Денят беше слънчев, но някаква болка и мъка тежеше въз въздуха, които не вещаеха нищо добро за разходка. От вън се чуваха крясъци, викове, ругатни и стенания. Всички се натрупана на прозореца. Това, което видяха ги смрази. На площада отпред се виждаше голяма група от хора, обкръжена от въоръжени, които ги блъскаха едни в други. Между тях имаше жени, възрастни хора, но не и деца. Имаше мъже, който яростно избитваха насочените дула на наобиколилите ги и нещо крещяха, но следваше удар и съпротивилият се мъж падаше на земята.

Изведнъж се чу мощен залп. Площадът се покри с трупове на хора. От тях потече море от кръв. Същинска касапница.

По стълбите тичаха уплашени хора. Викаха и крещяха обезумели:

– Идват! Ще ни убият!…Бягайте….

Бравата на вратата се размърда и в стаята влетя уплашен мъж. Той огледа хората в стаята и задъхвайки се започна да обяснява:

– Влизат навсякъде,….. изкарват хората навън и ги разстрелват. Не знам какви са, но където и да влязат …… търсят само пластмасови топчета, събират ги в чували и ги изнасят.

– Трябва да затъмним прозорците и да залостим добре вратата, – предложи Симо, след като хората в стаята се съвзеха от чутото.

– Залостените врати едва ли ще ги спрат, – каза с тъжна усмивка новодошлия. – Те са като лавина, след която остават само трупове и изтърбушени домове.

– И все пак да опитаме, – обади се Рената, – не можем да стоим със скръстени ръце.

Хората в стаята се задвижиха с някаква затаена надежда, че това ще ги отмине. Някой пусна резето на вратата и превъртя два пъти ключа на вратата. Другите започнаха да пускат щорите, а там където недостигаха, импровизираха с тежки и тъмни пердета, черна хартия и каквото имаха под ръка, за да затъмнят прозорците.

Веско и Елена се сетиха за една стая, която използваха за килер и се запътиха на там. Тази стая имаше по-малък прозорец, но решиха и него да затъмнят.  Намериха някакви избелели щори, но в случая щяха да им свършат работа. Закачиха ги на прозореца и въздъхнаха облекчено.

Странно, прозорецът беше затворен, но усетиха сякаш вятър надигна щората, която бяха току що поставили и пред тях изникнаха двама души с оръжие в ръцете. Те бяха в камуфлажно облекло. Веско реагира бързо. Удари изненадващо единият под брадичката, но и Елена не беше бездействала. Не знам от къде, но в ръцете ѝ се намери дъска, с която халоса другият натрапник. Едвали щяха да успеят, ако другите знаеха или бяха усетили, че вътре има хора.

Единият от нападателите беше жена. Тя дойде бързо на себе си и започна да се оглежда. Видя, че я бяха вързали здраво. Над главата ѝ стоеше девойка с дълга пусната коса, която я разглеждаше с любопитство.

– Защо преследвате хората и ги убивате? Кои сте вие? – попита Елена.

Жената прехапа разкървавената си устна и каза:

– Нас ни е създал Един. Ние сме хуманоидни роботи. Трябва да прочистим лошите хора и тези които не желаят да правят  добро.

– Това с насилие ли мислите да го постигнете? – намеси се Веско. – Вие убивате наред, как разбирате, кои са лоши и кои добри?

– Убиваме тези, които ни се противопоставят или не желаят да се поправят, – каза овързаният мъж, който беше дошъл в съзнание.

– Но това е нелепо, дори Исус Христос не е насилвал никого да вярва в Него, нито го е убивал, въпреки че е имал сила за това – каза Елена.

– А инквизицията, а кръстоносните походи, изгарянията на клада, …..? – каза жената.

– Но това е бил прекален фанатизъм и неразбиране на Бога, – каза Веско.

Вързаните само се засмяха.

– Казахте, че сте роботи, но от къде черпите енергия? – продължи с въпросите си Елена.

– За това събираме пластмасови топчета, – каза жената. – Когато ги погълнем, ние така сме устроени, при разтварянето им в тялото ни, се отделя енергия.

– Но тези топчета рано или късно ще свършат, – намеси се Веско.

– Ние от скоро сме създадени и използваме наличните ресурси, – започна да обяснява жената. – Този, който ни е направил ще създаде машина, която да прави такива топчета.

– И все пак това, което правите, мисля, че не е съвсем правилно, – разсъждаваше на глас Елена. – Насила нищо добро не се е постигало до сега. Унищожават се хора, но резултат няма. Ако човек не е убеден в нещата, които върши, той се превръща в марионетка, машина за изпълняване на заповеди ……..

Тя не успя да довърши. В стаята блесна силна светлина. Когато тя угасна, на пода лежаха два трупа на мъж и жена …..

Момче на 4-5 години нервничеше на седалката във влака и немирно търкаше крака о пода. Останалите пътници виждаха, че детето е изключително развълнувано и възмутено. То стискаше ръцете си в юмрук. С широко отворени очи правеше забележки на майка си, която му четеше „Приключенията на Лукчо“.
– „Лукчо, Лукчо, – оглеждайки се на страни викаше бедния старец, когато го отвеждаха войниците …..“, – четеше майка му.
– Стига! – недоволстваше малкия. – Защо те търпят всичко това?!
– Принц Лимон има голяма армия и добре го охраняват …. – майката се опитваше да укроти сина си.
– Но те са много повече! – момчето удари с юмрук по книгата и тя се затвори. – Какви са тези? Нима не разбират?
Майката беше стресната от бурната реакция на сина си. Мъжът на отсрещната седалка отвори вестника си, погледна разбунтувалото се момче и ясно отсече:
– Защото са зеленчуци. Това е просто приказка, приказка за зеленчуци….

В списъка на най-необичайни и понякога крайни примери за модерна архитектура Австралия не е на последно място.
За пореден път, архитектите на страната изненадаха публиката чрез изграждане на дом на височина от 40 метра, построен предимно за любителите на „силните“ усещания. Ако вие стоите на моста и гледате право напред, имате чувството, че къщата лети във въздуха.
Австралийската архитектурна фирма F2 Architecture е представила великолепната къща The Pole House, построена на крайбрежната ивица на Fairhaven Beach. Обитателите на дома се възхищават на панорамен изглед към океана, както други, които правят това на височина от 40 метра.
За да влезеш в къщата, трябва да преминеш по тесен мост със стъклени ограждения. Когато си вътре в дома имаш усещане, че постройката „виси“ във въздуха.
Тази къща не е за постоянно пребиваване, а по-скоро за романтична отпуска.
Интериорът е направен в съвременен стил: легло с кралски размери и декоративна камина. Вместо стени от двете страни са сложени стъклени подвижни врати, високи от пода до тавана.
Домът може да се наеме под наем. Но това „удоволствие“ съвсем не е от най-евтините. Цената за една нощ достига 1220 австралийски долара.
The Pole House е една от най-безумните идеи, преставена от австралийските архитекти. Дом издигнат върху отвесен пилон, високо над океана, предизвиква наистиана „силни“ усещания.

Дългите разговори на масата в нашето време са заменени с комуникацията в социалните мрежи и кореспонденция по електронната поща.
Холандски дизайнер решил да се пребори с това явление и е разработил необичайна маса за хранене. На нея не можете да седите сами и ако една от страните реши да напусне внезапно, втора болезнено ще достигне пода.
„Това е отлична вещ за тези, които забравят правилата на етикета и не предупреждават, че ще напуснат масата“ – усмихва се дизайнерът Marleen Jansen.
Да, следващия път, този човек сериозно ще си помисли за приятелите си.
На тази маса всички трябва отстранят мобилните си телефони и да се съсредоточи върху комуникацията.
Оригиналната мебел е изработена от бреза и стомана. Дизайнерите мечтаят, тази маса да бъде оборудван за кафе и тогава хората ще могат наистина да общуват и да се опознаят един друг.

Предполага се, че Нюгрейндж е  най-старата известна праисторическа структура в цялата Ирландия. Тя е построена от пръст, камъни, дърво и глина около 3100 г. пр.н.е., около 1000 години преди египетските пирамиди.
Конструкцията се състои от дълъг коридор, който води до напречната камера, която най-вероятно е била използвана като гробница.
Най-характерната черта на Нюгрейндж е точния и надежден дизайн, който е помогнал на структурата да остане напълно водоустойчива до днес.
Но най-изненадващо е, че входа на гробницата е разположена по такъв начин спрямо слънцето, че по време на зимното слънцестоене, най-краткия ден от годината, слънчевите лъчи насочени през малък отвор в 60-метровия проход, осветяват пода на централната зала на паметника.
Археолозите предполагат, че Нюгрейндж е била използвана като гробница, но защо и за кого, все още остава загадка. Все още не е известно как древните строители с такава прецизност са изчислили структурата ѝ. Напълно вероятно е, слънцето да е заемало определена роля в тяхната религия.