Групичката жужеше като разгневени пчели в кошер.

Дамян размахваше гневно ръце:

– Колко често прикривате, изкривявате, скривате или замъглявате истината? Всеки нека се наблюдава поне един ден.

– Лъжем непрекъснато през целия ден, – бе категоричен Пламен.

– Има учтиви лъжи от рода на: „Много бих искал да дойда, но вече съм ангажиран другадестил

читател

живот

“ вместо отказ или „Мисля, че стилът ти на писане е твърде изтънчен за нашите читатели“ т.е. „Лошо пишете“, – усмихна се Калин.

– Като говорим за видове лъжи, – поклати глава Тони, – трябва да споменем и тези в семейния живот. „Ти винаги . . .“ или „Ти никога . . .“ , които не само са неверни, но се използват за нараняване.

– Преувеличаване има и при християните, – понадигна се Тодор.

– Това е невъзможно, – възкликна Васил.

– Да си чувал нещо от рода на: „Това е такова благословение. Господ беше беше сред нас. Беше просто невероятно“.

– И какво не е наред в такова изказване? – повдигна вежди Васил.

– Господ може да присъства и да има благословение на мястото, но когато се говори това за всяко такова събитие си е просто наглост.

Обстановката се нажежи.

Добри успокои топката:

– Има и „благородни лъжи“, с които прикриваш приятел, вместо да му направиш забележка за начина му на живот.

– Забравихте бизнесмените, които предлага свои продукти, – вдигна ръка Станчо. – „Държим на качеството“ казват те, а всъщност пробутват дефектни продукти или такива, които не действат според инструкциите.

Камен въздъхна:

– Непрекъснато изливаме поток от лъжи. Нашият език е буйно зло. Поради гордост говорим прекалено много или грубо, а поради страх казваме прекалено малко или неискрено.

– Причина за това са неправилните мотиви, – отбеляза Огнян.

Всички се съгласиха.

Сашо дълго си търси работа. Той бе квалифициран в областта на продажбите.

Попадна на фирма, където му предложиха страхотна работа и заплащане.

Можеше да спечели много пари чрез продажбите. Освен това щеше да взима комисионна над дебелата заплата.

Скоро след това се чу, че напуснал работата си.

– Какво стана? Защо напусна? – попита го приятел му Цачо.

Ето какво разказ Сашо на приятеля си:

– След като приех работата, те ми казаха как да направя презентацията. Отидох при шефа на компанията и му казах: „Ние представяме погрешно този продукт. Карате ме да кажа някои неща на клиентите, които не са верни“.

– И той поправи ли нещата? – поинтересува се Цачо.

– Шефа ме попита: „Имаш проблем с това?“, а аз му казах, че това ме прави лъжец. И двамата знаехме, че ме принуждават да крия истината.

– Но нали така продават много продукти, – вдигна рамене Цачо.

– Той много добре ме разбра, за това ми каза: „Ако искаш да работиш тук, това е начинът, по който го правим. Иначе там е вратата”. Затова и напуснах, – заяви категорично Сашо.

Не след дълго той си намери по-добра работа с по-добро заплащане, където не трябваше да лъже хората.

Какъвто и компромис да направим, за да запазим работата си, в крайна сметка ще загубим много повече.

Не подтискайте съвестта си, не нарушавайте принципите си. Последствията никак не са добри.

Вместо това, погледнете към Бога. Той може да ви даде много повече.

Ема имаше рожден ден. Приятелката ѝ Катя предложи:

– Хайде да отидем в салона за красота. Наскоро го откриха, много е хубав. Сама ще се убедиш.

Ема бързо се съгласи и двете отидоха в салона.

Успокояваща музика и личен придружител ги посрещнаха в спокойния, слабо осветен спа център. Цялото преживяване беше тихо и отпускащо.

Двете девойки не можаха да сдържат смеха си, когато прочетоха надписа поставен на масата:

„Тази органична грижа за косата ви дава повече от това, което търсите. Тя ви дава спокойствие“.

Ема прошепна на приятелката си:

– Продуктите за коса не носят траен мир, но често се задоволяваме с временно облекчение, когато светът ни стресира.

– В действителност истинският мир не идва от нещо, а от Някого, – подчерта Катя. – И това е Исус, Който ни предлага мир за днес и за вечността.

– Мирът с Бога е повече от просто чувство, – добави Ема, – това е дар, който получаваме чрез вяра в Исус. Независимо дали се чувстваме близо до Бога или не, Неговият мир е достъпен за нас в салон или болница, във времена на спокойствие и времена на хаос.

На Петров му откраднаха велосипеда от офиса. Той много бързо реагира, като разбра това:

– Полицията веднага да се намеси. Нека прегледат записите от видеонаблюдението.

– Петров успокой се, – опита се да го укроти един от колегите му. – Нещата не стават така бързо.

– Искам застрахователите да действат веднага и да изплатят евентуални обезщетения, – вилнееше Петров.

Колегите му го гледаха съчувствено, но не можеха да му помогнат.

– Ако велосипедът се препродава онлайн, искам да бъде намерен и върнат веднага, – продължаваше Петров в същия дух.

Накратко той искаше нещата да бъдат оправени по най-бързия начин.

За разлика от нас Бог търпеливо чака. Той бавно кипи, такава е Неговата любов към творението Му, защото не иска никой да погине, а всички да дойдат на покаяние.

Търпението трябва да се проявява в самата ни работа. Когато хората получават нашите отчети, отварят имейлите ни, проверяват готовия продукт, пръстовите отпечатъци на търпението трябва да са очевидни върху него.

Това означава, че не са направени компромиси, отделено е необходимото време за изслушване на двете страни, имаме желание да се върнем назад и да работим по всички предложения.

Много е трудно да бъдем търпеливи с колеги, клиенти или потребители, ако дневникът ни е пълен с последователни срещи или задачи.

Не можем да седим и да изслушвате някого, ако сме вперели поглед в часовника. Няма време, трябва да отидем на следващата среща.

Търпението е привлекателно.

Когато сме по-малко заети, можем да отделим време, да поговорим с колегите си за причината за надеждата, която имаме.

В гората бе определен участък, в който трябваше да се изсекат дърветата. Бе наета една бригада, която трябваше да извърши това.

Когато работата приключи, дойдоха да извозят отсечените дървета.

Едно огромно дърво с много клони не бе отсечено. Под неговата сянка можеха да застанат хиляди човека.

– Защо сте пощадили това дърво? – попита един от шофьорите.

– Това дърво е напълно безполезно, – каза един от дървосекачите. – От него нищо не можеш да направиш.

– Как не можеш? Я виж колко много клони има, – обади се друг от превозвачите.

– Да, но нито един от тях не е прав, – поясни същият мъж.

– Нали е дърво? Поне за огрев ще стане, – поинтересува се първият шофьор.

– Дума да не става, – махна с ръка един възрастен мъж между секачите, – ако го запалиш, димът му вреди на очите.

– И какво накрая излиза? – засмяха се няколко души.

А възрастния мъж поглади бялата си брада и каза:

– Ако сте полезни, ще ви отсекат и от вас ще направят мебели. Красиви ли сте, ще станете продукт и ще ви продадат в магазина …

– А тези който са напълно безполезни? – прекъсна го един млад шофьор.

– Тогава ще пораснете, – продължи старецът, – ще станете огромни, но хиляди хора ще намират сянка под вас.