Слави беше добър човек, във всякакъв смисъл на думата. Въпреки че заемаше доста добра държавна позиция, той си оставаше добродушен и отзивчив човек, както със сътрудниците си, така и с останалите хора.

Наблизо до дома му се намира голям магазин на два етажа. Там всеки месец се провежда лотария. За всеки 50 лева закупени стоки от него, всеки купувача получаваше лотариен билет. Половината от билета се откъсваше и се слагаше в една кутия, а другата се прибираше в джоба.

Наградите бяха телевизор, лаптоп и мобилен телефон.

Днес излизаха резултатите от лотарията и хората проверяваха печелившите числа.

Случи се така, че билетът на Слави печелеше телевизор, но той не му беше нужен.

Тогава той реши да го обмени в магазина за други стоки. Докато обмисляше какво точно да направи, видя наблизо стояща майка на средна възраст с две деца, която проверяваше билетите си. Децата стояха тихо и очакваха с надежда.

– Мамо, – каза едното, – виж дали ни се е паднал телевизор.

Жената погледна детето, но нищо не каза. Другото я сбута нетърпеливо:

– Не печелим ли? Провери още веднъж.

Жената погледна още веднъж номерата и поклати тъжно глава.

Слави ги приближи и се направи, че гледа близкия щанд. След това се обърна към жената:

– Какво не ви ли провървя? Навярно децата искат телефони – и намигна на малчуганите.

Жената се усмихна тъжно:

– Телевизор искат. Нашият е стар и се развали, а все не можем да съберем пари за нов.

– Навярно искат да гледат мултипликационни филмчета, а? – Слави весело се усмихна на децата.

А след това прибави:

– Не трябва да се отчайвате, в живота всичко се случва.

Той извади билета от чантата си и каза:

– А ето ви още един билет, навярно сте го изпуснали. Проверявали ли сте го? – Намигна още веднъж на децата. – Успех ви желая!

А след това тръгна към вратата.

След няколко минути се чуха радостните възгласи на децата.

Борис ги чу, обърна се и се усмихна.

– Той им е нужен.

И излезе с бодра крачка от магазина.

В света е тъмно, студено и страшно. Тази тъмнина не се разсейва от физическата светлина – слънцето, даже обратното, човешкия живот става още по-ужасен и безнадежден, в страдания и неумолима самота, неизбежно стремящ се към смъртта и небитието.

Всичко е обречено, страда, подчинява се на непонятния, безнадежден закон на злото и смъртта.

И ето в света се яви човек смирен, без дом, без власт над хората, без някакво земно могъщество, който казва на хората:

– Това царство на тъмнината, злото и тъмнината не е истинския живот. Това не е светът, който е създаден от Бога. Злото, страданията и самата смърт трябва и е нужно да се победят, Аз съм изпратен от Бог, Своя Баща, за да спаси хората от ужасното поробване на злото и смъртта.

Човекът е забравил истинската си природа и призвание и се е отрекъл от тях. Хората трябва да се обърнат, за да видят, това, което са отвикнали да виждат. Човек трябва да повярва, че доброто е по-силно от злото, любовта от омразата, живота от смъртта.

Христос изцелява, помага, раздава се на всички И въпреки това хората не разбират, не чуват, не се доверяват, не вярват.

Той можеше да яви Своята Божествена сила и слава и да накара хората да повярват в Него. Но желанието Му бе да освободи вярата им, любовта им и без принуда да Го приемат.

Той знае, че в часа на неговата жертва, окончателното Му предаване, всички изпитвайки страх ще Го изоставят.

Но когато свърши всичко, ще остане в света свидетелство, за това на къде е зовял хората, какво им е предлагал – подарък, живот изпълнен със смисъл и радост.

Исус тайно от света и хората, яви на учениците Си славата, светлината и тържеството, към което всеки е призван.

Божествената светлина прониква целия свят и преобразява човека, който придобива окончателен и вечен смисъл.

„Добре е да бъдем тук“ – възкликна Петър, виждайки славата Му.

От тогава Църквата с постоянна вяра радостно повтаря: „Добре е да бъдем тук“.

Това е молба донасяща светлина, жажда за просветление и преображение.

Сред тъмнината, злото, сивотата на обикновеното ежедневие, като лъч през облаците сияе тази светлина. Душата я знае. Тя утешава сърцето Явно присъства в живота ни, но не се изразява открито и въпреки това ни променя.

„Господи, добре е за нас да бъдем тук!“

Ако тези думи станат наши, отговор на душата ни на дара на Божествената светлина, а молитвата ни нека стане молитва за преобразяването ни, за победата над света.

Нека възсияе над нас Твоята светлина, носеща ни живот!

Вродените или придобити увреждания не са нещо необичайно сред хората. Едно от най-тежките увреждания е слепотата.

Тя е крайна форма на нарушение на зрението., при която човек нищо не вижда.

Около 39 милиона хора в света са напълно слепи. Техния живот много се различава от този на здравите хора.

Съществува мнение, че слепите не са социално активни.

И че единствената причина, поради която излизат от дома си е да пазаруват, да си плащат сметките и да ходят на работа.

Някои слепи се държат така, но други напълно противоположно.

Те искат да научат нещо ново. Посещават концерти, ресторанти и даже кино. Занимават се със спорт, включително екстремните.

Всичко зависи от личността, от интересите и предпочитанията на самия човек.

При проучване следователи анализирали 150 парчета изключително плодородна земя в Либерия и 27 такава в Гана.

Измерването е показало, че органичният въглерод в местната почва превишава показателите спрямо другите райони на континента 200-300%., което дава възможност да се води интензивно селско стопанство.

Предполага се, че превръщането на суха тропическа земя с такава наситена с минерали, местните хора са успели да постигнат, като при обработката на земята я третират с въглен, кости и хранителни отпадъци.

Пресъздавайки тази древна технология може да се измени животът на хиляди хора, живеещи в бедняшките райони на Африка. Освен това, тя може да даде отговор на основните предизвикателства на глобализацията, включително необходимостта от „интелигентни“ системи за изхранване при условията на демографския бум и измененията на климата.

Според учените, подобни методи за облагородяване на почвата вероятно е използвало населението в района на Амазонка, намиращ се в Южна Америка.

Независимо от изолираността на общините в двата района, те са успели да постигнат в аграрната сфера висоти, немислими за съвременните специалисти.

Особеностите на технологията за обработка на земята по този начин са изгубени през периода на европейската колонизация.

В селището Есаулскин в Сасновския район, обикновения котарак Василий е станал герой на деня.

В апартамент на първия етаж изпълзяла змия. Когато стопанинът на дома я видял веднага повикал хора, които се занимават опазването на животните и околната среда.

Помощ от тях не получил, защото преди да дойдат спасителите, котаракът се бил със змията и Василий ѝ откъснал главата.

Когато спасителите дошли, те огледали внимателно дома, но други влечуги не намерили.

Домакинът е предположил, че змията е проникнала през дупка от старата отоплителна система.

Трябва да отбележим, че котаракът при борбата със змията не е пострадал.