Симеон Петров бе талантлив лидер. Той беше международен директор на бързо развиваща се организация с нестопанска цел. Отговаряше за надзора на операциите в цяла Африка, като същевременно координираше работата си с екипи в Европа и Северна и Южна Америка.
Графика му бе много натоварен, постоянни крайни срокове, късни разговори през часови зони и нарастващ натиск от всички посоки.
Кръвното му налягане се бе повишило рязко. Беше започнал отново да пуши след години на отказване. Обърна се към вечерни инжекции с алкохол, за да успокои препускащите си мисли.
Симеон отчаяно се нуждаеше от помощ.
В крайна сметка той се върна в родината си за лечение и никога не възобнови ролята си.
Всичко започна добре, но завърши с ранно пенсиониране.
Когато Сашо научи историята на Петър, попита:
– Защо се е случило така с него?
Бащата на Сашо отговори:
– Този човек беше брилянтен и дълбоко отдаден на каузата, но талантът и страстта не са достатъчни.
– Какво още трябва? – повдигна вежди Сашо.
– Призванието изисква зрялост и начин на живот, който може да издържи тежестта на дадената от Бога цел.
– Посочи ми примери, за да ми стане по-ясно, – помоли Сашо от баща си.
– Ето ти няколко такива, при които характерът изостава от призванието: Моисей не можа да влезе в Обетованата земя поради нерешен проблем с гнева; Соломон позволи на сърцето си да се отдаде на идолопоклонство, което доведе до разделено царство; Давид изпадна в прелюбодеяние, измама и убийство по време на период на безделие; Самсон саботира призванието си чрез компромиси и снизхождение; Илия, емоционално изтощен и изолиран, се оттегли твърде рано от пророческата си мисия.
– Колко жалко, – възкликна Сашо.
Бащата продължи:
– Всяка от тези библейски фигури беше призована и надарена от Бог, но техните неконтролирани апетити и застояли недостатъци на характера се превърнаха в пречки за изпълнението на тяхната задача изцяло. Призванието без характер е тежко бреме. Можеш да започнеш пътуването си, но доброто му завършване изисква съзнателен растеж.
