше да мине и за по-духовен.

За обръщението към децата бе къде по-лесно:

– Здравей приятелю!

Симеон си каза:

– Навярно съм се разболял от нещо ужасно, което засяга паметта ми.

Това го притесни само за момента.

Друг смайващ симптом, който проявяваше, но самият той не осъзнаваше бе, че започна като баща си да разказва анекдоти и то доста пикантни.

За жалост околните не бяха пощадени от тях, просто не им провървя.

Страшно заболяване бе споходило Симеон, а докога щеше да трае никой не знаеше. Навярно само паметта му бе притеснена от това.

Защо Го четеш всеки ден

октомври 15th, 2021

Съучениците на Тома постоянно му се присмиваха. Особено видеха ли го да разтваря малкото Евангелче и да чете, подигравките им не стихваха.

– От това можеш само да оглупееш.

– Ако обичаш да четеш толкова, вземи някой дебел учебник, поне ще научиш нещо свястно.

– Защо четеш Евангелието всеки ден, нима си забравил какво се случва по-нататък?

Тома ги поглеждаше, усмихваше им се и кротко им отговаряше:

– Колкото и пъти да препрочитам тази Книга – и той я издигаше малко пред себе си – всеки път откривам нещо ново, което не съм забелязал преди.

– Ти как четеш, през ред ли, та не забелязваш някои неща?

– Евангелието е като неизчерпаем кладенец с жива вода, – гласът на Тома звучеше ведро. – Освен това една и съща история или изрази в Нея ми разкриват напълно различни хоризонти.

– Ако толкова пъти бях чел това книжле, досега да съм го научил наизуст и да съм го захвърлил нейде.

– Човек трябва не само да чете Евангелието, а и да го изпълнява, – наблегна Тома.

Мнозина махах с ръка и го отминаваха, но имаше деца, които се заинтересуваха от Книгата и пожелаха да я четат.

Вечното повторение

октомври 14th, 2021

В този дом живееха добре. Всичко бе изобилно, но все се намираше нещо да развали взаимоотношенията в семейството.

Веднъж им дойде на гости свещеникът от местната църква.

Масата бе сложена. Какво ли нямаше на нея. Храната бе разнообразна и в големи количества.

Всички се наредиха около масата и погледнаха свещеника, очаквайки той да се помоли преди да започнат да се хранят, но той каза:

– Редно е главата на семейството да се моли на масата.

Настъпи тишина, защото в семейството отдавна никой не се бе молил.

Бащата прочисти гърлото си и обясни смутено:

– Вижте, ние не се молим, защото в молитвата преди хранене винаги се повтаря едно и също. Това вечно повторение всеки ден, всяка година, изобщо не помага, за това престанахме да се молим.

Свещеникът го изгледа смаян.

Тогава се обади най-малкото от децата:

– Татко, трябва ли да идвам тогава всяка сутрин при теб и да ти казвам „Добро утро“?

Бащата се изчерви. След това наведи глава и започна да благодари на Бога за изобилието, което имаше на трапезата си.

Без молитва, всеки от нас духовно умира. Тя очиства душата ни от греховните навици и страсти.

Молитвата е израз на желанието да се променим към добро. Тя разкрива твърдото ни намерение да се откажем от греха и да живеем според Божията правда.

През чии очи

октомври 13th, 2021

Надигаха се тъмни облаци. Съвсем малко петно светлееше на небето.

Захари бе отчаян. Отново не го бяха приели в групата, където най-много му се искаше да бъде.

– ….. Какво искат? Да приличам на тях? А ако не мога? …

Борис минаваше наблизо и чу монолога на Захари. Той се усмихна и добави:

– Старай се да не гледаш на себе си през очите на другите. Това е опасно.

– Защо? Какво може да ми причини?

– Първо, – засмя се Борис, – трудно можеш напълно да разбереш какво мислят хората за теб.

– За мен това е важно, – бързо реагира Захари.

– Да вероятно, но мнението на другите се променя според духовното им, емоционално и физическо състояние. В старанието си да им харесаш правиш глупости, с които не си съгласен.

– О, – болката на Захари се усети в гласа му, – през кои очи да гледам тогава?

– Най-естествено е да гледаш през Божите очи. Те са върху теб за добро. Господ те обича безусловно. Отпусни се в присъствието Му и ще почувстваш мир в сърцето си.

– А как да отговоря на любовта му? – очите на Захари засияха.

– Като Му се покланяш с дух и истина, – посъветва го Борис.