Минус един аборт

октомври 1st, 2016

0_a281a_cb5a31b6_xl-600x400Леля Пена притича и запъхтяна набързо каза:

– Чу ли, патриарха забранил абортите …

– Много правилно, – каза Мима, – как можеш да убиваш собствените си деца?

– Така де, ето Анастасия от петия етаж от черен забременя и все пак го роди, – съгласи се леля Пена.

Мима въздъхна. Тя бе младо момиче, почти на 19 години, но около нея подобни инциденти не бяха рядкост.

Скоро бе свидетел как нейната приятелка Невена изпадна в немилост заради детето, което растеше в утробата ѝ. Осъждаха я някои съседи, роднини и познати.

– Къде е мъжът ѝ?

– Едва ли ще се съгласи да го гледа сама.

– ……. сега новородените ги продават извън границата на баснословни цени.

След това следваха одумвания за други жени:

– Ами Иванка се развежда с мъжа си, а детето им е само на две годинки.

– Славена зачена извън брака си от друг.

– Виж Димитрина, още не откърмила детето си, иска да се развежда, не могла да задържи мажа си.

Приказки, клюки, …., а Невена навеждаше поглед и бързо отминаваше хората, които я гледаха с упрек.

Веднъж Николина спря Невена и двете се разприказваха.

– Моите родители бяха много недоволни, когато дъщеря ми още не бе навършила годинка, а аз реших да се разведа с Борис, – сподели Николина. – Болно ми беше, измъчвах се. Докато аз се грижех за детето и дома, той се бе хванал с някаква студентка ….

Невена съчувстваше на болката ѝ, но не знаеше какво да ѝ каже, за това разказа своята история накратко:

– Ние с Григор изобщо нямаме намерение да се събираме, той гони кариера, щели да го повишават … и аз го оставих.

– Ще го отгледаш. Ние жените сме силни, за това толкова милеем за децата си……. Знаеш ли, останала ми е една количка от дъщеря ми, тя вече порасна и взе да тича, би ли я взела за детето, което очакваш?

Очите на Невена се уголемиха от изненада, а след това се напълниха със сълзи:

– Вие сте единствения човек, който ме подкрепи. До сега съм слушала само обиди и злобни подмятания зад гърба си. Благодаря ви.

Сега Невена вече знаеше, че решението ѝ да задържи детето е правилно.

За какво са ни необходими изкачванията на върха на планината

октомври 1st, 2016

indexВсички сме имали моменти, когато сме се изкачвали на най-високите части на планината. Когато сме виждали всичко така, както го вижда Бог. И на нас не ни се е искало да слезем от там.

Но Бог няма да ни позволи да останем на върха. В случая ние сме изпитвани, дали ще имаме сили да слезем в долината. Ако имаме сили само да се изкачим до върха, то с нас нещо не е наред.

Да бъдеш на върха с Бога съвсем не е лошо, но Той ни извежда там с цел, да отидем при обладаните от бесове и да ги издигнем към върха.

Ние не сме създадени за върха или да въздишаме, а за долината, за ежедневието, където сме под напрежение и трябва да покажем колко струваме.

Духовното себелюбие винаги има нужда от грим, то отново и отново е необходимо да изкачи планината. Но това се случва рядко, то е изключение от правилата, което в нашия живот с Бога означават много. Ние не трябва да позволяваме на духовното ни самолюбие да ни събори в такива моменти.

Склонни сме да мислим, че за всичко ставащо с нас трябва  да се обърнем към душеспасително наставление, но ние трябва да го обърнем в нещо повече от просто поучение, в характер.

Планината не трябва да ни научи, тя трябва да ни промени. Във въпроса: „Какво толкова?“ се крие опасен капан. В духовните дела ние с оценки не сме длъжни да се занимаваме.

Моментите на върха на планината са редки и Бог не ни ги изпраща случайно.

Какво не му достигало

октомври 1st, 2016

imagesВеднъж пред свещеника застанал брадат старец с износен костюм и голяма тояга, като на Дядо Мраз и се представил:

– Аз съм господ, творецът на Вселената. Ето тези две ръце са създали целия свят. Сега трябва да го спася. Ще построя космодрум в Ерусалим за летящи чинии. О тях ще слязат моите ангели и ще избавят човечеството от осквернението. Никой друг не може да направи това, само аз, всемогъщия, вездесъщия и вечния творец.

– А ние с нещо можем ли да помогнем? – попитал свещеникът.

– С пари. Като начало за билет до Ерусалим.

Парче тротоар

октомври 1st, 2016

dsc_0588Преди да отиде на Небето един богат човек се молил:

– Господи, разреши ми да взема в Небесата поне един куфар от моето богатство.

Виждайки неговата настойчивост, Бог му разрешил и човек напълнил един куфар догоре с кюлчета злато.

Дошло му времето и човекът умрял. Веднага бил пренесен на Небесата. Там го срещнал ангел, стоящ пред вратите на рая, той го поздравил и му казал:

– Забранено е да взимаш куфар със себе си.

– Но аз имам договор с Бога, – възразил мъжът.

– Това е доста необичайно, – казал ангелът, – сега ще попитам.

Уверявайки се, че човекът не лъже, ангелът му разрешил да внесе куфара си.

– Мога ли да погледна в куфара? – попитал ангелът. – Много бих искал да зная какво има в него.

Човекът отворил куфарът и лицето му засияло при вида на златните кюлчета.

Изненадата на ангела нямала граници:

– Носи го, щом искаш …. Но защо са ти тези парчета тротоар?

Агата Кристи помощник-фармацевт

октомври 1st, 2016

1475241653-758580-973586Всеки има нужда да си плаща сметките, дори гениите. Особено тогава, когато гениите не са били още такива и не са могли да се изхранват само с писане.

Знаете ли каква професия е имала Агата Кристи преди да започне да пише детективските си романи?

По време на Втората световна война Агата Кристи е била член на доброволен медицински отряд и облекчавала страданията на ранените в една от военните болници във Великобритания.

Първоначално било безплатно. Чак през 1917 г. тя станала помощник фармацевт с изумителната заплата от 16 лири на година, 800 фунта или 1045 евро по днешни цени.

По-късно знанията придобити на тази работа, са ѝ били полезни за написване на детективските ѝ романи.

Още пет парчета, моля

октомври 1st, 2016

gluck_christoph_sГлук мечтал да дебютира със своя опера в английската Кралска музикална академия, която по-рано се наричала Голям оперен театър.

Композиторът изпратил в дирекцията на театъра партитура на операта „Ифигения в Авлида“.

Директорът, честно казано, се изплашил от това необичайно, на нищо не приличащо произведение и решил да се презастрахова, като написал на Глук следния отговор:

„Ако господин Глук представи най-малко шест толкова великолепни опери, аз първи ще съдействам за представянето на „Ифигения“. Без това не може, тази опера превъзхожда и унищожава всичко, което е съществувало по-рано“.

Как да печелим приятели и врагове

октомври 1st, 2016

imagesКурс за обучение на тема „Как да печелим приятели и да влияем на другите“ бе в разгара си.

Млад бизнесмен заявяваше пред събралата се публика как той прилага принципите на дисциплината по време на среща с потенциален бизнес партньор.

Всичко изглеждаше изключително.

– Аз точно изпълнявах всичко, за което ми разказваха, – добави той. – Топло ги поздравявах, усмихвах им се и ги питах как върви бизнеса им. Слушах внимателно , за какво ми говори той. Напълно се съгласявах с мнението му и постоянно казвах, че го считам за прекрасен човек. Той говореше за себе си повече от час. Накрая, когато се разделяхме, аз разбирах, че съм придобил приятел за цял живот.

Публиката аплодира.Когато аплодисментите затихнаха, говорителят каза озадачено:

– Ако знаеше с какъв враг се е сдобил той!…