Можем да станем християни само веднъж в живота си, когато се покаем за извършените грехове и повярваме, че Христос е изработил нашето спасение.

Но да бъдеш християнин е ежедневна и непрестанна задача. Това е непрекъснато действие на покаяние и вяра, процес на превръщане от греха към нов живот в Христос чрез силата на Светия Дух.

Макар че вече сме се обърнали и Бог вече живее в нас, нашата стара природа е все още жива и „рита“.
Истинските ни желания все още се опитват да поставят нашето аз над Христос.

Не е лесно да подчиним желанията си на волята на Христос, но когато успеем, ние чувстваме огромно облекчение, защото вместо постоянно напрежение и безпокойство, ние намираме хармония с Бога.

Много от нас знаят колко болезнено е да загубим верен приятел, благочестив пастор, ревностен мисионер или праведна майка.

Стоим пред прясно изкопания гроб, по бузите ни се стичат горчиви сълзи. И при тази загуба непрекъснато повтаряме:

– Защо, Господи, защо?

Ние знаем, колко много са направили тези хора и колко още биха могли, ако имаха време и ако бяха останали с нас.

Смъртта на праведните не е случайна.

Наистина ли мислите, че Бог, Който е преброил всеки косъм от главата ви, ще позволи без Неговата воля да падне на земята някоя птичка или ще се отвърне от Своите деца по време на опасност?

С Неговите деца не се случват нещастни инциденти, трагедии или внезапни катастрофи.

Сър Уолтър Скот е казал:

– Смърт последният сън ли е? Не, това е крайното събуждане.

Да, това е така за всички, които вярват в Христос.

Дори когато сме заобиколени от скръб и объркване, винаги можем да се доверим на мъдрия и милостив Бог.

Христос призовава християните да бъдат очистени, осветени, напълно посветени на Него. Ако сте християнин, но живеете без покаяние, не се подчинявате на Божията воля, тогава ви моля: посветете целия си живот на Христос – без остатък.

Само един верен християнин може да повлияе на този свят. Светът не се нуждае от хладки, мързеливи, скандални, съмнителни или горди християни. Библията казва: „понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища“. Какво ви пречи да отдадете целия си живот на Царя на Царете и Господа на господарите?

Вашият отговор ще зависи от успеха или провала на вашия духовен живот. Това ще зависи от това дали вие ще имате нужда от помощ или сами ще дадете такава на другите.

Този отговор ще промени основно вашите навици, молитвен живот, вашето отношение към Библията, дарения, християнско свидетелство, вашите взаимоотношения в църковната общност.

Време е да решите!

Хората се питат: Накъде върви историята?

Читателят на Библията знае, че ходът на историята е в Божиите ръце. Независимо от хаоса, всемогъщата Божия ръка винаги води до осъществяването на Неговия план.

Не винаги можем да осъзнаем действието на Бога в света. Както старият английски химнаграф Уилям Каувър е казал: „неявно действа Господ, творящ чудеса“. Бог е винаги наблизо. Той ни поддържа със Своя промисъл и незабелязано от всички нас върши всичко по Своята воля.

В какво се състои тя? Апостол Павел пише, че Бог действа в света, за „да се събере в Христа всичко – това, което е небесно и земно“.

Един ден властта на Сатана ще бъде премахната и Христос ще царува над цялото творение. В този ден всеки грях на този непокорен и покварен свят ще бъде премахнат и Христовото царство на правдата и мира ще дойде завинаги.

Не се притеснявайте от заглавията на вестниците. Бог непрестанно работи в този свят и един ден царството на Христос ще триумфира.

Можем да станем християни само веднъж в живота си, когато се покаем от греховете си. След като се обърнем към Христос, Бог ни извлича от тъмнината и ни води в Своята чудна светлина.

Да бъдеш християнин е ежедневна непрекъсната задача!

Това е непрестанна работа, процесът на обръщане от греха към новия живот в Христос чрез силата на Светия Дух.

Именно тук нашите желания се проявяват най-ясно. Макар че вече сме се обърнали към Бог, нашата стара природа е все още жива и „рита“. Истинските ни желания все още се опитват да поставят нашето Аз над Христос.

Не е лесно да подчиним желанията си на волята на Христос, но когато успеем, ние се чувстваме много облекчени.

Вместо постоянно напрежение и безпокойство, ние намираме хармония с Бог и усещаме ведро чувство резултат от Неговото присъствие.