Американецът Мартин Лакин от град Рочестър разрушил собствения си дом от вътре и построил между стените му аквариум.

За да се направи аквариум в обем от пет хиляди литра между стените на бившето жилище била нужна половин година. За целият проект са отишли 230 хиляди долара.

Строителите предупреждавали Мартин, че зданието може да рухне, но това не го спряло.

В дома на 49 годишният Лакин по-рано е имало аквариум, но той се оказал много малък за Мартин.

За да го направи по-голям, той предложил на семейството си да се преместят в много по-просторно жилище, но съпругата му отказала.

Тогава двойката стигнала до компромис, решавайки да не се преместват, но размерите на аквариума да бъдат увеличени.

Вътре в аквариума са пуснати 120 риби, поставени са половин тон живи корали.

Освен това има специална техника, включително и автоматизиран люк на покрива на къщата, помпи и компютри, които следят за състоянието на аквариума 24 часа в денонощието.

Преди да докарат рибите, обновеният водоем бил използван от членовете на семейството като домашен басейн.

Завистта, разприте, раздорите и разделенията върнаха християните от Коринт обратно към физическото или плътско им състояние, в което те са били преди да бъдат родени отново.  Това толкова е забавило тяхното духовно израстване, че те не могли да разберат това, на което искал да ги научи апостол Павел.

Днес сатана изпраща сред нас същия дух на разделение. Той знае, че един дом, разделен против себе си, ще падне.  Но ако отидем към единството на вярата ни, то ще достигне пълния ръст на Христос.

За това дяволът ни е изпратил духа на разделяне, за да действа в личния ни живот, в нашите църкви, в обществен ни живот и нашето семейство.

Той преследва същата цел, да предизвика завист, разпри, раздори, разделение и да възпрепятстват нашето духовно израстване, както направи с християните в Коринт.

Но ние не трябва да се поддаваме на този дух. Павел казва: „действуващи истинно в любов, да пораснем по всичко в Него, Който е главата, Христос“.

Сравнете „действуващи истинно в любов“ с „завист, спорове и разногласия“. Това са напълно противоположни неща. Не можете да ги правите едновременно.

Когато действаме истинно в любов, ние растем. Когато завиждаме, караме се и се отделяме един от друг, ние се връщаме към първоначалното си състояние.

Не позволявайте на сатана да забавя вашия духовен растеж, поддавайки се на духа на разцепление, но говорете истината в любов и растете чрез Него във всичко!

В огромното семейство на автомобилите има истински екзотики.

Те са като скъпоценни камъни или произведения на изкуството, мечта за колекционерите. За тях няма значение колко струва автомобилът.

Основното е да получат кола, която ще ги откроява от тълпата.

Днес ви представям McLaren MP4-12C.

Тя е проектирана от инженери, които създават състезателни коли за Формула 1. Максималната скорост на автомобила – 320 km \ ч.

В колата е поставен двигател от клас DOHC V8. Цената ѝ е 231 хиляди долара.

Още от самото начало Ирена бе усетила какво се задава. Новата учителка, чийто нос и уста изпъкваха остро напред като муцуна на чакал, бе получила информация от предишните учители за поведението на Ирена.

За това палаво момиче казваха: „Неуправляема, рязка, опърничава, своенравна, недисциплинирана, голям инат и е прекалено твърдоглава“.

След междучасието Ирена седна на чина си и се зае да рисува динозавър с широко отворена паст облечен в семплата рокля на Хитинова. Тя се увлече в изобразяването на зъбите, направи ги дълги, неравни и сивобели.

Ирена толкова много се бе въодушевила от рисуването си, че не забеляза как всичко край нея притихна.

Изведнъж Ирена усети напрегнатия поглед на Хитинова, която бе вторачила очи в рисунката ѝ, но тя демонстративно продължи да рисува.

Оформи сенките и последния зъб и се облегна назад с присвити очи, за да огледа творбата си. Листът отхвръкна нагоре, преди Ирена да успее да го хване.

В класа настана тишина.

– Остани след часовете, – каза спокойно Хитинова, в гласа ѝ нямаше злоба или предизвикателство.

Свърши и последният час. Всички се изнизаха покрай Ирена, като си шушукаха и усмихваха подигравателно. В главата ѝ се въртеше вихрушка от лоши предчувствия, но тя реши да не се страхува.

– Погледни ме, – каза Хитинова.

Ирена бавно вдигна поглед към учителката си и замря. Те бяха наситено сини, изпълнени с огорчение и страдание.

– Съжалявам, – каза Ирена.

Когато тези неискрени думи се откъснаха от устата ѝ, Ирена осъзна, че е постъпила ужасно глупаво. Тя се изчерви, ушите заглъхнаха, пръстите на ръцете ѝ изтръпнаха. Носът ѝ потече, а устата ѝ пресъхна. Тялото ѝ бе разкъсано от противоречиви мисли.

– Когато бях малка, – каза тихо учителката, – ми ставаше много обидно, когато ме подиграваха заради външността ми. Отдавна вече съм се примирила със своята ….. грозота и уродливост. Издадената челюст е наследствена болест в нашето семейство. Признавам, че понякога пак ме боли от някоя случайна подигравка или рисунка като твоята.

Ирена започна да мънка, но не успя да каже нищо, защото гърлото ѝ бе пресъхнало. Хитинова ѝ подаде кърпичката си, в нея се долавяше мирис на лавандула и невен.

– Съжалявам, – този път Ирена беше искрена. – Мога ли вече да си вървя?

– Не!

Ирена изпадна в недоумение. Нали беше казала, че съжалява, какво трябваше да направи още?

– Казах ти как се чувствам, – каза учителката – и очаквам повече да не ме нараняваш.

Погледите им се срещнаха. Устата на Ирена широко се отвори. От очите ѝ бликнаха сълзи. Странните чувства, които обзеха Ирена, я преобразиха.

– Никога повече няма да ви причиня болка, – каза Ирена, а от сърцето ѝ избликна състрадание.

След това без разрешение изхвръкна през вратата на класната стая и хукна надолу по стълбището. Когато стигна до пътя, тя усети, че нещо в нея се бе променило, старата Ирена бе умряла.

Когато става дума за средновековните католически църкви, въображение ни рисува готически кули и характерни сводове. Но има и такива църкви, които след като ги посетите се чувствате не на себе си.

Става въпрос за катедралите и параклиси, украсени с човешки останки.
Църква Вси Светии е украсена с 40 000 човешки кости.

Тя се намира в чешкия град Седлец и се смята за един от най-ярките примери за църква, украсена с кости.

През 1278 игуменът Хенрих донесъл земя от Голгота и я разпръснал по близко намиращите се територии. Когато хората чули за това, пожелали да бъдат погребани в тази земя.

С течение на времето мястото за погребения вече не достигало. Тогава останките започнали да ги трупат в гробница, а на освободеното място заравяли нови.

След 250 години, новите собственици на църква семейството Шварценберг наели местен дърворезбар, който я украсил с човешки кости.

Като цяло, за арките, балюстрадите и полилеите са отишли ​​от 40 000 до 70 000 кости.