Съдбата не била благосклонна към един човек. Веднъж той не издържал и попитал Бога за това.

– Очаквате прекрасна съдба, – му отговорил Той.

Човекът се зарадвал. Според него, сега оставало само да чака тази съдба.

Чакал човекът дълго време. Но съдбата не давала никакъв намек за съществуването си.

– Бог не може да ме излъже, – помислил си човека. – Може би изпитва моето търпение? Да ли съм заслужил своята съдба?

И продължил да чака, но нямало никакъв резултат. Той вече нищо не разбирал.

Чул за някакъв мъдрец, който всичко знаел за живота. И решил да иде при него, за да му разясни нещата.

Намерил мъдрецът в едно уединено място. Разказал му историята си.
– Бог каза, че те очаква прекрасна съдба? – попитал мъдрецът.

– Да, – потвърдил човекът.

– А ти какво направи, за да я срещнеш?

– Чаках и вярвах, че тя ще дойде.

– А не помисли ли, че тя те чака някъде? И то отдавна ….

– Не, – признал си човекът.

– Тогава иди и и помисли, – посъветвал го старецът – и не ми отнемай  напразно времето.

Когато човекът си тръгнал разстроен, старецът погледнал след него и въздъхнал:
– Нищо няма да измисли …Тези, които идват за съвет относно съдбата си, си я представят като подарък или успех в някаква игра. Но никога нищо не решават. А тя е изпитание, капризна дама. За да я постигнеш, трябва да преодолееш много неща, на първо място себе си. Да му обяснявам това, е просто загуба на време.

А през това време човекът вървял и си мислел: „Изглежда старецът вече е изумял. Къде ще търся съдбата си, като нищо не знам за нея?“

Двама млади мъже Антон и Иван влязоха в магазина на един търговец, заинтригувани от табелата оставена отпред: „Тук се продава единственият лек за всички болести“.

Нетърпеливият Иван веднага каза:

– Дайте ми бързо това средство.

– Една минута, господине, – отговори му продавача, – вижда се, че наистина имате нужда от него. Имайте търпение.

– Кога ще ми дадете лекарството? – развика се Иван.

– Но аз ви го дадох, – отговори търговеца.

– Нищо не сте ми дали, – още по-силно се развика Иван.

– Вие го получихте, видях със собствените си очи, – потвърди помощникът на търговеца.

Иван се разсърди сериозно:
– Нищо не сте ми дали, – и разпери празните си ръце пред продавача.

Помощникът на продавача се обади:

– Въпреки че не е прав, изглежда говори истината. Дадохме му лекарството, но той не го е взел. Бъдете търпелив, млади човече.

Опашката в магазина стана по-голяма и търговецът помоли Антон и Иван:

– Освободете мястото за другите клиенти, вие вече получихте своята стока.

– Вие подигравате ли се с нас, – възмути се и Антон. – Дайте ни това, което искаме и ще се махнем.

– Вървете с Бога, млади хора, – каза продавачът, – лекарството вече ви го дадохме два пъти.

– На нас?

– Да, на вас.

– Та вие ми казахте само: „Имайте търпение…“, – каза недоумяващо Иван.

Търговецът се засмя:

– Та това е и нашата скъпоценна стока, която продаваме – търпение. То е единственото лекарство срещу всички болести.

Американският писател и психолог Тимъти Лиъри е бил вкаран в затвора за притежаване на наркотици.

За да се определи мястото на задържането му, му предложили стандартен тест, който преди няколко години е съставил самият Лиъри.

Той попълни теста по такъв начин, че бил идентифициран като най-подходящ за работа в градината и полето.

Въз основа на резултатите, Лиъри е назначен на работа като градинар в затвора с лек режим, от където той е избягал след шест месеца.

В последно време е много популярна тенденцията да се преустройват църкви в места за нерелегиозни цели. Това могат да бъдат жилищни сгради, магазини, детски градини и дори нощни клубове.

Поради западналото състояние на някои църкви реконструкция им за друг вид дейност, се смята за единственото вярно решение, за да съхранят зданията.

Църква в Денвър си е останала място за събиране на много хора, но сега вместо религиозни служби, там се намират дискотека и се провеждат концерти.

Клубът The Church се явява популярно място за заядливи клъбъри. Добрата акустика на сградата спомага звученето на тонколоните.

Човек не измерва живота с изминалите години, а със събитията, в които е участвал.

От преместване на ново място до напускането му. От сватбата на дъщеря си до появата на първото ѝ дете. Смъртта на близък, промяна на работата и всякакви дейности, ето такива неща имат значение.

Човек измерва живота си с големи интервали от време – пет, седем, десет години или много по-малки – седмица, две, три.

Две седмици отпуска, можеш ли да зачеркнеш този период? А седмица на бързо развиваща се болест?

Така, че Нова година е просто условна дата, на която можем да се съберем заедно, да се усмихнем един на друг, да си подарим подаръци и тихо да отбележим календарната промяна.

Трябва да бъдем честни и да не се мъчим да изглеждаме такива, каквито всъщност не сме. Да се променяме и да даряваме с любов и радост хората край нас.