Христос бе в гроба. Заедно с Него учениците погребаха своята надежда и вяра, но не и любовта към Учителя.

За тях тази смърт бе неочаквана, независимо, че Той ги предупреждаваше за това време.

До последния момент те не искаха да се разделят с мечтите си:

– Ние мислехме, че Той е Този, Който ще избави Израиля.

– Колко жалко, не създаде царство, а погина като престъпник.

– Лъгали сме се. Щом и Той остана безсилен, няма справедливост в този свят.

– Ние си мислехме, че това е Той и ще поделим местата около трона Му.

– Какво е това? Вместо царска корона – трънен венец, а в замяна на престол получи позорен кръст.

Бе събота. Време на принудително бездействие, в което се усеща ужасът от случилото се.

Апостолите останаха безмълвни. Страшна тишина, характеризираща се с мълчание подчертаващо отчаянието.

А жените?

Те чакаха да мине съботата, за да изпълнят последния си дълг на любов към Него, да помажат с благовония тялото на Умрелия.

Настъпи нощта. Стражата дремеше пред запечатания гроб.

Изведнъж хълмът се разтърси. С грохот се откърти скала.

Силна светлина повали стражите на земята.

Гробът бе празен.

Стражите се разбягаха ужасени.

Пребиваващия в смъртта Христос стана непобедим.

Изпивайки до дъно чашата на греховете на човешките синове, Той се възвиси над страданието и смъртта.

Святият Дух надари учениците и последователите на Христос със Своите дарби и чудния Си плод. Затова те имаха хармония помежду си като подарък.

Бог на търпението и мира им даде единодушие.

Нямаше заседание и протоколи, в които да се впише, че е взето решение всички да бъдат в хармония. Това бе естествен плод на Святия Дух.

Същият този Дух, който даде власт на апостолите да вършат чудеса, укрепи вярващите да свидетелствуват за вярата си сред враждебния околен свят, Новорождението им даде друг нов характер.

Първите християни имаха нови сърца, за това бяха едно. Всеки, който ги погледнеше, възкликваше: “ Ето колко е добро и колко е угодно Да живеят братя в единодушие!“

Настана великият празник, носещ голяма радост за християните.

Светият Дух слезе върху апостолите и не само на тях.

Той дойде на света, за да се изпълни обещанието на нашия Господ Исус Христос, че няма да ни остави сираци, а ще ни изпрати Светият Дух, Утешителят.

И Божият Дух освети земята и ще води до края на века  целия християнски род по пътя на спасението.

За първи път Светия Дух е дошъл върху апостолите под формата на огнени езици. Какво означава това? Защо е било необходимо това?

Тяхното проповядване трябвало да се утвърди Евангелието в света. Те били първите Му проповедници, които са разнесли Христовата светлина по света.

Чрез „огъня на Светият Дух“ били просветени и осветени сърцето и ума  на апостолите. Божият Дух им напомнял всичко, което са чули преди от Господ Исус Христос. Светият Дух им даде сили, за да доведат останалите люде при Христа.

Някои от нас са изумени, защо Святият Дух не ги изпълва? Ние получаваме много, но малко даваме.

Подели с другите благословенията си, които си получил.  И ти скоро ще  забележиш присъствието на Святия Дух до теб. Той ще ти даде нужните дарби за служението и ще ти даде много повече, ако оправдаеш доверието Му, като предадеш дадените блага на другите, с Които той те е обогатил.

Има чудни примери в природата, който прекрасно  могат да интерпретират случая. Например, няма да има музика с нежни звуци от аелолийска арфа, а тази арфа не е нищо друго, освен музикални струни разположени по хармоничен начин, докосвани от невидимите пръсти на волния вятър.

И когато небесното вдъхновение се носи над струните, разнася се по въздуха и изпълнява цялото пространство с песни на ангелски хор, а на нас ни се струва, че ангелите са ни заобиколили и докосват тези струни.

Така и ние трябва да държим сърцето си отворено за докосването на Святия Дух, така че той да свири на него по Свое желание, особено по време когато Му служим.
Когато апостолите получиха кръщение в Святия Дух, те не останаха  в горницата, а тръгнаха да проповядват навсякъде Евангелието.

Коптският патриарх Тавадрос II осъдил т.нар „Евангелие на Варнава“, паметник открит през 2012 г. и го е приел като продукт на мошеничество.

Главата на коптската църква заяви, че „Евангелието на Варнава“ съдържа многобройни исторически и географски грешки, което доказва, че този документ е „работа на фалшификатор“.

Документът намерен в Анкара, бил представен от някои турски служители, като написан от Варнава.

Тази работа явно е бил създадена по-късно, за да потвърдите ислямското разбирането на личността и живота на Исус Христос.

То всъщност отрича християнската теология и твърди, че Исус е предсказал идването на Мохамед.

„Евангелие на Варнава“ открито през 2012 г., съдържа много анахронизми, които доказват, че документът е написан по-късно, поне няколко века след земния живот на Христос и апостолите.