Архив за етикет: стоки

Съответствие между думи и действия

Коментираха поведението на Слави:

– Представя се, все едно играе пред публика, – каза Цвятко. – Няма почтеност в него.

– Нали го гледам, – завъртя глава Цветан, – държи се по един начин в една обстановка и напълно различно в друга.

– Ходи на църква в неделя, но се държи грубо и арогантно през седмицата на работното си място, – осъди го Борис.

Петър прибави:

– Казва неща, които звучат консервативно на традиционно мислещи хора, а либерални на по- младите.

Стоян се усмихна:

– Като човек онлайн е голямата работа, но ела го виж в реалния му живот.

– Това никой няма да изненада, – обади се Дочо. – Разполагаме с технологии, чрез които създаваме образи, представяйки ги в интернет за нас самите.

Стефан се съгласи:

– Така е, надуваме автобиографиите си, добавяме факти, които не изобщо не съществуват. Фалшифицират се академични изследвания. Освен това правим всичко необходимо да продадем стоките си.

– Но мъдрите се ръководят от честност и от последователност в характера, – отбеляза Огнян. – Те са на показ във всяка обстановка. При тях няма нищо скрито, това което се вижда, е това, което наистина са.

Тодор примирено махна с ръка:

– Съдим Слави, защото не му вярваме, но ние не правим ли същото в една или друга обстановка с оправданието, че такива са обстоятелствата или, че в случая е необходима „бяла лъжа“, за да не обезсърчим някого.?

Останалите наведоха глави. Всеки можеше да си спомни поне един в случай, в който не е бил честен.

Емануил Бог с нас

Камбаните биеха. Коледари на групи обикаляха домовете.

Магазините бяха претъпкани от хора

– Пак са задръстили магазина за хранителни стоки? – мърмореше сърдит чичко, носещ две големи торби пълно с какво ли не.

– Е, Коледа е, – усмихна му се жена на средна възраст.

Едно младо момче бе спряло поглед на сцената с бебето в обора, намерила място в центъра на града, където бяха по-големите магазини и заведения.

То попита:

– Какво му е на бебето в яслите? Кое е то? Какво общо има раждането му с мен?

Един старец се приближи до младежа и започна да му разказва Рождественската история за раждането на Исус.

– Бог винаги е до нас и с нас, – добави старецът. – Ние може да Го забравим, но Бог никога няма да ни забрави. За това се нарече Емануил — Бог с нас!

Бъди запленена от чудото на днешния ден

Елена се бе замислила сериозно.

– Като жена не съм ли прекалено забързана в ежедневието си? – запита се тя.

И върна лентата от днешния ден назад:

– Бързах да мина през магазина за хранителни стоки следобед, после трябваше да отида до аптеката, химическото чистене и то преди да затворят ….

Изведнъж Елена си спомни:

– В бързината да изпълня всички задачи от списъка си, пропуснах възрастния човек в плод и зеленчук, който се нуждаеше от насърчителна дума. Направих се, на разсеяна на касата, където видях майка с три малки деца и количка с продукти, а можех да ѝ помогна.

Бързането при Елена се бе превърнало в начин на живот.

– А колко хубаво би било като жена, създадена по Божий образ, – каза си тя, – да прегърна чудесата, които се разкриват пред мен във всеки един момент.

Елена реши за себе си:

– Оставя настрана списъка си със задачи и да отделя време, за да си припомня на глас най-важните за мен приоритети. Във всеки ден ще откривам отпечатъка на Бог във всеки момент. Ще се вслушвам в ударите на сърцето Му и в песента на живота, която идва само от небето. Ще бъда запленена от дара на днешния ден!

Ако се фокусираме върху далечните възможности на утрешния ден, никога няма да бъдем запленени от чудото на настоящето.

Стресът и умората са невидими крадци, които ще ни отнемат радостта и спокойствието от един прекрасен ден.

Трябва винаги да помним че изборите, които правим сега, определят радостта и любовта, които ще изпитаме в утрешния ден.

Труден проблем

В полицията постъпи доклад:

„Крадци тероризират града. Посетили са магазини за електроника, алкохол, обувки, …… Това са благородни бедни хора, които се опитват да намерят нещо за ядене, за да нахранят децата си“.

Ето и няколко от отговорите на тези нещастни „мародери“:

– Тук съм, защото се опитвам да нахраня децата си. До сега разбих шест магазина, но до сега не съм намерил поне хляб за децата си. За това ще се задоволя с тази игрална система и онази игра.

– Тук нямаха хляб, само алкохол, – негодуваше деветдесет и четири килограмова дребна жена. – Ех, ако само някоя добра душа ми помогне да намеря хляб, преди да умра от глад!

След като кметът на града научи за тези събития каза:

– Живеем в хранителна пустиня. Най-малкото, което тези магазини могат да направят, е да добавят малко хляб към стоките си, за да нахранят тези гладуващи хора.

Местен кандидат за кмет се солидаризира с бедните хора, търсещи хляб и обеща:

– Мога да се справя с тежкото ви положение.

Като не забрави да им подари попълнена бюлетина за гласуване в предстоящите избори, където начело бе написано неговото име.

– Гласувайте за мен и няма да гладувате, – продължи с призивите си той.

Кой къде работи

В селската кръчма бе уютно и топло. Местните често се отбиваха там да си побъбрят.

Днес на това събиране присъстваше и един мъж с започваща да се прошарва коса и малка къса брадичка.

Мъжете в кръчмата бяха почнали да разказват, кой къде работи.

– Аз съм тракторист и работя в месното стопанство, – започна Димитър.

Последва кратко обяснение на трудностите в професията му.

– Всеки ме е виждал с камиона, – похвали се Гошо, – карам стоки в магазина.

Михо тупна с ръка по масата и рязко добави:

– Аз го товаря всеки ден. Чувалите и по-тежките неща направо ме смачкват, но какво да се прави, все някак трябва да се живее.

Дойде ред и на непознатият.

– Аз съм композитор, – тихо каза той.

Мъжете от компанията тактично се усмихнаха, а Васил се обади:

– Е, като не искаш, не го казвай!