Един ангел току що бе прелетял на Земята, седна на едно клонче и се заслуша в разговора на няколко деца.
– Моят баща вчера ми подари панделка. Аз само го попитах, а той веднага ми я подари. Мама каза, че човек изпитва голяма радост, когато получава подаръци, – каза Мими, въртейки на пръст крайчето на косата си.
– А аз имам цветни моливи. Наскоро ми ги купиха. Значи и аз имам радост, така ли? – попита Таня.
Димчо потърка носа си, явно бе решил да каже нещо:
– На мен ми купиха велосипед, но аз още не мога да го карам. Това също ли се смята за подарък?
– Мама каза, че имаш радост, когато получаваш подаръци и на теб от това ти става хубаво, – каза Мими, като се настани още по-удобно на пейката.
– Значи ако не ти подаряват подаръци, ти нямаш радост, така ли? – попита Димчо, поглеждайки към Иван, който с обувката си разравяше купчинка пясък.
– Щом нищо не ти подаряват, – назидаделно каза Мими, – означава, че никой не те обича.
Всички деца погледнаха към Иван, който живееше сам със баба си и съвсем не получаваше подаръци.
– Аз също имам радост, – скочи Иван. – Вчера гората ми подари цяла кошница със гъби.
Всички с интерес погледнаха Иван.
– Това не се брой, ти сам си си ги набрал. Подарък е , когато някой друг ти го даде, – каза Мими.
Иван се замисли, а след това изтърси:
– Вчера валеше дъжд, помните ли? Вие всички побягнахте по домовете си. А аз останах в беседката, баба беше отишла до магазина. И тогава дъждът ми подари една голяма дъга. Красива, с много цветове, по цялото небе, това ми достави голяма радост.
Всички отново погледнаха Иван изумено.
– А след дъжда, в локвите сребристи рибки плаваха. Наистина, видях ги. И всичко това дъждът ми подари, – Иван целият сияеше.
Децата с нямо възхищение гледаха своя приятел.
Ангелът извади доклада си и написа: „Ден първи. Срещнах малък вълшебник“. След това се замисли малко и добави: „А ме уверяваха, че такива на Земята няма“.

В Хелзинки за първи път се провела церемония по награждаване на особено отличили се животни. Някой от тях са помогнали на стопаните си, когато са получили внезапна атака на тежко заболяване, други са предотвратили пожар в дома….
Един от главните герои била котката Симба, която била винаго много ласкава. Веднъж животното почувствало, че със стопанинът му нещо не е наред и започнало да го буди. Когато мъжът изобщо не реагирал, котката забила зъбите си в ухото му и така го накарала да се събуди.
Мъжът усетил, че му е лошо, измерил нивото на захарта в кръвта си и разбрал, че навременната реакция на котката е предотвратило изпадането му в  безсъзнание и възможна смърт.
Котаракът Сепо предотвратил пожар, като навреме забелязал, че включената съдомиална машина е неизправна. Привлякъл вниманието на собствениците си и огъня бил своевременно ликвидиран.
Друг герой Мьори всеки ден извършвал подвиг, напомняйки на собственика да взима навреме лекарствата си, а също така изпълвал живота на самотния старец с радост.

Когато сърцата ни са всецяло предадени на Божията воля, ние се радваме, че Той ни използва така, както Му е угодно. Нашите планове и желания започват и съответстват на Неговите замисли, затова му позволяваме да ни води, където иска.
Нашето усещане за радост, удовлетворение и пълнота в живота нараства независимо от обстоятелствата, ако ние изцяло се предадем на Божията воля.
Животът на християнина трябва да бъде изпълнен с радост. Християнството има за цел да улесни, а не да съсипва живота на хората. Служението на Христос бе служение на радост. Библията ни учи, че християнинът има неотменимо право на мир и радост на лицето си.
„Много по-мощно би било свидетелството на християнина в света, – пише Еми Кармайкъл, – ако той изглеждаше малко по-щастлив“.
Истинският вярващ може да се познае по радостното лице.
Могат ли околните да видят чрез тебе Христовата радост?

В този живот има много скърби и притеснение, но има и много благословения, и радост, които Бог щедро ни дарява с десницата си.
Помислете за даровете, които ние приемаме като нещо напълно естествено.
Бог ни дава този живот, защитавайки ни от опасностите.
Всеки миг на здраве, всеки час на свобода, способността да виждаме, да чуваме, да говорим, мислим или да мечтаем и изобретяваме, всичко това са Негови дарове.
Дори и способността ни да обичаме, също е дар от Бога. Но най-важното е, че Бог ни е дал Христос.
Как ще отговорим на Неговата любов? Това може да се обобщи с една дума: благодарност.
Но как да го покажем нашата благодарност? Дайте му сърцето си.

Бог ви наблюдава по уникален начин и ще ви даде някои таланти. Той гледа, за да види как ги използвате. Смятате ли да използвате вашите духовни дарове, способности, личност и опит, за себе си или за Бога? За себе си ли ще живеете или ще дадете своя принос в света, използвайки подареното ви от Бога?
Замисляли ли сте някога, че Бог наблюдава всеки един момент от живота ви? Няма момент от живота ви, на който Бог да не обръща внимание. Той никога не казва: „Аз съм отегчен от нея или него. Това не е важно. Отивам да наблюдавам някой друг“.
Един ден, когато живота ни завърши на земята и отидем във вечността, ние ще се изправим пред Бога и ще дадем отчет за това колко добре сме използва това, което Той ни е дал, всички възможностите, нашите взаимоотношения, ума, таланта и тялото ни.
Давате ли си сметка колко сериозно е това?
Животът е подготовка за вечността. Това е тест! Вашето отношение е важно, защото колкото сте били верни на земята, толкова Бог ще ви определи и даде във вечността.
Библията ни учи, много ясно, че нашата роля и награди ще се основават на това как добре сме се справили с това, което ни е дадено в този живот. И ако вие сте верни и използвате това, което Бог ви е дал, Той ще ви даде повече. Но ако не го използвате, това ще бъде трагична загуба във вечността.
Исус каза: “ … добри и верни слуго, над малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си“.