За всекиго по нещо

Този император започнал управлението си добре. Отменил накои строги закони, свързани с оскърбяването на величествата. Изплатил дълговете на предишните императори. Намалил данъците.

Осем месеца след като станал император, заболял вероятно от енцефалит, органично повреждане на мозъка. След това поведението на Калигула се изменило.

Той принудил някои от своите роднини да се самоубият, а други издигнал на власт. Започнал да се готви за поход срещу Британия.

Калигула построил мраморна конюшна на своя любим кон. Вътре поставил стол и легло, които, разбира се, конят никога не използвал.

Веднъж императорът заповядал на стражата да свали хората от първите пет реда на амфитеатъра, които наблюдавали боя на лъвовете, на самата арена. Там те били разкъсани след като било заповядано да се пуснат още лъвове.

Калигула използвал хората за собствено удоволствие и усъвършенствувал мъченията си спрямо тях. Той допускал извратени удоволствия. Имал интимни отношения със собствените си сестри. Провеждал множество пиршества и игри.

Накрая успели да убият Калигула, след редица неуспешни заговора.

Човек решава да се погрижи за своето здраве и си купува витамини по съвет на лекаря. Но това достатъчно ли е?

Знаете ли, че синтетичните витамини не са безвредни, а са опасни? Сега ще обясня защо.

Понякога производителите към органичните витамини добавят малко синтетика, за да се снижи стойността на витамина. В този случай покупката става напълно безполезна, защото синтетичните витамини изтласкват органичните.

Понякога целият комплект, а не само един витамин са синтетични. Коментарите са излишни.

Вместо да усвои органичния витамин, нашият организъм го губи, а на неговото място се заема от синтетичния, който не може да си взаимодейства с други органични компоненти. Така не изпълнява своите функции и остава в човешкото тяло като силно окислен токсин. При липса на вода, пектинови сорбенти и други очистващи вещества, той не се отдела и става канцерогенен за организма.

Органичните витамини не могат да бъдат токсични. От тях се усвоява толкова, колкото е нужно на организма. Излишъка минава през червата и се изхвърля през бъбреците и пикочния мехур по естествен начин.

Неорганичните витамини са насилие над организма. Тъй като тялото не може самостоятелно да се освободи от тях, за премахването им са нужни пектинов сорбент и други методи за отделяне.

Нашето тяло знае кога и от кой витамин има нужда. Мозъкът е записал информацията на всички компоненти от всеки продукт, който ние някога сме употребявали. И когато тялото се нуждае от даден витамин, ние желаем а консумираме определени продукти.

Например, ако на сърцето му трябва калий, иска ни се да похапнем банан. Ако се нуждаем от калций иска ни се сусам, боб и твърди сирена.

Най-интересното е, че при приемане на органични витамини няма опасност от предозиране. Никъде в природата няма етикет, който да казва, колко трябва да консумира човек от плодовете и зеленчуците.

Всички органични излишъци се отделят от организма по естествен начин.

Специалисти от Калифорнийския университет разработили тъкан за дрехи, която вместо да попива течности, като потта, ги отвежда по малки капилярни канали на друго място.

Това е станало възможно благодарение използването на хидрофилна нишка, втъкана в хидрофобната тъкан.

Платът остава не само сух, но позволява на тялото да диша.

Един орел кацнал на едно дърво. Почивал си на него и нищо не правел. Видяло го едно зайче и го попитало:

- Мога ли да седя като теб и нищо да не правя?

- Разбира се, защо не! – отговорил орела.

Зайчето седнало под дървото да си почива.

Изведнъж се появила лисицата. Тя грабнала зайчето и го изяла.

Поука: За да седиш и нищо да не правиш, трябва да застанеш по на високо.

Петър изскочи от редакцията и се затича към колата. Навикът цял ден да гледа екрана беше прераснал в привичка на улицата да гледа асфалта. Той не забелязваше хората, но с периферното си зрение засичаше само силуетите им.

- Помогнете ми, моля ви!

Този вик го изтръгна от мислите му: „Шест и половина, почти успявам …… Ако успея да се оправя там на време, в къщи ще стигна навреме…. Да вляза за малко в този магазин …А, не си взех пари…..“

- Моля ви, помогнете ми!

Петър се обърна. Пред него стоеше старица. Тя гледаше право в него. Жената беше слаба с кафеникаво сбръчкано лице. Беше облечена в старо, мръсно, розово палто, явно твърде тънко за сезона в момента. В ръцете си държеше найлонова окъсана торбичка от единият край, на която се показваше хартиена опаковка, навярно някакво лекарство.

- От болницата ме изписаха … А за храна нямам абсолютно нищо…, – примирено каза жената.

Петър с готовност извади портфейла си. Там се мъдреха две стотачки. Извади банкнотите и ги подаде на жената.

Старицата се усмихна, но по погледа й той разбра, че тя ще откаже. Страхуваше се да вземе парите. Колебаеше се. Банкнотите стоящи в протегнатата ръка на Петър, увиснаха във въздуха.

Изведнъж Петър съобрази, че тези двеста лева едва ли биха помогнали на старата жена в този момент. Тя се нуждаеше от друго. Но какво да направи? Ясно. Та тя е човек…..

Изведнъж младежът осъзна какво трябва да направи.

- Елата с мен. Първо ще похапнем, а после ще ви заведа, на едно място, където ще ви дадат нови дрехи.

А после, когато я изпращаше можеше отново да и предложи пари, с които ще се оправи на първо време.

Човек не се нуждае от пари и предмети, а от внимание и любов особено, когато годините са го смазали под тежестта си или беда е пресякла пътя му.

Новозеландският спортист Мюрей Халберг в юношеските си години играл ръгби. На един от мачовете получил тежка травма и лявата му ръка останала завинаги парализирана.

Въпреки това, Халберг не се отказал от спорта. Заел се да тренира бягане. От ден на ден ставал все по-добър в тази дисциплина.

През 1960 г. на Олимпиадата в Рим в дисциплината бягане на 5000 метра спечелил златен медал.

Живял един поет. Той пише стихове с дълбок философски смисъл. Носел своите стихотворения в различни списания и издателства, но те не ги публикували. Редакторите се позовавали на факта, че неговите стихове са в противоречие с гледната точка на обществото, че неговата поезия не подтиква към положителните и творчески мисли, а срещу тях и тези стихове няма да принесат полза, а само ще навредят.
Един ден поетът решил да излезе на улицата и да прочете стиховете си на минаващите. Той избрал един булевард, който вечерно време бил особено оживен и започнал да чете стиховете си. Около него се събрала тълпа. След няколко стихове между хората се породили оживени дискусии. Хората се разделили на две, едните защитавали стиховете, а другите ги отричали. В спора се намесил и поетът. Той започнал ревностно да защитава творенията си. Постепенно се отдръпнал на страни. Разбрал, че е дал повод на всеки да говори за нещо свое. Неговите стихове никой не запомнил.
И тогава на поетът дошла друга идея. Той се отправил в покрайнините на града, където живеели бедни хора, много от тях били неграмотни.
Застанал на един кръстопът и започнал да чете стиховете си. След известно време, той бил заобиколен от хора, които го слушали затаили дъх. Той продължил да чете и видял, че много от хората се просълзили. Когато свършил го аплодирали, дошли стиснали му ръката и му благодарили.
- Харесват ли ви стихотворенията ми? – попитал поетът.
- Стиховете ви са много красиви! – казали хората.
- А какво ще кажете за дълбокият им смисъл? – попитал поета, искайки да разбере публиката си.
- Ние нито едно стихотворение не разбрахме, – казали хората. – Ние и половината от тези стихове не знаем. Но думите в тях са красиви, гладко са свързани, в тях звучи музика. Дошъл си при нас и си ни донесъл тази красота. Толкова много си се старал за нас. И за това ти благодарим, че си го направил. На нас рядко ни обръщат внимание богатите и образованите, а ти дойде и ни донесе толкова много красота, благодарим ти.

Всеки от нас, мили момичета, поне веднъж е бил отхвърлен. Някой казват, че просто са изтинали и вече не ви обичат, а други направо ви зарязват. И защо толкова често момичетата плачат и изпадат в истерия, може би това е избавление и време за осмисляне на нещата…
Какво означава изостави ме? Ти не си боклук, за да те захвърлят. Той те е напуснал и какво от това, нима си загубиля „идеалния“?
Защо плачеш? Жива и здрава си! Не се крий в ъгъла. Не бъди нещастна! Не си мисли, че никой не те обича! Запомни, самосъжалават се само слабите!
В нашия живот срещата ни с отделни хора не е случайност. Някои идват, други си отиват, за нас остава опита. Този, които трябва да бъде до теб, ще остане. Ако си му нужна ще се върне, а щом си е тръгнал, забрави го като нежелан сън.
Изтрий сълзите си, умий се, облечи се и напред. Запомни, ти си най-прекрасната, твоя творец е Бог.
Не се притеснявай, има още много момчета на света. Отърси се от болката, огледай се и намери своя истински принц.
В живота ти  ще се случват много катастрофи, но това не е края, а началото на нещо по-хубаво….