Възрастна жена падна на тротоара и загуби съзнание.

Няколко души се спряха да ѝ помогнат.

Един се обади на 112.

Друг внимателно постави по главата ѝ палтото си.

Трети сложи кърпи под мишниците ѝ.

А четвърти държа чадър над главата ѝ, докато дойде линейката.

Трогателна картина.

Важно е да се отбележи, че хората, които се спряха да ѝ помагат бяха на различна възраст и от различен етнос.

Кой бе ближен на падналата жена?

Този, който ѝ показа милост.

Нека Бог ни помогне да видим, че всеки, когото срещаме, е наш ближен и заслужава нашата помощ.

Мартин работеше в местния ресторант. Той откри мъж в безсъзнание до кошчето за боклук.

Намереният бе изгорял от слънцето, бе ухапан от мравките и имаше признаци на травма от тъп предмет.

Той не знаеше кой е. С измислено име живя в неизвестност повече от десетилетие.

Не можеше да работи, да получава помощи или да си върне миналото.

Изцелението му започна, когато група от непознати му помогна да преоткрие самоличността си чрез генетични тестове и разследвания.

Мъжът се зарадва:

– Имам история. Не съм просто някакъв непознат, който се е появил от нищото.

Когато ние, вярващите в Исус, забравим кои сме или когато житейската болка ни дезориентира, Бог често използва общността, за да ни свърже отново с най-автентичната ни идентичност.

В Него ние сме обичани, избрани и познати.

Светла бе разсеяна. Тя несъзнателно изпусна диамантения си годежен пръстен в кутията на бездомника Боньо.

Когато го видя бедния мъж ахна:

– Мога да го продам, – размечта се Боньо, но реши, – ако дойде пак тази жена ще ѝ го върна.

Той избра честността.

И за него заваляха благословения.

Светла с мъжа си основа фонд, за дарения в помощ на Боньо. Така той си купи дом и се събра отново със семейството си.

Когато практикуваме почтеност, ние угаждаме на Бога и вдъхновяваме другите.

Доброто отношение към другите е повече от това просто да казваме истината, то отразява Божия характер.

В свят, където измамата може да изглежда печеливша, нашата почтеност е нещо, което радва Бог.

Рени нещо ровеше в чантата си, когато внезапно попита:

– Как се казва биологичната ми майка?

Този въпрос прониза сърцето на Мариана.

Осиновяване беше частно. Предоставена бе само най-основната информация за родителите ѝ: ръст, тегло, възраст, цвят на косата и очите.

Мариана извика в сърцето си:

– Боже, какво да кажа на това малко осемгодишно дете?

За нея нямаше реален отговор.

Изведнъж Мариана изтърси:

– А как би искала да се казва?

– Магдалена, – Рени се усмихна.

– Тогава е Магдалена, – заяви Мариана.

Може бе това бе отговорът, който младата майка трябваше да даде.

Понякога въпросите, пред които сме изправени, изглеждат невъзможни за отговор.

Нуждаем се от Божията помощ и отговори с децата си, работата си, съседите си и света си.

Когато нямаме отговорите, Той може да ги даде.

Група от бъдещи млади лекари обикаляше болните заедно със своя ръководител.
Те слушаше внимателно, как опитния лекар обяснява за здравето на една от пациентките.

Внезапно болната каза:

– Трябва да ползвам тоалетна.

Тя искаше да дойде медицинска сестра, да я обслужи, тъй като не можеше да стане.

Един от младите бъдещи лекари взе легенчето от рафта и помогна на болната жена.

Медицинската сестра дойде и бе много изненадана:

– Вие вече сте я обслужили?!

Водещият лекар благодари на младия мъж.

Така и Исус не се вкопчи в Своята божественост и не отказа да помогне на човечеството.

Той бе видял нашата нужда от помощ и спасение, за това смирено положи живота Си.

Божий Син бе презрян и отхвърлен за нас, за да ни служи, да ни спаси, да ни направи Свои.

Нека никога не губим всичко, което е Той за нас.