Архив за етикет: паметник

Прощавай и забравяй

Лили и Катя бяха две сестри. Двете бяха неомъжени и живееха заедно.
Поради неразрешено несъгласие по незначителен въпрос, спряха да говорят помежду си.

Тъй като или не можеха, или не желаеха да се изнесат от малката си къща, те продължаваха да използват едни и същи стаи, да се хранят на една и съща маса, да използват едни и същи уреди и да спят в една и съща стая … всичко поотделно … без нито една дума.

Линия с тебешир разделяше зоната за спане на две половини, разделяйки вратите, както и камината. Всяка идвала и си отивала, готвела и ядяла, шиела и чела, без никога да прекрачва територията на сестра си.

През нощта всяка можеше да чуе дълбокото дишане на другата, но тъй като и двете не желаеха да направят първата стъпка към прошка и забравяне на глупавата обида, те съжителстваха години наред в мъчително мълчание.

Независимо дали става въпрос за личен или обществен такъв, начинът, по който реагираме на онези, които ни обиждат, бързо разкрива дали притежаваме сърце на слуга.

Не е достатъчно просто да кажем:

– Добре, простено ти е, но не очаквай да го забравя!

Това означава, че сме издигнали паметник на злобата в ума си, а това всъщност изобщо не е прошка.

Слугите трябва да продължат напред, помнейки правилното и забравяйки погрешното.

Както гласи една стара поговорка:

„Напиши раните в прах, ползите в мрамор“ или „Доброто на камък се пише, злото – на пясък“.

Добрината и благодеянията трябва да се помнят завинаги, а обидите, злото и страданията да се забравят бързо, те трябва да се отмият от пясъка или праха.

.

Градете това, което ще остане трайно

Васко живееше до два строителни обекта.

Един ден вдъхновен от издигащите се сгради той предложи на приятелите си:

– Хайде да си построим крепост.

Събраха остатъците от материали по обектите. Взеха инструменти от домовете си и започнаха.

Няколко дни пъшкаха и се мъчеха да накарат материалите, които имаха да послужат на целите им.

Първоначално всичко беше забавно, но това, което построиха бе жалко отражение на вече построените сгради наоколо.

Крепостта, която си построиха, много скоро се срути.

Така става и с нас, когато строим паметници на себе си и на своите постижения, те не издържат дълго.

Това, което строим без Бога, няма дълъг живот, но Божието име и това, което правим за Него, имат трайно значение.

Какво означава да „угаждаш“

imagesПламен стоеше прав и крачеше нервно из стаята. Любо го наблюдаваше и мълчеше, той познаваше приятеля си много добре. Неговата припряност му причиняваше доста неудобства, но той умееше да търпи.

– Какво означава да „угаждаш“? – размахваше нервно ръце във въздуха Пламен.

– Тази дума на гръцки е ареско и се е намирала на надгробните паметници на починалите държавни служители….., – опита се да обясни Любо, но веднага бе прекъснат от приятеля си.

– Да са заслужили добре, разбирам, но каква е връзката с „угаждам“? – наостри се Пламен.

– Ако служителят е бил добър и е работил за доброто на обществото, тогава на неговия надгробен камък са написали, че е ареско, която може да се разбира още и като: достоен, годен, приятен, достатъчен, …

– И все пак не разбирам, как са били угодни тези служители? Особено, когато се казва в църквата, „Бъди угоден на Бога“, това ми звучи озадачаващо, тайнствено и трудно за разбиране – повиши тон Пламен.

– Това означава следното. Правя всичко възможно, но целта ми е, когато всичко бъде направено и казано и служенето ми свърши, Този, Който е над всички началства и власти, да ме погледне и да каже: „Ти извърши добра работа, от теб хората и църквата имаха полза. Считам те за угоден и достоен“.

– А аз ще мога ли да Му бъда угоден? – тихо попита Пламен.

– Виж, – започна кротко Любо, – Бога ни е поверил делото на благовестието. И ние трябва така да говорим, „не като да угаждаме на човеците, а на Бога, Който изпитва сърцата ни“.

Пражкият метроном

2017-10-03_165047Огромният, непрекъснато движещ се метроном е бил поставен през 1991 г. Той е бил поставен на мястото, където по време на социализма се е издигал паметник на Сталин.

След измененията в Чехия, статуята на вожда на народите бързо била демонтирана, а на нейно място бил поставен един своеобразен символ на преходността на времето и безкрайните колебания на общественото мнение.

Според авторите техният метроном трябва да предупреждава всички граждани за отговорността им при избора на тези, които са на власт.

Велосипедист във водите на река Дунав

2017-10-03_164854Движещ се паметник е разположен в центъра на Будапеща, точно в средата на реката.

Футуристичния вид на железния велосипедист не стои просто във водата, той върти и педалите.

Задвижването му става благодарение на естественото течение на водата.

Скулптурата представлява ефектен модел на обикновена водна мелница.