Денят бе хубав и приятен, но не и за Стилян. Безпокойство гнетеше душата му. На всяка крачка пред него изникваха проблеми.
Приятелят му Краси забеляза отчаянието му. Той разбра, че на Стилян съвсем не му е добре, не толкова физически, колкото психически.
– Знам кой те притеснява, – Краси тупна по рамото приятелят си.
– Кой? – равнодушно попита Стилян.
– Клеветникът и противникът на всеки човек на земята, – отговори бързо Краси.
– Аха, – повдигна рамене безразлично Стилян.
– Защо не си смениш ролята с него? – попита го предизвикателно Краси.
– И какво трябва да направя? – съвсем вяло попита Стилян.
– Започни да извършваш различни дейности. Разнообрази се! Направи го нещастен!
Стилян стоеше навел глава, сякаш нищо не му бе казано.
– Вътре в себе си имаш сила, която може да разрушиш делата му. Тази сила изцелява и освобождава пленниците от оковите и ги пуска на свобода.
Стилян се оживи и погледна по-ведро приятелят си.
– Представи си, – започна още по-въодушевено Краси, – часовникът звъни сутринта. Врагът ти нашепва:“О, този нарушител на спокойствието, отново е на крак!“ Вместо да го слушаш дай му да се разбере. Разкърши се! Усмихни се! И си кажи: „Какъв прекрасен ден започва!“
– Нима ще ме остави тогава намира?
– Ти го направи! А той ще се търкаля на пода, ще скубе косите си и отчаяно ще крещи: „Не може да бъде! Това не е истина! И този го изтървах“.
Краси се разсмя.
– Постави живота в съгласие със Словото и Божията воля, – вдъхновено продължи Краси. – Нека помазанието на Исус тече през теб и тогава не само дявола, но и целия ад ще трепери. И ти никога няма да бъдеш вече същия.
