Жител на Девон направил предложение на любимата си с помощта на графити.
Тридесет и седем годишният Стюард Бари създал ярък образ от графити с въпрос: „Ще се ожениш ли за мен“? Това му отнело седем часа. За да нанесе графитите на стената Бари използвал червена, сива, черна и бяла боя.
Целта му била да изненада и зарадва приятелката си. Той искал по необичаен и неповторим начин да й направи предложение за женитба.
Тридесет и три годишната Люси Резенфорд била поразена, когато видяла рисунката. Тя приела предложението и даже написала отговор до самите графити.
Това е доста романтично и красиво нали?
Предложение с помощта на графити
юли 28th, 2010Цената
юли 28th, 2010
Учител дал на един от своите последователи скъпоценен камък и му казал да отиде да го продаде, но след като му каже колко дават за него. И ако цената го устройва ще го продадат. Ако не се намери човек, който да даде съответстваща цена, ще го запазят.
Първо ученикът отишъл при продавача на зеленчуци. В замяна той му предложил моркови и репички. Предложената цена в магазина не била по-добра. Там му предложили захар, олио или каквото той си избере.
Ученикът се върнал при учителя си и му разказал какво са му предложили като цена за скъпоценния камък.Тогава мъдрият човек обяснил, че тези хора не осъзнават истинската стойност на камъка и затова не предлагат реална цена. Предложил на ученика си да отиде при ювелира, очаквайки той да даде реалната цена.
Когато ученикът отишъл в ателието и му предложил камъка, той извадил 1000 лева и заедно с камъка му ги дал. Младежът помислил, че той плаща 1000 лева за камъка, но е забравил да си го вземе. Ювелира обяснил, че парите дава само за това, че е имал възможност да огледа камъка, а самият той е толкова скъп, че той едва ли има толкова пари, за да плати истинската му стойност.
Щом един оглед струва 1000 лева, колко ли ще е цената му? Само истинският познавач правилно може да оцени нещата.
Вижте, всеки от нас има неповторимо вътрешно богатство, ако искате наречете го добродетели. Странно и то е толкова скъпоценно, че колкото повече му се наслаждават толкова то се увеличава.
Ден на сънливеца
юли 26th, 2010
Традиция за отбелязване на този ден идва от Финландия. Легенда разказва, че през Средновековието седем християни скрити в една пещера, избягвайки гнева на римския император, проспали 200 години.
Според местните, същата съдба ще сполети всеки, който спи до късно през деня, повече от обичайното. Независимо от печалното събитие днес се организира празник с оригинални мероприятия.
Легендата е осъвременена в разказ за хора, които заспали и когато се събудили разбрали, че света около тях се е променил.
През 1652 година отец Хомине дал началото на този празник в памет на 7 -те заспали християни. Веселият карнавал посветен на сънливците е въведен много по-късно.
Този празник в Европа се празнува в различно време, а във Финландия на 27 юли.
Туристите почиващи във финладските курорти смятат, че древният обичай е отлична възможност да се забавляват.
Първи жителите на град Нантали са започнали да организират този празник.
По традиция героят на денят става най-ленивият и обичащ да си поспива до късно жител. За да го заредят с бодрост, жителите на града го хвърлят във водата на пристанището.
Сънливеца избират отрано, но името му не се знае до последния момент.
Рано сутрин, в 7 часа, покриват сънливеца с одеяло, за да скрият лицето му. Отвеждат го на пристана и едва тогава публиката вижда кой е избраният. След церемонията на хвърлянето във водата, празникът се премества на централния площад, където продължава до вечерта.
Любопитно е, че между избраните сънливци има и жени.
Оранжево настроение
юли 25th, 2010
През зимата, когато слънцето е рядък наш гост, би ни се искало да добавим в интериора си ярки цветове.
Много обичам портокалите. Когато ги гледам на душата ми става топло и радостно. И това не е случайно. Оранжевият цвят е цвят на оптимизма и радостта. Мирисът на портокалите дава енергия и подобрява настроението. Така се е породила идеята да се декорира с портокали или оранжев цвят. Как може да се направи това?
Сложете на масата фруктиера с портокали. Тези плодове не само ще освежат интериора, но ще придадат приятен цитрусов аромат.
Ако пространството в стаята ви позволява може да поставите в нея портокалово дръвче. В магазините или на пазара може да намерите такова.
А знаете ли, че можете да направите и нещо със собствените си ръце? За целта подберете подходящи по големина и размер листа от стайно растение. Оформете го като дръвче и го накичете с декоративни портокали.
Направата на часовник с формата на портокал няма да ви отнеме много време. Фотография или картинка на портокал можете да залепите върху циферблата на всеки часовник.
Радост в кухнята могат да предизвикат ярките портокалови на цвят кърпи. 
Ако можете да плетете, може да изработите ръкохватки във форма и с цвят на портокал.
Оранжевите щори могат да придадат ярък акцент на стаята.
Това са малко от идеите за добиване на портокалово, оранжево настроение.Възможно е и вие да имате такива, разбира се по-оригинални. Действайте, всичко е във вашите ръце.
Джесика се спасява от жегата в хладилника
юли 25th, 2010
Джесика е най-младата ни котка. Тя има черно – червеникава козина. В къщи е много горещо и Джесика не може да понася жегата като нас.
Разбира се, че в хладилника е прохладно и той стана едно от любимите й места.
От 3 до 5 пъти на ден, особено след обед, я слагам в хладилната камера за по-малко от 5 минути, като затварям вратата.
Тя стой там с удоволствие и не иска да излиза. Налага се да я изкарвам насила.
Страхувам се, че ако я държа повече време в хладилника ще се разболее.
Странна котка. И тя е намерила някакъв изход от положението, но дали това е безопасно?
Малките стъпала
юли 23rd, 2010
Древната традиция обявявала за красива всяка девойка с малки стъпала. Само девойка с превързани крака, така наречените лотосови крака, може да бъде съпруга или конкубина. С обикновенни стъпала са селянките, прислужничките, евтините проститутки, камериерките или работничките. Такива са презрени в обществото.
Майката започва да бинтова краката на дъщеря си, когато детето е на 6 години. Превръзките се правят от бинтове широки два инча и дълги дванадесет фута. При бинтоването се навлажняват.
А ето и самият начин на превързване. Бинтът здраво стегнат минава около стъпалата до петата му, над извивката и под табана, като се извиват четирите малки пръста под долната част на стъпалото. Свободен остава само палеца. Когато бинтовете изсъхнат, те се свиват и болката е ужасна.
В продължение на месеци и години петата се свива към пръстите и свода се извива. Веднъж седмично бинтовете се махат за няколко минути и ходилата се почистват. След няколко години малките пръсти изсъхват и се отстраняват.
На 12 години момичето може да върви добре, но ако стъпалата не са достатъчно малки се прави следващата процедура.
С остър нож се прави разрез в средата на табаните. Този дълбок разрез позволява на петата да бъде притисната по-близо до пръстите и отново се поставят бинтове.
Зад всеки чифт крака стои езеро от сълзи. Но какво са сълзите и болката сравнени с гордостта да бъдат измерени стъпалата на девойката и да се установи, че те са достатъчно малки.
Всичко това ми прилича на средновековна инквизиция. Но като сравня случая с днешната мания за отслабване, по-големи гърди, издути бицепси….и начините, които се използват за постигането им, голяма разлика не виждам. Суетността на човека го е подтикнала към още по-злокобни методи днес. Неразбирам, нужно ли е всичко това?
Още една фигура в подводния музей
юли 21st, 2010
Да, правилно сте разбрали, наистина става въпрос за музей под водата. Той се е появил през 1993 г. по инициатива на гмуркачи от Донецк. Идеята им била подкрепена от колегите им в Киев и Херсон.
Те поставили на 15 метра дълбочина скулптори на различни майстори. Тук са Ленин, Маркс, Енгелс, дори и Крупская. Голяма е групата представляваща съветски композитори и писатели. Днес колекцията наброява 32 скулптори.
Нова придобивка за подводният музей е бюста на шведския есперантист и пътешественик, приятел на Лев Толстой, Валдемар Ланле. Скулптурата е поставена на 8 юли по време на международната среща на есперантистите в Тарханкут.
Робот за подводни наблюдения
юли 21st, 2010
Осем месеца е трябвало на петима студенти и четирима преподаватели да проектират, разработят и създадат подводен робот. Той тежи само 17 кг.
Телеуправляемият подводен механизъм може да взема проби от морското дъно, да носи със себе си датчици и прибори за научни изследвания. Роботът е снабден с видеокамера, система за светене, манипулатор и кошница за превоз на товари. Той може да работи на дълбочина 200 метра, а когато е с човек на 60 м.
Достойнствата на този вид техника са оценени на научно образователно съревнование в Америка. Екипът от творци на този механизъм е спечелил първа награда между други 60 от САЩ, Канада, Шотландия, Пакистан, Иран, Ирак и Русия.
100 години от рождението на Жак – Ив Кусто
юли 21st, 2010
Кой е Жак – Ив Кусто? Пламенния романтик на моретата и океаните. Френски океанограф, изобретател на акваланга, начинателят на дайвинга, организатор на първото видео и кино снимки под водата.
Той е роден на 11 юли 1910 г. в Сен – Андре – де - Кюзбак, в района на Бордо. Градът се намира на брега на река Дордон, така че малкия Жак се е влюбил във водната стихия още от детството си.
През 1921 г. баща му бил изпратен на дълга командировка в Ню Йорк. С него заминало и цялото семейство. Това бил шансът им да се откъснат от разорена Европа след Първата световна война.
Първите опити за гмуркане Кусто е направил в скаутски лагер. Там малкият французин се опитал да докаже на американските си приятели, че той не е по-лош от тях. Затова се гмуркал с такова настървение, че няколко пъти бил на косъм от смъртта. Именно тогава се проявил неговият силен характер.
Живота на Кусто можел да тръгне и в друга посока. През средата на 30 – те години, младият лейтенант от Висшата военоморска школа във Франция Жак – Ив Кусто катастрофирал. Имал множество счупени ребра, разместени прешлени, ръцете били парализирани. Шансът да оживее не бил голям. Но той получил неочакван стимул от приятелката си Симона Мелкиор. Тя не го изоставила и постоянно му казвала: „Ти ще изплуваш и ние ще се оженим“. Година след злополуката Жак успял да подчини напълно тялото си. Разходките и общението със Симона се оказали по-силни от всякакво лекарство.
Съдбата щедро наградила търпението и упоритостта му. В Тулон негов учител станал Филип Тайе – поет, хуманист, голям любител на спорта, горещо влюбен в морето. Увлечението му по моретата и океаните не само поразило Кусто, но му помогнало да погледне по друг начин на нещата. Под негово ръководство Жак започнал да се гмурка в морските дълбини. Тогава гмуркачите разполагали само с очила и то доста неудобни.
През този период Кусто „приватизирал“ камерата на баща си, която той купил през 1923 г. Тя също не била съвършенна, но с нея могло да се правят чудесни черно – бели снимки и филми под водата. Първият му филм излиза през 1942 г. Тогава зрителите били потопени за 18 минути под водата.
Колко пъти Кусто е бил на предела на силите си и в смъртна опасност особено, когато създава апарата за дишане под водата. Той е изобретил водонепроницаема камера и осветителни прибори, а също и първата подводна телевизионна система.
През 1950 г. Кусто е „придобил“ американския миночистач „Калисто“ и го преобразува за подводни експедиции. С този апарат са направени археологически изследвания на дълбочина 7250 метра.
Морето понякога взима скъпа цена. Малкият си на Кусто загива по време на снимките на един от филмите му. С жена си е живял щастливо 57 години
През 1990 г. Жак е направил уникална експедиция. В нея са участвали 6 деца, по едно от всеки континент. Те достигнали Антарктида със специална мисия. Целта е била да се докаже, че природата на Антарктида трябва да бъде съхранена за следващите поколения.
Кусто почива на 25 юни 1992 г. Никой не е разпръснал праха му над морето, както е пожелал в завещанието си. Погребан е в гробището на Сен – Андре – де - Кюзбак.
Конструктор от битови отпадъци
юли 21st, 2010
Идеята не е нова. Битовите отпадъци са толкова безполезни, че на практика за повечето от нас за нищо не стават. Но знаете ли, че от тях може да се направи нещо ново, необичайно, даже красиво. Всеки отпадък може може да загуби предишния си вид и да добие ново предназначение, качество или свойство.
Отпадъците от фолио, тоалетна хартия или плат са готови цилиндри, от които могат да се направят забавни играчки. Жаби, свине, зайци, катерички, тигри, хипопотами се получават без много усилия, тъй като основната форма, вече е налице. Само трябва да се изберат подходящи тръбички, изрязани по подходящ начин от наличните отпадъци, като се съобразяваме с необходимите размери. Например, за тяло на бъдещата играчка може да се избере по-голям цилиндър. Ако нашите животинчета ходят на задните си крака, се пригаждат тръбички, които се поставят вертикално, но ако скачат или пълзят закрепваме ги хоризонтално. Отделно слепваме главата, лапите, опашката, ушите….
Тук е нашата детска работилница за играчки. С тях може да се играе или възпроизведе пиеса.
Всяка тръбичка може да се превърне в телескоп или бинокъл. Ако изобретите такива, може да си направите околосветско пътешествие. За да ги направите по-красиви, просто ги облепете с разноцветни хартийки или ги оцветете с бои.
Тръбичките, които сте отделили от отпадъците може да превърнете в ракета, аероплан, маяк.
Барабан или тарамбука са по-широки тръбички покрити от двете страни с по-здрава хартия, пластмаса или плат. Маракаси също можете да си направите от подобни материали.
И така хващайте се за работа. Успех!
