За какво бяха виновни …..

януари 27th, 2015

imagesЗахар се загледа в хоризонта. До залеза оставаха още няколко минути. Сутрин слънцето изкачаше почти неочаквано, а вечер рязко се скриваше. Той никога не беше напускал това място и не знаеше дали и другаде е така.

Беше време за вечерната му обиколка в лагера. Много му се искаше да види онова 13 годишно момиче, което се бе превърнало в майка за шесте си сестрички. В лагера я смятаха за истинска героиня.

Бяха дошли преди две седмици, когато мъже нахлули в селото им и го опожарили. Малките бяха уплашени, но тя му разказа какво се е случило:

- В полунощ нахлуха в селото ни ужасни хора. Те бяха на коне и носеха факли. Палеха всичко наред. Повиках сестричките си и побягнахме.

- А баща ти и майка ти? – беше я попитал тогава.

- Когато се измъкнахме от селото, – продължи да разказва тя, – Ила проплака: „Мама!“. Тогава осъзнах, че са останали в селото. Навярно са ги убили.

Той знаеше, че тя е права. Беше виждал труповете в такива опожарени селища. Беше страшна гледка. Между тях имаше  деца, жени и старци. В очите им се беше запечатал ужаса и болка, които бяха изпитали.

Когато Захар мина край колибата, която им бяха набързо отстъпили, я видя. Тя бе седнала до вратата и държеше в скута си най-малката си сестричка. Пееше ѝ тихо и я люлееше в ръцете си. Гласът ѝ беше приятен, нежен и успокояващ.

На земята пред вратата имаше очукано гърне. То съдържаше мизерната брашнена каша, която раздаваха на всички успели да се спасят от околните села.

Захар въздъхна: „Защо беше нужно това изтребление, – мислеше си той. – Воюват, избиват се, но какво бяха виновни тези малки създания?“….

Къде ви е съкровището

януари 27th, 2015

imagesБог използва парите, за да ви изпита. Той не само автоматично ви дава благословията Си. Бог тества до колко сте отговорни. Ако добре стопанисвате това, което ви е дарил, Той ще ви довери и духовна сила.
Любимият Божия инструмент за да ви изпита са финансиите, с които разполагате.
По това как използвате парите си показва, кокво обичате най-много.
Ако наистина искате да знаете какво е важно за вас, погледнете отчета на кредитната си карта. Начинът, по който прекарвате времето си и изразходвате парите си, разказват на другите това, което обичате най-много.
Парите показва на кого наистина се доверявате.
Дали имате доверие в парите си и очаквате от тях сигурност? Или вярвате в Бога? Трупате ли много пари, за да се чувствате по-добре и по-сигурни или се доверявате за всяко нещо на Бога? Парите са лакмуса на вашата вяра.
В Библията се казва в Притчи 11:28; „Който уповава на богатството си, ще падне, А праведните ще цъфтят като зелен лист“.
Отношението ни към парите показва, доколко Бог може да ни се довери.
„И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство? И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?“
След като разберете, че съществува пряка връзка между управлението на парите и Божието благословение, ще бъдат мотивирани да финансирате на нужното време и място.

Как да съхраняваме книгите си

януари 27th, 2015

PIbPbP4YmrM1В тази епоха на таблети, смартфони и електронни устройства, много хора все още предпочитат да четат книги на хартия. Това е един вид ритуал. Пробягват с поглед по рафтовете на книжарниците, избират подходящата книга, откриват я и вдишват аромата ѝ .
Следователно, определено количество хартиени книги ще останат в нашите домове повече от едно поколение. А правилно ли ги съхраняваме?
Враг на всяка книга е прахът, който прониква навсякъде. За това няма по-добро място за съхраняване на книги от остъклени рафтове. Всичките ценни и стари издания, трябва да се съхраняват в тях.
Книгите трябва да се пазят от прека слънчева светлина, защото цвета им избледнява с времето. Добре е книгите да се съхраняват на подходящо тъмно място.
Приблизително веднъж годишно, а ако книгите са много стари на всеки 2-3 години, е необходимо да се организира почистване на рафтовете.
Това се прави по този начин: Освобождаваме всички рафтовете от книгите, избърсваме ги, заедно с всички ниши, леко с влажна гъба, оставяме ги така за няколко часа. По това време, всички книги е добре да се изнесат на чист въздух и да се отупа леко праха от тях. След това можете спокойно да сложите книгите обратно по чистите и проветрени рафтовете.

Шестнадесеткратният късметлия Джон Лайн

януари 27th, 2015

pervii-vezunchik-fotoТози човек наистина е бил голям касметлия, защото е успял да се спаси в редица случаи, когато живота му е бил в опасност.
Всичко започнало още в ранното му детство, когато Джон паднал от едно дърво. Тогава се отървал само със счупена ръка. Линейката, която дошла да прибере пострадалото момче катастрофирала и Джон по чудо останал жив.
Това поставило началото на по-нататъшните неприятности в живота на този човек, които закалили Джон и не позволили да бъде разочарован от себе си в живота.
Скоро след това със него са се случили още три аварии, бедствие в мината. Ударът от светкавица и съвсем случайни произшествия случили се с Джон, свидетелстват, че съдбата здраво се е заела с този човек, постоянно подлагайки го на нови изпитания, от които Джон е излязал жив.
Този човек наистина е един от най-щастливите хора. В толкова много произшествия той не е загубил живота си, нито вярата в късмета си.

„Ядрената“ командировка на Цутому Ямагучи

януари 27th, 2015

vezuchii-yaponec-fotoКомандировката за японецът е било най-опасното пътуване за целия му живот.
По нещастно съвпадение, Цутому бил в Хирошима в деня, когато Военновъздушните сили на САЩ пуснали атомна бомба върху града. Човекът по това време е бил само на няколко километра от епицентъра, за това е пострадал от радиацията. Но най-важното е, че Ямагучи оцелел.
Въпреки това, само след няколко дни му е било съдено да преживее втората американска бомбардировка, но този път в родния си град Нагасаки.
По ирония на съдбата, по време на втората бомбардировка той е седял в кабинета на шефа си и разказвал подробно за това, което се е случило в Хирошима.
Това е може би единственият човек на земята, който е оцелял след две атомни катастрофи.

Универсално средство

януари 27th, 2015

imagesХората често се интересуват:
- От къде черпиш вдъхновение? Как се справяш със трудностите в живота?
Обикновенно отговарям:
- Спасява ме чувството за хумор. Това съвсем не е шега.
Ето какво казваше моята баба:
- Най доброто упражнение за ръцете е броенето на пари. Отнема болката в ставите, нормализира налягането, премахва болката в зъбите и главата.
Мога да прибавя като резултат, от това чудесно занимание още:
- Подобрява зрението, апетита, гардероба, външния вид и жилищните условия.
Сега навярно ще се съгласите, че хуморът е универсално средство за всеки случай!

Заповедта „Обичай!“

януари 27th, 2015

imagesМного често чуваме за караници и кавги между децата в някое семейството. Нека си припомним историите за Ромул и Рем, Каин и Авел …..
За да избегнем тези кофликти се стремим да накараме децата си да се обичат и да си помагат. Но как постъпваме?
При недоразумение при децата казваме: „Тя е твоя сестра, ти трябва да я обичаш“, „Нима не обичаш брат си?“ или „Братята не се бият, а се обичат“.
И веднага след като те чуят подобни изказвания, веднага ще се постарават да направят точно обратното: ще се карат и бият. Или ще демонстрират, това, което искате, обучавайки се на лицемерие и умение да лъжат, за да изглеждат добри и послушни пред вас.
А причината за това е, че децата имат право на различни чувства.
И ако те не могат да се справят с конфликта, то в тях клокочи гняв, заради извършена несправедливост спрямо тях и той естесвено излиза навън. За това на повърхността съвсем не „избликват“ нежност и любов. Те са обидени и желаят да се възтанови справедливостта.
Наместа на възрастните в конфликта, с цел да възстановят мир и любов между сбилите се, още от самото начало е провалена. Даже е вредна. Изискването децата да изразяват чувства, които в момента изобщо не изпитват, обезценява любовта и я прави нещо малко и незначително.
Любовта е нежно чувство, която се подхранва от щастливите мигове, когато се прави нещо заедно, а също и от грижата, и добротата проявена един към друг. Но тя се убива със заповедта от родителя: „Обичай!“
Никак не е лесно да обичаш брат си или сестра си, такава любов не идва изведнъж. Тя много се различава от любовта към родителите, бабите и дядовците.
А чувството за вина: „Аз трябва да ги обичам, но чувствам съвсем друго“ е способно да създаде много беди при самооценката на детето. Искате ли това да се случи с вашите деца?