През април 1918 г., стотици пруските войници видели мистериозен бял батальон в близост до Бетуни, Франция. Това се случило, когато един офицер разказвал на своята част, с приповдигнато настроение, че британците са победени.

Изведнъж за ръката го хванал лейтенанта и казал:

– Погледнете, капитане, голяма група конници идват към Бетуни от другата страна. Защо са облечени в бяло и яздят бели коне? Какво може да е това?

Пруските войници се обърнали да видят, как се приближава кавалерията излизаща от дим. Те ясно виждали фигурите на слънцето. Снаряди разтърсили земята, интензивна стрелба покосявала хората, а конниците облечени в бяло се придвижвали бавно.

Най-отпред яздел открояваща мъж, който имал меч на кръста си, а ръцете му били опрени на коня.

Изведнъж ужас и страх нападнал пруската войска и хората побегнали. Пруският капитан казал по-късно:

– Когато се появи тази тайнствена войска на страната на британците, аз разбрах, че сме загубили войната.

Хоуп Прайс, който описал тази история от Първата световна война, отбелязал, че британското правителство по време на военния конфликт постановило национални дни на молитва.

Именно тези молитви изиграли своята роля и ангелите да се намесят на страната на британските войски.

Действията на управниците на всеки народ могат да привлекат Бог и ангелите му на помощ за благословение и съд.

След петнадесет минутен редовен полет на височина шест хиляди метра един от двигателите на самолета се запали. Пожарът беше потушен, но двигателят отказа да работи.

Командирът на екипажа докладва:

– Имаме техническа неизправност. Искаме аварийно кацане.

Диспечерът освободи писта и разреши кацането. Към летището летяха пожарни коли и линейки.

Шансовете на пострадалия самолет да достигне до земята и пътниците с екипажа да оцелеят бяха много малко.

Салонът се напълни с дим. Между хората настана паника.

Изведнъж един 60 годишен мъж започна високо да произнася доста познати думи:

–  Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име!
Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето така и на земята; Дай ни днес ежедневния хляб; и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници; и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия, защото царството е Твое, и силата и славата, до вековете. Амин.

Той не беше свещеник, а най-обикновен енориаш. Ходеше всяка неделя на църква. А сега се връщаше от почивка в дома си. Животът му съвсем не бе лек, но той искрено вярваше в Бога и Го почиташе с всичко, което имаше.

Част от пътниците започнаха да повтарят с него „Отче наш“. Други се молиха с молитви, които си спомняха в момента или изказаха страха и болката си пред Бога в тази кризисна ситуация.

Изведнъж паниката спря и хората се успокоиха.

Самолетът кръжеше във въздуха още около 40 минути, за да изразходва горивото си. Всички разбираха, че „летящият ад“ всеки момент може да експлодира.

По време на приземяването гумите на колесника задимяха. На земята чакаха пожарни коли, които веднага започнаха да обливат самолета с вода.

Пътниците и екипажа веднага бяха евакуирани с помощта на надуваеми трапове. Всички скачаха без багажа си и боси изтичваха далече от огъня.

Никой не пострада. Беше станало чудо!

А там в това пламтящо метално тяло бяха 351 пътника и 20 членен екипаж. Но Бог запази хората. Той чу молитвите им и им помогна да оцелеят.

Сега Христос е скрит от нашия поглед, но Святият Дъх живее в нашите сърца. Днес трябва да „ходим с вяра, а не с виждане“. В бъдеще ще „Го видим както е“.

Първото идване на Христос беше тихо, почти незабележимо – обикновени ясли, прости овчари, незначителен ъгъл в Римската империя…..

Второто пришествие ще бъде славно и явно за всички.  Той ще се яви придружен от ангели, ще усмири враговете и ще подчини цялата земя.

Как лесно загърбваме и забравяме вечните обещания, за нещо, което няма стойност.
Настоящето ни изглежда реално, а бъдещето илюзорно. Но всъщност всичко е на обратно.
Не позволявайте на суетното настояще да ви обземе. Вместо това „търсете това, което е горе, гдето седи Христос отдясно на Бог“.

В древни времена, този паразит на пустинята е бил един от не многото източници на храна за индианците на Дивия Запад.

А днес, това е необичайно растение, паразит със забавна външност.

Фолисма сонора – Pholisma sonorae е смятано за едно от най-странните полски растения в Северна Америка.

Нейната закръглена форма като „гъба“ се оформя от пясъка, а кореновата система отива дълбоко под земята, като достига дължина над два метра.

Растението не може да съществува без наличието на друг източник на „енергия“. Паразитирайки, Фолисма сонора постепенно поглъща растението и значително надвишава неговия размер.

Този паразит изглежда забавен по време на цъфтежа. На неговата яйцевидна повърхност се появяват малки виолетови цветчета с люляков отенък.

Основното местообитание на този паразит са пустинните местности в Северна Америка.

В Китай по времето на Мао Цзедун решили да унищожи всички врабчетата. Пропаганда се оправдала с това, че врабчетата ядат големи количества от зърнената реколта, носейки огромни загуби за икономиката на страната. Планът бил разработен през 1958 г.

Всички селяни, както и участващи в кампанията, учениците и жителите на града крещели удряйки по метални кутии, барабани, размахвали импровизирани знамена и парцали, като заставали на покривите, за да изплаши врабчета.

Уморените птици падали на земята и ентусиазираните хората ги доубивали. Даже били изложени големи снимки с мъртвите птици.

Само за три дни в Пекин и Шанхай били унищожени 900 хиляди птици, а до началото на ноември същата година в цял Китай били убити около два милиарда врабчета. В столицата и крайбрежните провинции, където избиването било усърдно, не останало нито едно врабче.

След кампанията реколтата била много по-добра, но се намножили гъсеници и скакалци, които по-рано били изяждани от врабчетата.

В резултат на нахлуването на скакалците добивът спаднал рязко, в страната настъпил глад, при който загинали около 30 милиона души и много домашните животни.

Наложило се да купуват врабчета от чужбина. Не е ли прекалено висока цената на човешката глупост?