Архив за етикет: замах

Сигурна защита

Радослав постъпи в колеж.

Тогава той бе очарован от едно християнско движение.

Негови приятели решиха да прекарат лятото в най-голямата църква на движението и да станат негови последователи.

Когато Радослав опита да направи същото, бе много разочарован.

– Какво става, – възмути се искрено той, – всяка врата пред мен се затваря.

Но на Радослав се предостави нова възможност.

Така Той прекара лятото в Бразилия.

– Странно, вратата за тази страна се отвори със замах, – възкликна Радослав.

И това не бе случайно.

Движението се превърна в опасен и потиснически култ.

А времето, което Радослав прекара в Бразилия го запозна с освобождаващата и радостна благодат.

Така Бог ни пази и защитава, като ни възпира и обгръща с любовта Си.

От завистта до враждата има само една крачка

imagesТодор видя през прозореца приятеля си Симеон, който носеше в ръце футболна топка.

– Каква прелест! – възкликна Тодор.

Даже от 4-я етаж ясно се виждаше, че това е истинска футболна топка, каквато Тодор и Симеон бяха виждали само по телевизора по време на футболен мач.

– Явно, че ще падне голяма игра, – каза Тодор и се усмихна, но изведнъж се намръщи. – Да, но тази топка няма да е моя. Той ще я внася и изнася, когато си иска. Ще я държи под леглото си, ще я премята в ръцете си, когато пожелае и ще ѝ се радва.

Завистта ухапа като змия сърцето на Тодор. И отровата ѝ завладя разума му.

В миналото поради завист двама съседни царе започваха война и то не каква да е, а опустошителна. И в този случай едва не стана нещо подобно.

Тодор намрази Симеон. И реши категорично:

– Край на приятелството ни. Даже и ръка няма да му подам. Никога! Какво си мисли той, че като има топка, е голяма работа?!

Изведнъж на вратата се позвъни.

– Сигурно е Симеон, – каза си Тодор ядосано. – Няма така леко да ти се размине… Сега ще ти дам да се разбереш.

Отмъстителна усмивка заигра по лицето му. И с гневна походка тръгна да отваря. Тодор със замах отвори вратата и здраво стисна ръцете си зад гърба.

На прага го гледаше широко усмихнат Симеон, който му каза сърдечно:

– Честит рожден ден! Това е подарък от мен и родителите ми, – той протегна ръце и му подаде топката.

Това беше оная същата, която Тодор беше видял през прозореца, но сега, когато беше толкова близко, тя бе неустоима.

Цялата му злоба и яд се изпариха. Тодор въздъхна дълбоко, засрами се и осъзна:

„Симеон ми е най-добрият приятел и той е много по-скъп от всяка топка. От завист, каква глупост щях да направя?“

Двете момчета си подадоха ръце и излязоха заедно да изпробват подаръка.

Ужасно е, деца да мечтаят за неща от първа необходимост

indexПразникът си е празник. На него всеки очаква да получи желания подарък. Малките деца с нетърпение очакват белобрадия старец с червен кожух и голяма шапка, който носи голям чувал на гърба си.

Малките ученици също възбудено очакват Новогодишния празник.

Днес Таня Славова, дългогодишна учителка, научила много деца да пишат и четат, каза на учениците си:

– Знам, че сте нетърпеливи да видите какво ще ви донесе белобрадия старец. А вие написахте ли му вече писмо с желанията си?

Някои от децата поклатиха отрицателно глава, а други ентусиазирано заподскачаха по чиновете си:

– Хайде да му напишем, – предложи Симо.

– Добре, – съгласи се Славова.

Децата не дочакаха ново подканяне. Всеки от тях откъсна лист от тетрадката си и хвана бързо химикалката. Някой мислеха дълго, втренчили невиждащ поглед пред себе си, а други бързо и със замах написаха желанията си на листа.

Учителката прибра листовете и обеща:

– Ще ги изпратя по пощата. Вярвам, че навреме ще стигнат и подаръците ви ще дойдат за празника.

Децата с одобрителни възгласи напуснаха стаята.

Славова разтвори листовете с посланията и се зачете в тях. Ситен почерк с добре подредено букви, строени като войници, привлече вниманието ѝ.

Там пишеше:

„Зная, че си добър старец и даваш на всеки желаното. Аз не искам много за себе си. Моля те изпрати в дома ни храна, защото през повечето време тя липсва и аз постоянно съм гладна. Донеси ми и по-топло одеяло, защото мама не можа да купи дърва и въглища, а нощите са много студени. Бих искала да си имам и аз топка, като Катя от съседния вход. Ако това те затруднява, поради многото поръчки, поне храна и одеяло ми донеси, моля те. Ели“.

Очите на Славова се насълзиха.

– Колко е ужасно, – каза си тя, – когато децата мечтаят за неща от първа необходимост.

Тя сподели, желанието на Ели с колегите си и някои от родителите на учениците си и резултатът не закъсня.

Бяха събрани много играчки и други полезни неща, включително и топли одеяла, които бяха подарени не само на Ели, но и на други ученици, чиито семейства живееха бедно и търпяха по една или друга причина лишения.

Изявяване на Божията сила за възвестяване на името Му

indexБог можеше да изтрие египтяните от земята с един замах, но Той не го направи.

Неговата цел бе много по-голяма. Той искаше да им покаже Своята сила и Неговото име да бъде прогласено по цялата земя.

По такъв начин Бог иска да осъществи Своето намерение относно световната мисия.

Ужасната демонстрация на Божията сила изплаши фараона, така че той осъзна греха си и помоли за помощ. Но след като получи облекчение, отново съгреши и не изпълни обещанието си.

Божието име се възвестява навред. За това ако бъдеш изобличен за греха си, по-добре се покай.

Сега се опри

shalapin_230px-feodor_chaliapin_loc_37847u_sШаляпин си спомнял с чувство за хумор особения метод на „възпитание“ на гласа, който използва неговия учител Д.А. Усатов.

Чувайки, че неговия глас отслабвал, той удрял със замах ученика си по гърдите и викал:

– Опрете се, по дяволите! Опрете се!

Шаляпин съвсем не разбирал на какво трябва да „се опре“.

– Едва по-късно, той ми обясни: „Трябва да опираш звука на дишането, да го концентрираш ….“ – със смях разказвал Шаляпин, когато вече бил известен певец.