Силвия бе едва на 13 години, но и бе много тежко на сърцето. Само за една седмица загуби баща си и брат си.

Двамата бяха ходили за гъби в гората, но на връщане , когато вървели покрай шосето, шофьорът на един голям камион бе загубил управлението му и ги бе удари. Баща ѝ почина два дни след катастрофата, а брат ѝ в края на седмицата.

Слънцето грееше ярко, птиците пееха, но Силвия бе глуха и сляпа за всичко това. В душата ѝ бе пълен мрак. Тя често гледаше двата празни стола на масата с насълзени очи. Бе загубила всяка надежда. Имаше чувство, че е пропаднала в някаква яма и не може да се измъкне от нея.

В продължение на една година търсеше нещо, което да я изтръгне от унинието и депресията в лапите, на които бе попаднала.

Един ден нейната приятелка Елица и каза:

– Знаеш ли в Библията пише: „За всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Христос Исус“.

– Мога ли да благодаря за трагедията в живота си? – скептично попита Силвия.

– Вникни в смисъла на думите, – посъветва я Елица.

– Нима човешкото сърце може непрекъснато и за всичко да е благодари? – още по- отчаяно каза Силвия.

– Това е въпрос на доверие и вяра, – не я остави на мира Елица.

– От къде да взема тази вяра? Как мога да се доверя, при положение, че мъката и болката са обвили сърцето ми?

– На това можеш да се научиш. Когато чувстваме, че скръбта ни обзема, можем напълно да се доверим на Господа, защото Той ще ни изтръгне от отчаянието и ще ни даде надежда.

Силвия дълго стоя с наведена глава, а после прошепна:

– Господи помогни ми! Аз съм толкова отчаяна….. Много ме боли за загубата, която претърпях….. Знам, че не си ме изоставил….. помогни ми да ти благодаря и в тази ситуация.

Изведнъж като, че ли някаква сянка се изтръгна от Силвия. Лицето ѝ светна, тя се усмихна и радостно възкликна:

– Бог винаги е с мен!

Дърветата пред нашата къща не са красиви, но са здрави и силни. В клоните им намират убежище птиците. Ние и съседите, често се спираме под техните сенки. Шишарките им използваме за подпалки, когато палим огън.

Лятото беше горещо и имаше суша, но тези дървета не бяха засегнати. Те имаха дълбоки корени, които се напояваха от близката река.

Така става и с нас, когато сме вкоренени в истините на Божието Слово. Щом сме близо до Изворът на живата вода, Словото ни прави духовно силни.

Ако пренебрегнем това, което ни приближава към Бога, губим мира и радостта в живота си. За това трябва здраво да бъдем вкоренена в Божието Слово и напоявана от живата вода, която Христос ни дава за вечен живот.

Всичко е въпрос на воля, а не на чувства.

Кажете на Бога, че искате да се принесете в жертва, а после каквото ще да става.

Бог води всеки по неговия път и е невъзможно да разчиташ на чужда помощ.

Първоначално сякаш нищо особено не става с вас, но помнете всичко решава вашата воля.

Разберете се в началото със своята воля, а когато настъпи времето на изпитанията, вие ще постъпите по правилния начин и няма да се уплашите от нищо. Ако не се покорите на Божията воля, всичко ще свърши и вие  ще се самосъжалявате.

„Вържете жертвата с въжета на роговете на олтара“.

Жертвеникът е с огън, на който изгаря жертвата, очиства се и се отделя от всичко останало с една единствена цел, унищожаване на всяка връзка, която не е от Бога и всяка привързаност, не води началото си от вярност към Бога. Тези връзки вие няма да унищожите сами, с тях ще се заеме Бог.

Вашата работа е да завържете жертвата на олтара и да не се подавате на самосъжаление, когато огъня пламне. И след като всичко изгори, няма да остане нищо, което да ви разстройва или огорчава. А когато дойдат изпитания, те няма да бъдат толкова страшни, колкото са изглеждали преди.

През какъв огън трябва да преминете?

Кажете на Бог, че сте готови да се принесете в жертва, и Той ще ви се открие Такъв, Какъвто сте мечтали да Го видите.

Влиза жена в църквата и се кръсти три пъти.

– Аз не ходя често на църква, но трябва да се помоля за сина си, за да може да изкара изпита си. На кого да се помоля?

– На Бога, – отговори ѝ свещеника.

– Какъв Бог? На коя икона трябва да поставя свещ?

Милена бе работила в една фирма дълги години. Там имаше успех и много я харесваха. Работата ѝ се ценеше.

Веднъж нейното място бе заето от племенницата на някакъв нов член на управителния борд. Това я огорчи, но тя реши с нищо да не го показва. Несправедливо постъпваха спрямо нея, но тя не искаше да отвръща със същото.

На Милена нищо друго не ѝ оставаше, освен да си прибере нещата и да си тръгне.

Преди окончателно да потегли към дома, тя почисти компютъра, на който толкова време бе работила. разтреби кабинета. Подреди лавиците и дори остави моливите идеално подострени.

Написа упътвания с някои ценни съвети, на тази която ще я замести.

А на останалите каза:

– Благодаря ви за помощта и съдействието, което ми оказвахте в съвместната ни работа.

– Защо направи всичко това за тях, след като те гонят без причина? – попита я  една нейна колежка. – Нима смяташ, че някой ще ти благодари за това или ще е потупа по рамото? Това са безскрупулни хора, които са готови да те смачкат, щом могат да завържат по-добра сделка.

– Искам името ми да се свързва с добри неща, – засмя се Милена. – Намирам за уместно да отдам любовта, която дълго време чувствах на това място.

Колко е трудно, но същевременно и хубаво в моменти на връждебност, да показваме любов и милост към всички хора.

Когато човек реши да прости, вместо да отговори с гняв, Бог му дарява мир.