Детектив Джонсън приключи работата си за деня и се готвеше да си тръгва за в къщи, когато изведнъж в неговата кантора нахлул познат полицай, който на един дъх каза:
– Току що хванахме странна секретна бележка, предназначена да попадат в един от нашите най-известни затворници в централния затвор. Трябва незабавано да я разшивровате!

– Добре, – каза Джонсън.
На детективът му отне само една минута, за да разбере какво е написано на листа.
А на вас, колко ще ви отнеме?
Опитайте! Дори и да не сте толкова бързи като Джонсън, важното е сами да я разшифровате.
Ако все пак не сте успели ето ви и отговора.
Отговор:
ИЗрики
БЯрики
ГАЙрики
УТрики
РЕрики.

Когато една майка отивала на пазар, носела сина си на раменете си.

Веднъж край тях минала жена с кошница на главата, в която имало плодове. Детето бързо грабнало от кошницата един банан и го изяло.

Майката забелязала това, а когато някой и споменал за случилото се, тя похвалила сина си за находчивостта му.

Това поощрило детето и то започнало да извършва малки кражби и да бърка в чужди джобове. А когато детето станало мъж, нещата се влошили още повече. Порастналия син разбивал брави и обирал хората по пътищата.

Веднъж по време на обир синът на тази жена убил човек. Хванали го и го хвърлили в затвора. Убиецът изразил желание да се види с майка си преди да го обесят.

Довели нещастната ридаеща жена при сина ѝ. Тя горчиво оплаквала съдбата му. Той я помолил:
– Ела по-близо до мен.

Когато майката приближила, синът я хванал с ръце и започнал да я души. Охраната едва отървал жената от хватката му. А синът крещял.

– Тя заслужава наказание. Тя е виновна за всичките ми нещастия. Ако вместо да ме похвали, беше ме наказала, когато бях на две години и откраднах банан, аз нямаше да върша тези злодеяния и да стигна до тук.

В Бразилия затворниците също се занимават с определена трудова дейност.

В затвора Санта Рита ди Сапукаи, близо до Сан Пауло, те помагат на страната си да стане екологично чиста.

За да намалят присъдите си, те изпълневат извънредна работа.

В затвора са инсталирани стационарни велосипеди, които са свързани към портативен акумулатор.

Когато затворниците въртят педалите, те изработват ток, които отива за осветяване на улиците в града.

24 часа работа на такъв велосипед са равни на минус един ден от присъдата.

Тази програма също помага на затворници да бъдат в добра форма.

Физикът Лев Ландау бил арестуван през 1938 г. В затвора прекарал той една година. Накрая бил пуснат благодарения на усилията на Капица, който гарантирал за него.
Веднъж една жена от местния вестник попитала Ландау:
– Какво правеха с вас в затвора?
– Нищо особено. Караха ме през нощта на разпит.
– Не ви ли биха?
– Не, нито веднъж.
– А в какво ви обвиняваха?
– В това, че съм бил немски шпионин. Опитах се да обясня на следователя, че това е невъзможно. Казах му, че харесвам девойките от арийски тип, но германците забраняват на такива момичета да имат нещо общо с евреи. На това следователят ми отговори, че съм бил много хитър и добре маскиран шпионин ….

Сашка и Ангел от известно време излизаха заедно. Връзката им се задълбочаваше постепенно. Днес излязоха на разходка в парка. Разговорът им беше добил много сериозен отенък.

Всеки се интересуваше от живота на другия и искаше по-добре да го осмисли и разбере.

Сашка пое дълбоко въздух и каза:

– Искам да ми кажеш, как така правиш, че хората ти се доверяват и ти вярват.

– Повечето хора искат да бъдат уважавани. Не виждам какво толкова ти се струва необичайно, – отговори Ангел.

– Открий ми тайната си, – настоя Сашка.

– Може би е свързано с моето детство и времето на израстването ми, – призна накрая Ангел след няколко минути размисъл.

– Родителите ти строги ли бяха? – полюбопитствува Сашка.

Ангел се засмя:

– Не е това, което си мислиш. Баща ми беше касиер в едно предприятие, но го хванаха в някакви злоупотреби и полежа малко в затвора. Живеехме в малко селище и всички хора ни познаваха.

– Навярно с майка си сте се чувствали зле след случилото се, – съчувствено каза Сашка.

– О, – с болка каза Ангел, – беше много по-лошо. Ако нещо изчезнеше в училище, веднага обвиняваха мен. Когато влизах в магазина, продавачите ме следяха зорко, нали баща ми бе крадец. Много често чувах зад гърба си думите: „Крушата не пада по-далече от дървото“.

– Когато излезе баща ти от затвора, нещата не се ли оправиха?

– Не, – тъжна усмивка пропълзя по устните на Ангел. – Наложи се да се преместим. Баща ми трудно си намираше работа, а ако си намереше не се задържаше много на нея, защото бързо научаваха за миналото му. Често се сбивах с децата, за да затворя устата на клюкарите.

Сашка стоя замислено известно време без да каже нещо. След това вдигна глава и каза:

– Искал си всички да знаят, че не си като баща си? Нужно ти е било, да ти имат доверие. Правел си всичко според възможностите си, бил си честен с хората и си очаквал същото от тях. А ако някой те е лъжел или мамел си го съсипвал.

– Нещо подобно, – смутен от разобличаващия го коментар, Ангел леко се изчерви.

– А не се ли страхуваш, че понякога можеш да прекалиш? – не го остави намира Сашка. – Хубаво е да си честен и справедлив, но хората не са идеални.

– Чесността я има или я няма, средно положение няма, – изстреля на един дъх Ангел.

– Това не е ли доста крайно?

Ангел сви рамене.

– Не съм краен. Просто не искам да ме възприемат за глупак. На никого няма да позволя да си играе с мен. Такъв съм.

Сашка прехапа долната си устна.

– Някой опитвал ли се е да те подведе?

Лицето на Ангел се изкриви подигравателно.

– Но тогава хората ще се страхуват да сбъркат пред теб – каза Сашка – и това няма да е отговор на чесното ти и справедливо отношение към тях.

– Да, но се получава, – доволно заяви Ангел. – Така остават много малко такива, които биха ме излъгали.