За всекиго по нещо

- Учителю, помогни ми, моля те. Понякога се чувствам толкова зле, сякаш всички са се отдръпнали от мен. В душата ми е пусто. Мозъкът ми се натоварва с прекалено много проблеми. Кажи ми, какво да правя?

- Постарай се да не се разсмееш!

- ???!!!

- Ще изпортиш цялото представление!

Мъдро нали? Точно попадение! Не мислите ли, че трябва да го прилагаме по-често?

…. И всички неуредици се разтварят в пространството от само себе си! Разтърсващ действен метод!

Двамата полски лекаря Евгениуш Лазовский и Станислав Матулевич по време на немската окупацията спасили 8000 евреи с помоща на „биологично оръжие“.
Те открили, че при ваксина с умъртвени бактерии Proteus OX19, кръвната проба дава лъжлив тест за заболяване от тиф. Знаейки това, лекарите решили тайно да ваксинират хората от полския град Розвадов и неговите околности. След това изпратили кръвни проби на нацистите.
Правейки анализ, нацистите решили, че в града върлува тиф. Обявили цялата зона за карантинна и изобщо не влизали в нея.
По такъв начин живеещите там еврейски семейства избегнали възможността да бъдат убити веднага, както заразени еврее с тиф на други места. Те се спасили и от изпращане в концентрационните лагери.

Колкото е по-силна приликата на робот или друг обект с човек, толкова той ни по-симпатичен, но до определена граница.
Когато сходството стигне до определен праг, роботът започва да изглежда плашещо и отблъскващо за нас. Може би това се дължи на несъответствие с реалността.
Съответстващото „снизяване“ на графиката зависи от положителните емоционални реакции при сходство и този ефект се нарича „зловещата долина“.
Освен това, анимацията усилва, както положителните, така и отрицателните впечатления от обекта.
Художниците отдавна използват този принцип, като рисуват персонажи, които предизвикват симпатия, въпреки че някои от героите съвсем не приличат много на хора.

Мъж и жена много искали да възпитат сина си правилно. Преди да го набият му казвали:
- Сине, ние те обичаме и за това те наказваме.
Когато момчето пораснало,се родило момиченце. Естествено, родителите отделяли повече време на бебето. За да не се чувства синът отхвърлен и ненужен, майката един ден му казала:
- Сине, нали знаеш, че много те обичаме?
Синът спокойно казал:
- Да, знам.
Майката неудовлетворена от въпроса и чувствайки, че нещо не е наред попитала:
- А ти знаеш ли какво е любов?
Синът се почесал по главата и уверено отговорил:
- Това е, когато ме наказвате…… На мен не ми харесва, когато така ме обичате!

Бог извикал на небето трима президенти, на САЩ, Русия и България, и им казал:
- Господа, извиках ви, за да ви кажа неприятната новина, че след две седмици идва края на света. Бих искал да уведомите народите си за това.
Изявление на американският президент по телевизията:
- Братя и сестри, има за вас две новини, добра и лоша. Първата е, че Бог все още е там, а втората, че след две седмици ще настъпи края на света.
Изявление на руския президент по радиото и телевизията:
- Дами и господа, имам две новини и двете са лоши. Първото е, че Бог все пак съществува, а втората, че след две седмици идва края на света.
Изявление на българския представител пред всички медии:
- Народе мой, имам две новини за вас. И двете са добри. Първата е, че Бог сам ме извика да ми уведоми, а втората, че аз ще управлявам до края на света.

Много ѝ провървя в живота. Мъж красавец, грижовен и във всичко добър. От пет години вече бяха женени, а не можеха да се наситят един на друг. Такъв мъж знае как да угоди на една жена.

Тази неделя изобщо не излязоха от леглото. Нямаха в момента нищо друго за ядене освен един останал от вчера крем. Поомазаха се, но сладкото не щеше да влиза в гърлото им.

Изведнъж той скочи и каза:

- Мила, нима това е храна? Бих предпочел пържени картофи с месо и домати, допълнени от гърдите ти за закуска.

Тя разбираше мъжа си от половин дума и бързо приготви това, което той искаше.

Продължиха да пируват в леглото. Той омете всичко от чинията. Навсякъде беше напръскано с доматен сок, а малка част от него се стичаше от устата на мъжа. Награби пърженото телешко, обилно го напои с кетчуп и почти го нагълта…

На вратата се позвъни. Той надяна панталоните си и отиде да види кой е. Тя гневно изропта и си помисли: „Навярно е пак съседката. Тази нахална жена…
Събира клюки и ги разпространява, в това се състои целият ѝ живот. Двама мъже избягаха от нея…“

Тя наостри слух да чуе какво става на вратата. Да, не беше се излъгала, леля Ваня беше. „Старата вещица пак е надушила нещо!“ – засмя се тя.

- Свърши ми солта, бихте ли ми услужили с малко? – гласът беше мазен, а навярно се опитваше да погледне и вътре. – А къде е твоята? Какво прави? ….. Какво дъфчеш?…. Явно сте позабогатели! Я, виж какъв залък си налапал?!

Младият мъж невъзмутимо отвърна:

- От моята жена си похапвам. Да знаеш колко е вкусна само! Ела да видиш бурканите в коридора. От нея си направих яхния.

Жената избяга на стълбите и започна да крещи:

- Хора! Тук има канибал! – тя прегракна, но започна още по-силно да крещи, – Хванете го, той яде… – задъхвайки се тя не можеше да довърши фразата.

Съседите излязоха навън. Хванаха младия човек и го вързаха.
Съпругата му навлече в бързината един халат и надникна от вратата, за да види какво става. Мъжът ѝ бе целия омазан с кетчуп, сякаш беше облян в кръв.
Някой от живеещите се уплаши сериозно и побърза да се обади в полицията.

Когато двама униформени дойдоха и разбраха какво се е случило, едва се въздържаха да не се разсмеят. На леля Ваня ѝ стана обидно. Как могат да се шегуват така с нея, та тя е възрастна жена?! За това накара полицаите да
отворят всичките буркани със свинското в коридора, като упорито настояваше:

- Ами ако е заклал някой друг човек и го е консервирал в буркани?

Дълго време съседите избягваха младия мъж по стълбите. А той, когато ядеше месо в къщи все се шегува:

- Мила, не мога да те доям, мога ли да те поделя с леля Ваня?

Днес слънцето грейна по-ярко, издигна се нависоко. Събуди се радостта и копнежа за нещо ново. Празник е. Бележим светъл ден, в който се е появило българското писмо, което толкова много обичам да попивам.

Благодарение на Кирил и Методий, то се е появило по нашите земи. Било е светилник през вековете на народа ни. Водило ни е към свобода и ни е помагало да открием истината.

И ето там една сянка преминала прз вековете, приведена стои над куп листа. Слабата светлина на свещта се отразява върху изпитото и уморено лице на мъж в черно расо. Перото едва доловимо поскърцва по пергамента.

Там върху тези листа се раждат интересни завъртулки запечатали в себе си звуците на човешката реч. Слееш ли ги, ще чуеш прекрасна песен възхваляваща Твореца на всичко видимо и невидимо.

От там те ще тръгнат през тъмните векове, за да помогнат на един народ да се изправи, да издържи под чуждото иго и да отстои правото си да съществува.

Днес те са утеха и насърчение, бликнала любов и неудържим устрем, неспирен поток изпълнен с хармония, съчетаващ нежност, надежда, вяра и съпричасност.

Какво бихме правили днес без тях? Малка върволица, започнала от 44 и стигнала до 30 знака.

Подреди ги правилно и ще зазвучи прекрасната музика на словото, изпълнила със светлина множесто редове.