На Петров му откраднаха черната Honda Civic.

Когато се обърна към полицията му казаха:

– Шансовете да намерим колата ви са много малки.

За това Петров получи застрахователното обезщетение.

Той си купи друга употребявана кола за 20 хиляди лева. Тя бе също черна, както предишната.

– А, та това е моята открадната кола, – възкликна Петров.

По какво я позна?

Купето бе осеяно с боклуци: опаковки от бонбони, иглички за коледна елха, ….

– Тези неща бях забравил да изхвърля, – въздъхна тежко Петров. – А и навигационна система на колата съдържаше въведените адреси на родителите ми, …. ето го и моя …

Петров се ядоса:

– Каква глупава ситуация!

Дончо бе напрегнат. Сутринта сподели с приятеля си Алекс:

– Вярвам, че споделената вяра в Христос е основата на всеки брак. Имам среща с невероятна красавица, но тя не е християнка. Какво да правя?

– Лошо е да се „впрегнеш“ с невярващ, – тъжно констатира Алекс.

– Аз изглеждам посредствено, а сега ми се дава шанс да изляза с красиво момиче. Защо да не бъда с нея? Това не е ли една нормална възможност за мен? – попита Дончо.

– Повярвай ми, не е, – отговори Алекс.

– Вярата ми в Исус е много важна за живота ми. Мисля, че срещите могат да бъдат забавни, но също така трябва да бъдат целенасочени, като част от разбирането на решението за брак. …. Също така мисля, че Таня е възхитителна. Какво да правя?

– Поредната съблазън, която иска да те отдалечи от Бога, – поклати глава Алекс.

Дончо разроши косата си с длани и тежко въздъхна:

– Моли се за мен, Алекс, да намеря мъдрост и напътствие за това трудно решение.

– Дадена ти е мъдрост за това. Просто трябва да я приемеш. Писанието е точно и категорично:“Не се впрягайте с невярващите; защото, какво общо имат правдата и беззаконието? Или какво общение има светлината с тъмнината? И какво съгласие има между Христос и Велиал? Или какво съучастие има вярващият с невярващия?“ – отсече всякакво придумване и отклонение по-нататък Алекс.

Живко отсъстваше по няколко месеца от дома си. Той плаваше по море. Но когато се завърнеше бързаше да не пропусне време, за да разговаря със сина за всичко, което вълнуваше момчето.

– Всичко, от което се нуждаеш, за да бъдеш красив, успешен, невероятен, благословен, надежден, уважаван, почитан и щастлив, е вече в живота ти, – каза Живко на Иван.

– На мен съвсем не ми изглежда така, – възрази синът.

– Това е, защото се фокусираш върху грешните неща, – усмихна се Живко.

– Искам много неща, но или се провалят или изобщо не стават, – сподели Иван.

– Всяко нещо, родено преждевременно, крие риск от усложнения. Тези усложненията, с които си се сблъскал и които са те накарали да спреш да вярваш, са просто неща, които си направил твърде рано. Но това не означава, че не можеш да опиташ втори път.

– Възможно е да е така, – смънка Иван.

– Повярвай, че ако нямаш нещо, това е защото не си готов за него.

– Готов, какво толкова се иска? – сбърчи нос Иван.

– Бъди търпелив. След като стигнеш до това, което имаш в ума си, ще видиш, че има още работа за вършене. Тогава ще ти се прииска времето да се забави достатъчно дълго, за да се насладиш на това, което ще получиш.

– Татко, това е доста трудно, имам предвид изчакването.

– Намирай нещо красиво в живота всеки ден. Погледни отвъд неприятностите, болката, отхвърлянето и провалените мечти. Намери красотата в това да имаш още един ден, още един шанс.

– Понякога, някои хора ме връщат към това, което съм сбъркал в миналото, а това е болезнено за мен, – каза с огорчение Иван.

– Тогава организирай панихида за тези, които искат да те върнат в твоите грешки и лоши решения. Ако това е всичко, което избират да видят, тогава не трябва да им даваш достъп до благословенията, които идват в твоето бъдеще, – предложи Живко.

– Хората са лоши, – заяви Иван.

– Не е така, – не се съгласи бащата. – Те са съсипани. Но не е нужно да им позволяваш да съсипват и теб.

Клара с нетърпение очакваше планираното си пътуване до Англия.

Както обикновено тя първо се помоли за това пътешествие.

Брат ѝ Слави ѝ се присмя:

– Това е един добър шанс за теб. Защо трябва да се допитваш до Бога?

Клара заяви категорично:

– Трябва да поверя всичко на Него.

Когато се помоли, тя усети, че Той я кара да отмени пътуването си.

И Клара така направи.

По това време в Англия избухна епидемия.

Когато узна това, Клара въздъхна с облекчение:

– Бог ме е защитил, като не ми позволи да замина.

Докато се молим за определени решения в живота си, нека използваме дадените ни от Бога способности, чакайки Неговото ръководство.

Ние можем да се доверим на Неговото време, знаейки, че нашият мъдър Създател знае кое е най-доброто за нас.

Живко плесна с ръце и каза:

– Колко жалко, че животът не винаги ни дава втори шанс.

– Така е, – съгласи се Тотьо. – Има моменти, когато нашите лоши решения, като груба дума, казана на приятел, грешка в работата, нездравословен житейски избор, ни струват скъпо.

Пано въздъхна:

– Губим приятелство. Уволняват ни от работа. Здравето ни се влошава…..

– А ако променим решението си? – попита Климент.

Тотьо махна с ръка:

– И тогава нямаме гаранция , че всичко ще се управи.

– Само Божията милост може да ни даде отново втори шанс, – усмихна се дружелюбно Вълчо. – Милостивият Бог ни облива с прошка и ни окъпва с любов. Той винаги е милостив и състрадателен. Помолим ли Го за прошка, винаги ни я дава.

Стефан допълни:

– Той е Бог на милост, за това ние можем да живеем без страх. Винаги имаме достъп до мира, който Той ни дава щедро и изобилно.

Вълчо продължи ентусиазирано:

– Той обещава винаги да бъде с нас и да ни преведе през всяка тежка ситуация и всеки труден период. Дори когато правим грешки, Той винаги предлага прошка на каещото се сърце.

– Мисля си, – почеса се по главата Живко, – вместо да се безпокоим за вчера, Божието желание не ни ли насочва към днешния ден?

– Това е красотата на милостта, наличието на втори шанс, с поглед напред, насочен към бъдещето, което Той е приготвил за нас, – усмихна се тържествуващо Вълчо.