Всичко се бе превърнало в кошмар. Целият град бе обхванат от пожар. Огромните огнени пламъци не щадяха нищо.

Чуваха се безпомощни гласове, охкания и стенания. Хората търсеха изход сред огнените езици.

Майка скубеше косите си и протягаше ръце към дом погълнат от огъня.

– Децата ми, – тя виеше като полудяла.

Мъж носеше обгорялото тяло на жена и зовеше името ѝ. Сълзи се стичаха по лицето му, но той още не можеше да приеме истината, че нея вече я нямаше.

Малка група от хора бе хваната в капан. Огънят ги обграждаше отвсякъде. Когато вече се бяха примирили, че това е края, намериха убежище на паркинга на лютеранската църква. Там стоеше непоклатим дървен кръст. От този миг те се почувстваха по-сигурни.

– Вярвам, че ще оцелеем в тази огнена стихия, – каза пастирът, който бе в групата.

Всички останали се съгласиха с думите му. Малцина от тях още гледаха огнените отблясъци на бушуващия пожар със страх и ужас.

– Всичко, което човек изгражда с ръцете си е нетрайно, но това което Бог е направил чрез кръста за нас е нетленно. То не може да бъде отнето и изгорено, – въодушевено продължи Марк.

Пожарът унищожи всичко. Мнозина загинаха в него, други оцеляха, но нищо не бе останало от това, което притежаваха.

Там сред пепелта в този тъмен свят стоеше символът на надеждата, недокоснатият от пламъците дървен кръст, стърчащ сред паркинга.

Ето това може да се случи с нещата и хората в този свят, но ние имаме една надежда, не само в тази, но и във всяка друга трагедия, която не може да бъде унищожена от нищо. Това е мястото, което ни привлича с милостта  и прошката на Бога чрез разпнатия Христос.

Много от нас знаят колко болезнено е да загубим верен приятел, благочестив пастор, ревностен мисионер или праведна майка.

Стоим пред прясно изкопания гроб, по бузите ни се стичат горчиви сълзи. И при тази загуба непрекъснато повтаряме:

– Защо, Господи, защо?

Ние знаем, колко много са направили тези хора и колко още биха могли, ако имаха време и ако бяха останали с нас.

Смъртта на праведните не е случайна.

Наистина ли мислите, че Бог, Който е преброил всеки косъм от главата ви, ще позволи без Неговата воля да падне на земята някоя птичка или ще се отвърне от Своите деца по време на опасност?

С Неговите деца не се случват нещастни инциденти, трагедии или внезапни катастрофи.

Сър Уолтър Скот е казал:

– Смърт последният сън ли е? Не, това е крайното събуждане.

Да, това е така за всички, които вярват в Христос.

Дори когато сме заобиколени от скръб и объркване, винаги можем да се доверим на мъдрия и милостив Бог.

Аречибо е астрономическа обсерватория, разположена в Пуерто Рико на 497 метра надморска височина. С нейна помощ Националният научен фонд на САЩ и Университетът Корнел провеждат различни проучвания.

Радиотелескопът Arecibo е един от най-големите в света, диаметърът на огледалото на рефлектора му е 305 метра. Неотдавнашният ураган „Мария“ извади телескопа от строя. Счупи радарната антена и разруши огледалото на парчета. Учените все още оценяват мащаба на трагедията, но вече е ясно, че възстановяването на скъпото оборудване ще отнеме много време и пари.

Ураганът счупи 29-метровата радарна антена на телескопа наполовина, а падналите от 150 метра височина парчета разбили основното огледало на рефлектора и са повредили спомагателното огледало. За щастие, останалите сгради на радиотелескопа не са били сериозно засегнати.

Работата в Аречибо била напълно спряна преди урагана, но всички подготвителни процедури, насочени към защита на скъпата структура от неблагоприятните стихии, не  са я спасили.

На 20 септември ураганът се стоварил с пълна сила върху Пуерто Рико. Скоростта на вятъра е достигала до 250 километра в час. Островът остана без електричество, а чинията на телескопа се напълнила с 64 сантиметра седименти.

Този месец работата на радиотелескопа вече е била спирана поради друг ураган – Ирма. Но всичко преминало благополучно и той заработил отново на 9 септември.

Но с новия ураган на „Аречибо“ не му провървяло и специалистите не могат да кажат, кога отново ще заработи.

Сега трябва да оценят напълно щетите, както и да разбере какъв вид ремонтна работа ще трябва да се направи, така че обсерваторията да може да възобнови наблюденията си в космоса.

На острова, между другото, все още няма електричество, което допълнително усложнява настоящата ситуация.

Урагани, наводнения, земетресения, катастрофи, … и много жертви. Изведнъж осъзнаваме колко крехък е човешкия живот.

На какво иска Бог да ни научи по време на тези ужасни трагедии? Признавам и аз не винаги разбирам това.

Но зная, че много хора в тези ситуации за първи път осъзнават пустотата в своя живот и се обръщат към Бога. Вследствие на всичко това милиони хора се събират на молитва.

В крайна сметка от това можем да извлечем един съществен урок: Бог е нашата надежда.

Във всеки момент живота ти може да се преобърне. Към кого ще се обърнеш тогава за помощ?

Повери живота си на Христос, защото само Той ни предлага „царство, което не се колебае“.

По време на работата по музиката към трагедията „Егмонт“ Бетовен често се срещал с Гьоте. Двама велики мъже бавно се разхождаха по алеите на виенския парк и водели своите не забързани беседи. Много от минаващите им се кланяли.

По това време Гьоте заемал висок държавен пост. Той бил привикнал с раболепното внимание на подчинените си. За това всички поклони приемал за своя сметка. Отговарял им с леко повдигане на шапката си.

Изморен от това поетът се оплакал на композитора:

– Отегчен съм от всички тези безкрайни поклони!

– Ваше превъзходителство, не се ядосвайте – каза Бетовен с олимпийско спокойствие. – Може би част от тях са и за мен.