Нели седеше на пода в офиса си. Тя бе заобиколена от файлове, документи, кутии със снимки и чекмеджета пълни с какво ли не.

Нели реши:

– Трябва да разчистя този хаос. Най-после и на него му дойде реда. Това е чудесно хрумване.

Тя започна с много енергия и надежда, но по средата на работата усети умора.

– Толкова много боклук се е натрупал, няма свършване, – изпъшка Нели. – Де да можех да затворя очи и като ги отворя, всичко да е подредено.

Боклуците я обезсърчиха.

Всички ние имаме развалини в живота си: физически, умствени, емоционални и духовни. Усещаме, че е непосилно да ги разчистим. Това може да ни спъне буквално и преносно, но Бог винаги ни подкрепя и ни помага. Той отваря очите ни за да видим развалините, които са се натрупали в живота ни.

Нужно е да работим систематично и да развиваме добри навици, за да бъде всичко под контрол.

Нека не се обезсърчаваме. Бог е с нас и нищо не е невъзможно, стига да е по Неговата воля.

Двамата приятели отново се бяха събрали, да обсъждат и да споделят мислите си по един или друг въпрос. Днес на дневен ред бе ангажираността.

Марко наперено заяви:

– Ако не разбираме Божието дело в нашето творение, тогава нямаме истински смисъл в човешкото си съществуване.

– Ако нямаме истински Създател, – ухили се Митко, – ние сме някаква космическа случайност, дошла от нищото, отивайки за никъде.

– Все едно сме никой, без крайна отговорност или вечна ценност, – повдигна се на пръсти Марко.

– Е, това е депресиращо, – сбърчи нос Митко. – Хубаво е, че не е истина.

– Може да намерим временно удовлетворение в нещата и хората, но постоянно, дълбоко и пълно такова се намира само в правилната връзка с Бога, за Когото сме създадени, – добави Марко.

– Забележи, – отбеляза Митко, – не само нашето същество е създадено за Бога, но и делата ни са за Него. Ти и аз сме създадени, за да се посветим в служение на Господа.

– Това е така, – съгласи се Марко. – Например, Едемската градина не беше само място, където човек да живее, но и да служи.

Ели тръгна с майка си да пазарува.

Тя бе поканена на рожден ден на своята най-добра приятелка и сега трябваше да ѝ купи подарък.

– Искам да ѝ взема перфектен подарък, – мърмореше Ели под носа си.

Когато влязоха в универсалния магазин, Ели обиколи всички редове, пъхна се във всеки ъгъл. Търсеше перфектния подарък.

Накрая го видя, голям плюшен мечок. Тя не можеше да откъсне очи от него.

– Това е, – извика Ели, – перфектния подарък за Даря.

Бог прави същото. Той те е избрал. Знае точното място, където ще те постави. Може би гола всекидневна, която се нуждае от топлина и радост.

Бог те е създал с определена цел.

Той е преплел обстоятелства и характер, за да създаде правилния човек за правилния кът на света, а след това е платил цената, за да те прибере у дома.

След като се освободи от смъртната си обвивка Калоян трябваше да се яви на отчет пред Бога.

Нареди се на една дълга опашка. Хубавото бе, че поне можеше да обмисли какво точно да каже.

Той видя Димо и въздъхна:

– Не мога да кажа, че като него съм организирал празненства за недъгави деца.

Калоян се огледа и забеляза Атанас:

– О, този се е борил против трафика на хора нещо, с което не мога да се похваля.

От Виктор го деляха двама човека.

– Него са го слушали по телевизията. Мощно проповядваше, харесваше ми как говореше, – Калоян се наклони малко напред, за да го види по-добре.

Той пристъпваше бавно с опашката напред и отчаяно се мъчеше да си спомни нещо положително в живота си:

– Не съм се грижил за възрастни и болни от рак. Не съм ходил на мисионерски пътувания, за да кръстя мнозина. …. Ох, какво изобщо съм правил?

Наближаваше реда му. Калоян се тресеше от страх.

– Какво мога да кажа? ….

Обърна се.

Зад него бе известен проповедник на Божието Слово, който му се усмихна:

– По-спокойно, не се вълнувайте толкова. Всичко ще мине добре.

Още малко и идваше неговия ред. Паниката му бе голяма.

Изведнъж Калоян се събуди в леглото. Той бе целия облян в пот.

– Слава Богу, че това бе само сън, – каза си той. – Трябва да се заема сериозно и да следвам Господа неотклонно.

Пътуването е дълго, но наградата е голяма.

Нгабе-Бугле, една от най-големите и маргинализирани групи от коренно население в Панама. Всяка година те пътуват по планинските пътеки до място, наречено Кебрада Гуабо.

И защо го правят?

Идват да получат надежда, помощ и да вкусят от рая.

Това е мащабна операция, която се фокусира върху предоставянето на Божието Слово и разпределението на Божите дарове.

Едно малко момиченце се редеше на опашка за чаша гореща овесена каша. Краят на опашката не се виждаше.

Когато му дойде реда, то подаде стара използвана чаша. Вътре в нея имаше пръстен от мръсотия, който достигаше почти до ръба.

Служителят не потърси нова чаша, защото то и без това бяха свършили, но изми съда, който му бе поднесен, за да нахрани детето.

Бог не търси ярки и лъскави чаши. Той търси мръсни, несъвършени съдове.

Господ използва хора, чийто живот е простен и възстановен, за да носят евангелието на изгубените, най-малките и последните.

Нека Господарят на жетвата намери повече съдове, които са готови да носят Неговото име и да хранят хората с добрата вест за Исус Христос.