Под въздействието на Чарлз Пархам от Хюстън Уилям Сиймор получи нов духовен импулс. Той не беше кръстен със Святия Дух и не говореше езици, но дързостно проповядваше духовно кръщение и молитва на езици.

През февруари бе поканен да проповядва в една църква в Лос Анджелис.

– Нося ви посланието за освещаващото и изцеляващо изпълване със Святия Дух,….. – каза Сиймор в началото на проповедта си в тази църква.

След два дни стареите на църквата в Лос Анджелис, поканиха Уилям на разговор. Един от стареите го нападна директно:

– Вие не сте кръстени със Святия Дух и не говорите езици. Не можете да проповядвате нещо, което сами не сте преживели.

– Забраняваме ви да проповядвате за това в нашата църква, – каза друг от стареите.

Създалата се ситуация предизвика няколко вярващи да тръгнат със Сиймор. Те се събираха по домовете си за молитва.

През това време Рихард и Рут Асбър бяха получили откровение от Бога: „Искам по особен начин да благословя Лос Анджелис“. Двамата веднага поканиха Сиймор:

– Елате да водите богослуженията в нашия дом.

Там се събираха бели и черни, за да търсят Бога. Вярващите преживяха истински пробив. Няколко от тях получиха кръщение във Святия Дух. Сред тях беше и бъдещата съпруга на Сиймор.

Тя започна да пее на езици, като си акомпанираше на пианото, въпреки че преди не се е учила да свири. Това бе сериозно предизвикателство за Сиймор. След като прекара цяла нощ в молитва, рано сутринта Уилям също получи кръщение в Святия Дух.

Сиймор продължи да проповядва. Много хора се спасяваха и получаваха кръщене в Святия Дух на богослуженията, които той водеше.

Основната цел на Исус бе да възобнови отношенията с Отца и да разруши греха. Той искаше осиротелите деца да станат Негови синове и дъщери.

В днешните дни хората се чувстват сираци без Бога. Те са самотни в домовете си. Понякога обградени от много хора, дори и да са в компания пак се чувстват изолирани, изоставени, неутешими самотници.

Тази „екзистенциална тъга“ и желанието хората да се освободят от Бога, в действителност е желанието да Го придобият.

Ние сме създадени, за да бъдем Божии деца и това е заложено в нашето ДНК.

След огромния дар на любовта, който се явява смъртта на Исус на кръста, Святият Дух се е излял върху човечеството като огромен поток на благодат.

Вярата на хората ги възражда към живот на деца на Господа.

Метафора за „обличането със сила”, показва, че учениците на Исус Христос преди деня на Петдесетница са все още са уязвими, немощни, както всички останали хора. А битката с врага на неверието и  благовестяването на Словото за възкръсналия Христос са доста сериозни дела.

„Сее се в немощ, възкръсва в сила”.

Това „обличане със сила” не става от човека, а „отгоре“, от Бога.

„Силата свише” не се изразява само в припомняне на библейските истории и в емоционални възгласи, а в реални постъпки, дръзновение и самопожертвувателност.

Това изпълване, премахва влиянието на греха. Силата на греха не се побеждава със спазване на правила и норми на поведение, няма значение колко са религиозни или църковни.

Човек съгрешава, когато върши неугодни дела на Бога. Победата над греха става чрез покаяние и израстване чрез Святия Дух.

За какво се дава тази „сила свише“? Заради едно единствено нещо. Да бъдем свидетели за Бога в семейството си, на работното място, в етноса си и „до края на земята”.

На петдесетия ден след Възкресението на Исус Христос, върху събралите се в горницата се изля Святият Дух. Той ги превърна в смели проповедници на благата вест.

На този ден Бог създаде Църквата Христова и ѝ даде необходимите дарове, за да извърши основната си мисия.

С явяването на Святия Дух е започнало разпространението на учението на Христос.

В продължение на много години на Петдесетница се съединяват радост, любов и молитвена нагласа. Бог е любов, а на нея се крепи света.

Невъзможно е да се говори за Святия Дух, без да се спомене Църквата. Ентусиазираното сегашно поколение с относително нови форми на духовен опит, не трябва да ни подвеждат.

Бог е изпратил Святия Си Дух, не за да преживеем едно духовно пътуване в Дисниленд.

Разбира се, когато сме депресирани и подтиснати, свежият вятър на Божия Дух често ни дарява с нова перспектива за нещата. По-важното е, че усещаме Божието присъствие, Божията любов и утешение, и не на последно място радост.

Божият Дух се дава на учениците на Исус, за да занесат новата вест за това, че Той е Господ, че е триумфирал над силите на злото и сега се ражда нов свят за нас, но ние трябва да допринесем за нарастването му.

Невъзможно е да мислим за задачата на Църквата, забравяйки за Божия Дух. Ние не можем да продължим делата на Исус със собствени сили. Ако някой мисли, че може, то в него има прекалено много гордост.

Без Божият Дух ние не можем да свършим нещо, което да има тежест в Божието царство.

Без Святия Дух Църквата не може да бъде Църква.