За всекиго по нещо

По време на първия период на Ливонската война, русите заловили голям брой пленници. Сред тях били и 85 шотландци, които оцелели от изпратените от Стокхолм 700 човека.
Горсей се постарал да обясни на Иван Грозни разликата между шотландците и истинските им врагове – шведи, поляци, ливонци.
Шотландците тогава са били наемници и срещу заплата са били готови да подкрепят всеки цар.
Иван Грозни решил да изпробва мъжеството им срещу кримския хан. Така царя ги помилвал и те били отделени в отряд командван от смелият Джими  Лингета.
Въоръжени с пушки, пистолети и ножове шотландците се проявили като храбреци в битката с кримските татари.
Като награда получили земя и семейства им се радвали на благоволението на царя.
Така на руска земя се появили хора с шотландски корени и фамилии.

През 1811 г. френският учен Бернар Куртоа работил в лабораторията си. На рамото му се настанила любимата му котка. Тя искала да се забавлява.
Котката скочила на пода и бутнала две стъкленици. В едната имало спиртен разтвор на пепел от водорасли, а в другата сярна киселина.
Течностите се смесили и се появила синкаво -  виолетово облаче.
Така бил открит нов химичен елемент, който днес наричаме йод.
Каква ирония на съдбата, учен със съдействието на котката си открива нов химичен елемент. Дали всичко е плод на случайност?

На американския кинофестивал в Арлингтоне, щата Верджиния, ще бъде представен един от първите филми на Чарли Чаплин.
Немият филм е сниман през 1914 г. и дълго време се е смятал за изгубен. Намерил го е киноисторика Пол Геруцки на една от разпродажбите в Мичиган през 2009 г. Той самият не знел, че купува филм на Чаплин. Смятал е, че това е комедия от Keystone studios, за това не е разглеждал филма до март 2010 г. Едва тогава разбрал, че на 16 – милиметровата лента е записан един от първите филми на Чаплин.
В този филм Чарли Чаплин се явява в епизодични роли на полицай. Освен това името му не е фигурирало в надписите.

В Република Алтай много добре се развива туризма, особено в резервата на водопада Корбу. През  летния сезон тук идват около 30 хиляди туристи.
За удобство на любителите на туризма е открит туристически център. Конструкцията му не нарушава природният ландшафт. Той представлява дървена сграда разкриваща традиционния стил на Алтай. От вън погледната прилича на юрта. Стената й, която е обърната към 20 метровия водопад, представлява голям прозорец. Част от покрива й също е изработен от стъкло.
Туристическият център е разположен в пресечната точка на туристическите маршрути. В него се предлагат цветни фотографии за историята на резервата. В центъра има хора, които могат да ви разкажат древната легенда за езерото и водопада. Не малка атракция е възможността да чуеш гласовете на местните птици и животни. В самата сграда е отделено място, където можеш да пийнеш билков чай и да опиташ различните балсами. Тук можеш да си купиш сувенири за спомен, да получиш информация за местната флора и фауна и не на последно място -  да прегледаш местната преса.
Самият водопад Корбу се намира на река Велики Корби, която се влива в  Телецкото езеро. Той е обявен за природна забележителност през 1978г. Водопада можеш да се достигне само с лодка, придвижвайки се по езерото.
Екскурзията до до този резерват е много популярна.

На 11юли 1897г. шведският въздухоплавател Соломон Август Андре с двама приятели се издигнали в небето с балон „Орел“ от датския остров Шпицберген. Аеростатът имал обем 4531 куб. м. и бил снабден с платно, което било включено към сложната система от въжета. Именно с тази система било планирано да се управлява летателният апарат.
При издигането се скъсали три въжета и балонът практически станал неуправляем. Задвижен от попътния вятър „Орел“ прелетял в североизточна посока 480 км издигайки се на значителна височина.
На 14 юли Андре решава да прекрати полета. Балона пада върху леда на 800 км далеч от целта на експедицията – Северния полюс.
На 22 юли след едноседмична подготовка, пътешествениците се отправят пеша към нос Франц Йосиф, където имало склад с храна за експедицията. Пътя по плаващите ледове бил изключително труден.
Въпреки липсата на храна, студа и умората, по време на този поход пътешествениците не прекратили своите научни изследвания. Те направили множество астрономически и метеорологични наблюдения,а в дневниците си са описали и срещнатите животни.
В края на септември участниците в експедицията достигнали южния бряг на остров Белий. Издигнали там палатка и започнали да строят къща.
След 33 години, на 6 август 1930 г.  последния лагер на експедицията предвождана от Соломон Андре бил открит от екипажа на шведския кораб „Братвог“. Намерените на мястото документи доказват, че Андре, Френкел и Стринберг са умрели в средата на октомври 1897г.
През октомври 1980г. останките на смелите въздухоплаватели са придружени със почетен ескорт до Швеция.