Омръзнало ни е вече от скучни и традиционни празници и вече се чудим какво още да отбележим?

В действителност съществуват много необичайни празници и фестивали. Ето ви и един от тях – Международен ден без интернет.

Внимавайте добре, не става дума за безопасен интернет, а за ден, в който изобщо няма да влизате в интернет мрежата.

Вие можете ли да си представите, в наше време, да се живее макар и един ден без интернет? Това сигурно е много трудно, особено за младото поколение.

Но на 31 януари Земята ще се изключи от това чудо, за жалост не от всички живеещи на тази планета.

Този празник се чества от световната глобална интернет общност всяка година в последната неделя на месец януари.

Хора, на 31 януари „превключете“ на реални събития в живота и вижте какво става около вас!

Целта на християнския живот е човек да очисти сърцето си. „Само чистите по сърце ще видят Бога“ казва Свещеното Писание.

Да, „блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“. Тук става дума за духа. Защото чистите по дух обичат хората. И в това се изпълнява Божията заповед: „да възлюбиш ближния, както себе си“.

Когато човек съгреши, той се затваря в себе си. Има съвест, но тя не може да се успокои.

Това е като затворено огнище. Около него се индуцира електрическо поле с неправилни заряди.
Поразяват се множество центрове.

Когато се засегне центърът предизвикващ свиване или разширяване на кръвоносните съдове, ето ти хипертония.

Ако бъде поразен центърът за регулиране на стомашно-чревния тракт, следва язва.

Съществува пряка връзка между грях и болест, въпреки че не винаги болестта е следствие от грях.

Затова „повече от всичко друго що пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота“.

Тя е красива и активна, жизнерадостна и невероятно обаятелна. Нейното име е Ксения Безуглова.

Тя казва:

– Човек винаги има на какво да се радва.

Но има нещо, което е голямо предизвикателство за тази красавица. Тя се придвижва с инвалидна количка.

Животът на тази млада жена, безвъзвратно се изменил преди седем години, след ужасна катастрофа.

Но това не я е направило отшелник. Тя не се обидила на живота заради това, че е белязана с печата „инвалид“.

Ксения е родила две дъщери. Спечелила е конкурс за красота и се е заела да помага на хора с увреждания.

Елена седеше на стола и мечтаеше. Тя не искаше да се отнася към децата си така, както родителите ѝ бяха постъпвали към нея. Искаше да има син и да го възпита по свой си начин.

Представи си го пораснал, вперил любопитно очи в нея.

– Миличък, ти не си длъжен да ставаш инженер, нито юрист. Това не е важно. Ако искаш да станеш патолог, добре или футболен коментатор, защо не? А може би клоун в някой търговски център? Какво пък, това е отличен избор.

Минаха години и синът на Елена вече бе пораснал и възмъжал. Той е изпотен, плешив клоун с ивици от грим на лицето. Застана пред майка си и каза:

– Мамо, аз съм клоун в търговския център. Ти такъв живот ли искаше за мен? Какво си си мислила, когато ми говореше, че висшето образование не е толкова важно? Какво си искала да постигнеш, когато вместо да уча математика, ме пускаше да играя с момчетата на двора?

– Следвах желанията ти, не исках да те насилвам, – започна да се оправдава Елена. – Ти не обичаше математиката, а искаше да играеш с другите деца.

– Но аз бях дете и не знаех до какво ще доведе това, – погледна  я строго синът ѝ. – Ти ми провали живота – и размаза с ръкава си грима по-лицето.

– Така, – Елена погледна внимателно сина си и продължи, – в света има два типа хора: едни от тях живеят, а други вечно търсят кой им е виновен. Разбираш ли това?

Елена се отказа от този вариант и си представи друга картина. Този път тя започна с наставленията си още от самото начало:
– Не бъди глупак, синко, мисли за бъдещето си. Учи математика, ако не искаш да бъдеш обикновен оператор в някоя централа.

Елена отново си представи сина си пораснал, брадат програмист със сенки под очите.

– Мамо, аз съм програмист в „Google“. Интензивно работя по 12 часа на ден. Нямам семейство. Нима си смятала, че хубавата работа ще ме направи щастлив? Какво си искала за мен, когато ме караше да уча математика?

– Исках да получиш добро образование, – каза Елена. – желаех да имаш повече възможности за избор на работа.

– Не ми пука за тези възможности, щом съм нещастен. Гледам клоуните в търговския център и им завиждам. Те изглеждат толкова щастливи. Можех да бъда като тях, но ти …. все повтаряше учи математика, та учи.

Елена смръщи вежди и отново се отказа от тази си фантазия и си представа по друг начин ситуацията.

Тя отново видя сина си малък и му каза:
– Едва ли ще мога да ти дам добър съвет. Аз съм ти майка и ще те обичам винаги. По-добре иди при баща си за съвет, не искам да бъда крайна.

Синът ѝ отново е на тридесет години. Леко понапълнял режисьор с лека меланхолия в очите.

– Мамо, вече съм на тридесет години и през всичките тези години исках да спечеля твоето внимание. Объркан съм. Всичко бих дал, за да разбера какво мислиш за мен. Със своето мълчание, с това, че страниш от мен, ми съсипа живота.

– В света има два вида хора, едни живеят, а други чакат, – каза Елена. – Нима не си разбрал до сега това?

И това не удовлетвори Елена. Тя искаше да бъде идеалната майка, а какво се получи?

Когато станем последователи на Христос, Бог ни изпълва със Светия Си Дух. Доказателството за Светия Дух в нас не е някакво емоционално преживяване, а желанието да кажем на някого Благата вест.

Само християнин може да разкаже на другите хора за Христос, как да стигнат до небето, да им покаже състрадание и Христовия път.

Хората, които са духовно мъртви правят нещата, които всеки може да направи, но ние трябва да действаме в живота си по правилния начин.

Има много неща, които можем да правим през остатъка от живота си, но не всяко от тях има значение за Божието царство.

Но има нещо, което можем да направим, нещо различно от ежедневните ни дейности . И какво мислите, че е то? Помислете преди това, с какъв вид на наследството смятате да напуснете този живот на земята?

Най-голямото наследство е, когато някой дойде до вас на небето и каже: „Аз съм тук заради теб“. Това е най-добрия начин, по който можем да използваме живота си.